Престъпление и наказание

Eлена Илиева

Въпросът "за" или "против" смъртната присъда като форма на наказание отново стана актуалeн. Преди няколко седмици в американския щат Тексас беше изпълнена смъртната присъда на 54-годишния Марвин Уилсън. Той беше признат за виновен по обвинение в убийство. Неговият случай става по-особен след като още през 2004 година беше диагностициран като умствено изостанал. През 2002 г. Върховният съд на САЩ забрани екзекуциите на осъдени с умствени недъзи. Съдът обаче така и  не даде определение какво точно се разбира под "умствена изостаналост", оставяйки всеки щат сам да определя какво се разбира под този израз. Тук започнаха да се повдигат и въпросите, дали е законно и, най-вече, морално едно подобна присъда на съда. Съединените щати са една от малкото т. нар. "развити страни", в които все още се практикува смъртното наказание. Също така подобна мярка е приета и в страните с най-многобройно население като Китай, Индия и Индонезия. Какво обаче кара развити държави все още да се придържат към този метод на наказание? Възможно ли е да съществува правосъдна система, която точно и безгрешно да успява да прецени нечия вина, че да наказва виновните със смърт, мярка, която не може да бъде отменена?

Непоправими грешки

В пример за подобен казус се превърна екзекуцията на Трой Дейвис. Афроамериканецът беше съден по обвинение, че е убил полицай в Савана, САЩ. Съмненията във вината му станаха обект на огромна международна кампания в негова защита, която през годините привлече известни личности като бившия президент на САЩ Джими Картър, папа Бенедикт Шестнайсети и актрисата Сюзан Сарандън, а петиция в интернет събра милиони подписи.
Случаят предизвика протести заради съмненията, че Дейвис е станал жертва на съдебна грешка поради расова предубеденост. Седем от девет свидетели по делото се отрекли от показанията си, като заявили, че са били принудени от полицията да свидетелстват срещу Дейвис, а някои заявили дори, че друг мъж е извършил убийството. До последно остават съмнения  дали Дейвис е виновен. Самата екзекуция е забавена след извънредно заседание на съда, който в последния момент трябва да реши дали да промени решението си. В крайна сметка присъдата остава непроменена.
Гарантира ли се по някакъв начин, че съдът няма да допусне грешка при преценката си или дали няма да е повлиян отвън, както се предполага че е при случая с Трой Дейвис? Допустимо ли е при една несъвършена съдебна система да се предприемат подобни крайни мерки на наказание? И дали по този начин и в този случай е действало правилото "Невинен до доказване на противното"?

Кой всъщност решава

Много въпроси се появяват, когато става въпрос за подобни казуси. Макар и рядкост, те показват с пълна сила, че все пак са допустими грешки и въпреки суровите присъди за задържане под стража, едва ли е необходимо да се стига до подобни неотменими мерки като смъртното наказание.
На 10 октомври 2011 г. - международният и европейски ден срещу смъртното наказание, Европейският съюз поде кампания, чиято цел стана премахването в световен мащаб на този вид присъда. "Всяко смъртно наказание, произтичащо от съдебна грешка, срещу която нито една съдебна система не е имунизирана, представлява невъзвратима загуба на човешки живот." се казва в изявление на Европейската комисия.
Неправителствената организация "Амнести интернешънъл" е една от най-големите противници на отнемането на живот като форма на наказание. Неведнъж организацията започва кампании или нейни представители открито обвиняват Щатите заради политиката им спрямо законното отнемане на живот. "Смъртното наказание е жестоко, унизително и напълно противоречи на което и да е схващане за човешкото достойнство. Прилагането му в САЩ е произволно, дискриминативно и грешно", са думи на Уидни Браун, старши директор по международно право и политика в "Амнести интернешънъл".
Въпреки подетите кампании от много правителствени и неправителствени организации спорното наказание все още е в сила в много държави и продължава да предизвиква ожесточени спорове не само сред политици и организации, но и на по-ниски нива, сред обикновените граждани.

