Пушките гръмнаха в Козар Белене

"Какво значат нашите страдания, о, народе,

ако краят им е добър за тебе, Българийо!

Какво значат страданията на едного,

ако има намаление на страданията на всички."

Филип Тотю

Ина МИХАЙЛОВА

Народ, който има в историята си Левски и Ботев, Хаджи Димитър и Филип Тотю, Сирма Войвода и Райна Княгиня, не е малък, а велик! С тези думи в плевенското село Козар Белене стотици се събраха на площада, за да отбележат Трети март. И пушките гръмнаха... Заедно с хубавата българска музика.

"Национален празник е, не е случайна дата. И днес разбираме какво са направили нашите предци, за да ни има. Дали са най-свидното - живота си. А ние... Интересуваме се от дребни неща, от материалното." С тези думи възрастен мъж ми прави път сред мнозинството на площада. И допълва: "Само мир да има, че както са тръгнали нещата..."

* * *

Празникът в Козар Белене е продължение на слънчевото, но ветровито, утро в общинския център Левски. И там малки и големи се събраха на площада, за да почетат Трети март. Имаше от всичко - и венци пред паметниците на загиналите за Свободата, и незабравими стихове и песни за освободителите и за българските опълченци. Имаше и радост в очите на родителите. И сълзи, когато от сцената зазвучаха онези думи: "От Батак съм, чичо..." Домакините от община Левски начело с кметицата Любка Александрова бяха се погрижили за всичко, за да може денят да е празничен.

* * *

Минути по-късно на площада в Козар Белене градусът се покачва. Кметът на Козар Белене Илия Ванков съвместно с община Левски за пореден път организират възстановка на събитията от онези бурни години на османското робство, изпълнени с дръзки прояви на свободолюбие и патриотизъм. Тази година темата бе "Филип Тотю - закрилник на народа". В "спектакъла" участваха представители на Регионален клон "Васил Левски" при Национално дружество "Традиция" - Ловеч, и самодейци от читалище "Надежда 1902" в Козар Белене. 

Пред стотиците хора на площада израсна образът на сподвижника на Раковски, приятеля на Ботев и Левски, легендарния войвода Филип Тотю. Децата затаиха дъх, слушайки как в продължение на 25 години страховитият комита и четнически войвода от Великотърновския край, страшилището на Османската империя остава в плен на хайдушкия романтизъм. И на вярата, че не може народът да тегли под тежко робство.

Носели се предания за Филип Тотю - че куршум не го лови, че скачал като ламя, че надхитрял турците и се измъквал от обкръжението им, че бягал невредим от затворите. "Четвърт век Филип Тотю всявал страх и ужас сред османците, оцелял след четири смъртни присъди, три пъти успял да избяга от строго охранявани затвори, а граф Игнатиев дори се допитвал до него къде братята руси да минат Дунава", разказва млада жена на площада. Около нея децата не спират да питат и да се дивят на легендите за войводата. А възрастните клатят одобрително глава, че все още има хора, които пазят паметта и не позволяват историята да бъде пренаписвана.

Гърмежите и костюмите на участниците във възстановката впечатляват всички. А делото на поборника за нашата Свобода със сигурност ще се запечата в съзнанието на малки и големи.

В Козар Белене знаят не само как да пазят традициите, но и всеки ден са с гордо вдигнати чела. Защото са наследили от предците си свободолюбив дух и неспирен копнеж към по-доброто. Ще ги предадат и на децата си. Дни като Трети март, в които всички заедно съпреживяваме мигове от историята, ни обединяват и правят още по-истински българи, казва кметът на Козар Белене Илия Ванков. 

Тъй като вече са накървавили ножа, защото са убили свиреп местен ходжа и няма връщане назад, Филип Тотю и сподвижниците му решават да направят чета. И полагат клетва за вярност

Подвизите на четата на Филип Тотю са неизброими. За народния мъстител се разчува бързо. А местният бей решава да премести харема си в Русчук. Точно в този момент Филип Тотю с четата си спасява девойките от робия. Падат жертви и от двете страни, но войводата е неустрашим. Той лично убива Кара Бекир и черкезина Осман ага

Кметът на Козар Белене Илия Ванков участва във възстановката

Най-малките се прехласнаха по пистолетите на четниците.

.