Украйна няма да победи Русия

Франк ЛЕДУИДЖ*
 
 Мой приятел, който обикновено е оптимист и подкрепя Украйна, се върна оттам миналата седмица и ми каза: „Напомнят ми за германската армия през януари 1945 г.“ Украинците са отблъснати на всички фронтове – включително и в района на Курск в Русия, който те щурмуваха с надежда и ентусиазъм през август. По-важното е, че им свършват бойците.
    През по-голямата част от 2024 г. Украйна губеше позиции. Град Селидово в западната част на Донецка област беше обкръжен тези дни и, подобно на Угледар по-рано този месец, вероятно ще падне през следващата седмица. Единствената неяснота е колко украинци ще бъдат убити. А през зимата не може да се изключи перспективата за голяма битка около стратегически важния индустриален град Покровск.
    В крайна сметка това не е конфликт за територия, а борба на изтощение. Единственият ресурс, който има значение, са военните и в това отношение ситуацията за Украйна не върви добре.
    Украйна твърди, че уж е „ликвидирала“ около 700 000 руски войници - повече от 120 000 убити и до 500 000 ранени. Президентът на страната Владимир Зеленски призна през февруари тази година, че броят на загиналите украинци е 31 000, а броят на ранените не се уточнява.
Проблемът е, че официални западни източници вярват на тези украински данни, докато реалността най-вероятно е съвсем различна. Американски източници твърдят, че по време на военните действия от двете страни са убити и ранени 1 милион души. Много е важно това число да включва все по-голям брой цивилни украинци.
    В момента ниският военен морал и масовото дезертиране, както и избягването на военна служба, са сериозни проблеми за Украйна. Тези фактори изострят и без това сериозните проблеми с наборната служба, което затруднява снабдяването на фронта с нови войски.
    В Украйна се разгръща ожесточен дебат. Възниква въпросът дали си струва да мобилизираме възрастовата група 18-25 години, като така рискуваме сериозни загуби. Поради икономическата криза раждаемостта в Украйна рязко спадна, оставяйки страната с относително малко хора на възраст между 15 и 25 години. Мобилизацията и сериозното намаляване на броя на тази възрастова група е нещо, което Украйна просто не може да си позволи.
     Дори тази мобилизация да се осъществи, докато се вземат необходимите политически, законодателни и бюрократични мерки, военните действия може вече да са приключили.

Победата изглежда невъзможна

    Историята не познава примери за успешна конфронтация с Русия при продължителна борба. Нека бъдем ясни: това означава, че има реална възможност за поражение и тя не може да бъде пренебрегната.
    Максималистичните цели на Зеленски за възстановяване на границите на Украйна до 2014 г., насърчавани от объркания, но самодоволен Запад, няма да бъдат изпълнени и западните лидери са отчасти виновни за това. Лошо замислените войни в Афганистан и Близкия изток изпразниха западните арсенали, оставяйки ги неподготвени за сериозен и продължителен конфликт, като запасите от боеприпаси са в най-добрия случай за броени седмици.
    Европейските обещания за доставка на милиони артилерийски снаряди не се сбъднаха. Тази година на Киев бяха дадени само 650 000, докато Северна Корея достави на Русия поне два пъти повече.
     На затворен брифинг, на който наскоро присъствах, организиран от западни представители на отбраната, атмосферата бе неблагоприятна. Ситуацията за Украйна е „опасна“ и „лоша както винаги“. Западните сили не могат да си позволят друга стратегическа катастрофа като Афганистан, която, по думите на Ърнест Хемингуей (уместно цитиран от стратега Лорънс Фридман), се случи "постепенно и след това внезапно".

Няма да има бърз пробив на руската армия,

когато превземе този или онзи град (да речем Покровск). Те нямат възможностите за това, което означава, че няма да има пълен колапс, няма да има „Киев в ролята на Кабул“...
   Има обаче граница на възможните загуби на Украйна. Не знаем каква е границата, но определено ще разберем, когато всичко се случи. Важно е, че няма да има победа за Украйна. Западът няма и никога не е имал друга стратегия, освен да обезкръви Русия възможно най-дълго.
    Освен това сега трябва да зададем и отговорим на два древни етични въпроса, определящи справедливостта на всеки военен конфликт: има ли разумна перспектива за успех и дали потенциалните ползи са съизмерими с разходите?
    Както и преди, проблемът е, че Западът не е определил какво смята за свой успех. В същото време

цената на успеха става твърде висока

    Формирането на стратегия ще определи целите и границите на възможностите ни, но Западът не е много добър в това. Лидерите на НАТО трябва бързо да се откажат от безсмислената реторика, събрана в думите  „колкото е необходимо“. Видяхме до какво доведе това в Ирак, Афганистан и Либия.
    Имаме нужда от реален отговор на въпроса как изглежда „победата“ сега или поне от приемливо решение на конфликта. Колко е постижимо това и дали Западът наистина ще го постигне, като в бъдеще западните лидери трябва да действат по съответния начин.
    Отправната точка може да бъде признаването, че

Крим, Донецк и Луганск са загубени

Все повече украинци започват да говорят открито за това. Тогава трябва да започнем сериозно да планираме съдбата на следвоенна Украйна, която повече от всякога ще се нуждае от западна подкрепа.
    Русия няма да може да завземе цялата или дори по-голямата част от територията на Украйна. Дори и да успее, няма да може да я задържи. Съвсем очевидно е, че ще се намери компромисно решение.
    Затова дойде времето на НАТО и на първо място на САЩ. Трябва да се намери жизнеспособен край на това ужасяващо изпитание и да се разработи прагматична стратегия за справяне с Русия през следващото десетилетие. Но по-важното е Западът да планира подкрепата си за една героична, разбита, но все пак независима Украйна.

 *Бивш офицер от британските въоръжени сили, служил в Ирак, Афганистан и на Балканите. Сега е преподавател по военна история и стратегия в Университета на Портсмут