Възходящи промени

И все пак, въпреки че в много страни ръководните органи не успяват да стигнат до решение на проблема с наказването на провинилите се, на много места именно по-нишите структури сами решават за себе си този проблем. Пример за това са отново САЩ, където всеки щат сам решава дали и как да прилага смъртното наказание.
Вместо чрез генерално решение, промените стават отгоре надолу - губернатори, законодателни събрания и съдии  сами  отказват прилагането му. Един от първите щати, отменили този вид наказание, е Илинойс. Мярката е взета след като стана ясно, че някои от осъдените на смърт затворници всъщност са невинни. След Илинойс и Ню Джърси се отказа от смъртното наказание през 2007 година, Ню Мексико - през 2009 година, а Кънектикът тази година. В щата Калифорния предстои да се проведе референдум по въпроса. В момента екзекутирането не се прилага общо в 16 щата.
В някои от щатите, където все още действа, смъртното наказание се преразглежда, когато е необходимо. Така например през септември губернаторът на Охайо Джон Касич отмени смъртната присъда на осъден убиец. По думите му причината за отмяната е било  обстоятелството, че осъденият е бил много млад, когато е извършил престъплението и е имал трудно детство. Тоест и в този случай ставаме свидетели на факти, които променят условията, при които е наложено наказанието. Тези примери стават показателни за отношението на хората към този вид наказание. И въпреки че на пръв поглед обществото е взело решение, в пространство се появява нов казус, който несъмнено отново повдига въпроса за етичността, мора и най-вече необходимостта от съществуването на подобни мерки.

Извергът от Ютьоя

В такъв именно случай се превърна делото на Андреаш Брайвик. Мъжът, който в двоен атентат на норвежкия остров Ютьоя и в столицата Осло уби 77 души. Дълго време след като той беше задържан и му бяха повдигнати обвинения, съдът все още не можеше да вземе решение относно психическото му състояние.  Своите действия Брайвик обясни с желанието си да "прочисти" Норвегия от имигрантите и да направи по-популярни своите възгледи против мултикултурализма. След този случай в норвежкото общество започнаха дебати за това заслужава ли убиецът подобна присъда и не е ли редно да заплати за стореното с живота си.
 Независимо от споровете обаче Брайвик не би могъл да бъде осъден на смърт, тъй като страната отдавна се е отказала от този вид наказание. Но в случая му не е ли абсурден опитът подобен човек да бъде наказан със затвор? И признавайки го за вменяем съдът не приема ли в крайна сметка деянията му за достойни за един нормален член на обществото?

Смъртната присъда като превантивна мярка

Безспорно повечето страни, в които все още ползват този тип "възмездие" споменават именно страха от присъдата като основен фактор за оставането й в сила. Това е и основният аргумент на страни като Тринидад и Тобаго и Ямайка, които все още не искат да се откажат от смъртното наказание. Премиерът на Тринидад и Тобаго Камла Персад-Бисесар води кампания за прилагането му в борбата срещу "цунамито от престъпления", заляло страната й. В Ямайка, където равнището на убийства е едно от най-високите в света, също се настоява за употребата на този вид наказание. 
Въпреки доводите за положителните ефекти от приемането на смъртната присъда не можем да не си зададем въпроса дали ако един човек е готов да убие други хора или страда от психическо заболяване би могъл да бъде спрян от заплахата за наказание със смърт. Или иначе казано, може ли животът да бъде ценност за един убиец? Независимо от отговорите, статистиката сочи, че смъртното наказание като превенция срещу бъдещи престъпления не е ефективно. Тоест оправданията на страни, които отказват да се разделят с този вид присъди са безпочвени.

Тенденции

Независимо от причините, които са "за" смъртното наказание, тенденцията в световен мащаб е броя на страните, които все още го практикуват да намалява значително. Но, за сметка на това, в тези, които все още се провеждат екзекуции, тяхното ниво е стигнало критични размери. В Близкия изток изпълнените смъртни присъди са нараснали с почти 50%. Иран оглавява черната класация за брой екзекуции - 360, следван от Саудитска Арабия - 82, и Ирак - 68. САЩ са единствената страна в Америка и в Г8, която екзекутира затворници.
Но независимо от фактите и страните, целта на съда във всяка една държава е една - да наказва подобаващо виновните, но и съответно да оневинява невинните. Тоест, ако въпросът със смъртната присъда е свързан не само с наказание, но и с възмездие, то тогава бихме могли да кажем, че е оправдана една смъртна присъда. Но ако разглеждаме съда като институция, чиято цел, освен тове е и да превъзпитава, то тогава едно смъртно наказание не би могло да бъде от полза на ничия съдебната система.


В края на миналата седмица съдът в Осло обяви Брайвик за вменяем и го осъди на 21 години затвор. Какъв би бил резултатът от престоя му там - 33-годишният мъж ще излезе отново на свобода след 21 години, когато ще може да продължи да разпространява своята идеология. Самият Брайвик каза още преди да бъде обявена присъдата му, че  е "жалък" фактът, че може да бъде осъден на 21 години затвор. В норвежкото общество започна дебат за това заслужава ли Андреаш Брайвик да получи смъртна присъда за действията си. В случая със законодателството в Осло се повдига въпросът кое би било по-справедливо и хуманно не само за затворника, но и за цялото общество.