21 Септември 2020понеделник00:21 ч.

Из старите калдаръмени улици на Карлово

Маршрути

Поход към историята с деца

Семейно пътуване в миналото е възможно и по време на коронакриза

/ брой: 150

автор:Деси Велева

visibility 618

Защо световните войни са световни, като не са участвали всички държави? Кога е роден Симеон I? Защо са запазили косата на Васил Левски? Къщата на Иван Вазов истинска ли е или е възстановена?

Когато чуеш тези и още милион подобни въпроси от 6-годишния си син и на огромна част от тях не можеш да отговориш, нямаш много варианти за изход от ситуацията. Или започваш да ровиш в книги, учебници и енциклопедии, или го водиш до първоизточника, ако това е възможно. Съчетах двата варианта - книгите ги сложих в сака, а него натоварих на колата и тръгнахме на семеен поход към българската история с двамата ни сина. 

Да се върнеш назад във времето в условията на ширещата се заплаха от КОВИД-19 не е най-простото нещо. Тъй като със семейството ми вземаме максимални мерки за опазването на здравето ни, това усложни доста пътуването. Чантите бяха натъпкани, освен с дрехи, и с всякакви дезинфектанти, купища мокри салфетки, еднократни и многократни маски, гумени ръкавици, собствени кърпи. Спомнихме си дори легендарното Русенско варено, което попадна в багажа наред с няколко консерви, за да се избегнат всякакви хранения навън.

Амбициозната задача, която подхванахме, имаше няколко подусловия. Едно от тях бе да спим всяка нощ на различни места, друго - да обиколим всичко интересно наоколо: от исторически до природен обект. Изобщо - мъчна, но не неосъществима идея с деца, на които лесно им доскучава, па макар и имащи интерес към историята. 

И така, въоръжени с чисто нова и напълно празна книжка със 100 национални туристически обекта, тръгнахме на път по Подбалканския маршрут с първи точки Сопот, Карлово и Калофер. Решихме, че първият ден е подходящ за опознаване на природата и затова заложихме на разходка по екопътека. "Бялата река" е популярен маршрут с невероятни гледки. Минава се по множество мостчета, стълби, покрай водопади и река. Изобщо - всичко е като на картинка. Картинка си остана и за нас, тъй като изобщо не стигнахме до красивия маршрут. Оказа се, че пътят до самата екопътека и дълъг и труден, особено в летен слънчев ден. До началото й върви разбит път, който отказва много от шофьорите, и те зарязват колите в един момент. Ако това обаче е станало твърде рано, останалият пешеходен маршрут отнема всичките сили. А те ни стигнаха само до манастира "Рождество Богородично", зад който започва и истинската екопътека. За семейството ми обаче това беше повратната точка, след която поехме обратния прашен и напечен път към колата. Фалстартът на първия ден не ни обезвери, а само ни насочи вниманието към по-доброто планиране и четене на поясненията за съответния обект.

Ден втори. Сопот ме привлече, освен като родно място на Иван Вазов, и с лифта си. Този път пътуването към природата бе успешно. Въжената линия ни качи до първата станция и оттам стръмно изкачване води до хижа Добрила. Нашата цел обаче бе да се разходим наоколо и да видим мястото, откъдето скачат парапланеристите. Имахме късмет да видим полетите на 15-ина от тях - гледка, която се равнява по красота и на околната природа. Втората част от деня посветихме на манастира "Свети Спас", известен като мястото, на което е ръкоположен Васил Левски. Наблизо е и Дядо Стояновата воденица, описана в романа "Под игото" на Вазов. Друга сграда, която присъства в произведението му, е Девическото училище в Сопот, известно като Радиното. За финал оставихме родната къща на Иван Вазов. Подобно на много известни места, тя не е запазена, а е възстановена след опожаряването на градчето през 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война. Окончателно е изградена едва през 1935 г., като в част от интериора й присъстват моменти от Вазовото творчество. В една от стаите например е направена възстановка на бръснарницата на Хаджи Ахил. Въпреки че не е запазено почти нищо автентично, атмосферата вътре в къщата и в двора успява да ни върне назад във времето. 

Третият ден е посветен на най-значимия човек в българската история - Васил Левски, и родния му град Карлово. Неговата къща също не е запазена в оригинален вид. Дълги години тя не е обитавана и рухва, за да бъде възстановена през 30-те години на миналия век. Към музея има и експозиционна зала, а след това - изненада от неколцина млади карловчани. Те са ученици от местно училище и правят интерактивно състезание с въпроси за живота на Апостола с децата, посетители на музея. За финал те получават картичка с току-що отпечатания образ на Левски. В Карлово също така са любопитни за гостите и църквите "Свети Николай" и "Успение Богородично", Историческият музей, архитектурният комплекс от стари къщи, Куршум джамия. Приятна и кратка разходка може да се направи и до водопада Сучурум, до който има и поток, подходящ за прохлада в горещото време. 

Напуснахме района на известните българи през Калофер, но не и без да посетим родната къща на друг велик родолюбец - Христо Ботев. Заедно с музея, тя е част от парка "Ботева градина". И този дом е опожарен през 1877 г., а самата къща е възстановена през 40-те години на ХХ век. Там са запазени и единствените останали лични вещи на поета - джобен часовник и писалищни принадлежности. 

Последният ден в района е за върха. Върхът на свободата, върхът на родното, онзи, високият, който цяла България гледа. Трудно е при едно такова пътуване да се определи, коя е кулминационната точка от него, но мога да кажа, че да се изкачим на Шипка и да видим паметника бе очаквано с огромен трепет. Пътят до там неслучайно е труден, осеян с много завои, а след това и със стотици каменни стъпала. Още по-труден той е бил преди 143 години, когато е изкачван по неотъпкани пътища. А да погледнеш планината от върха на паметника - е изумително усещане. 

Тази първа част от пътешествието ни из дебрите на борбите за Освобождението приключи в град Шипка и величествения храм-паметник "Рождество Христово", с традиционна за Русия архитектура. Златните кубета лъщят отдалече сред зеленината от дървета и няма как да се пропуснат. 

В книжката със стоте туристически обекта има вече 5 печата, а в колата - две доволни деца, видели част от славното си минало, и с по-малко въпроси без отговори в главите. Между всичко това са маските, ръкавиците, разтоварването и натоварването на сакове, чанти, пликове и всякакви потреби.

В следващ брой очаквайте продължение на разказа за семейния ни поход в историята, този път още по-назад във времето.

Половината алкохол у нас бил нелегален

автор:Дума

visibility 448

/ брой: 179

Петкова се активизира за фактурите на "Топлофикация"

автор:Дума

visibility 538

/ брой: 179

Проф. Вучева за новия заем: ГЕРБ никога не се отчитат

автор:Дума

visibility 700

/ брой: 179

Ферибот заседна в Балтийско море

автор:Дума

visibility 22

Стрелба в Минск

автор:Дума

visibility 141

Заразените с коронавирус по света надхвърлиха 31 милиона

автор:Дума

visibility 108

Над 200 000 починали от коронавирус в САЩ

автор:Дума

visibility 368

Как търпим това десет години?!

visibility 1128

/ брой: 179

Ще покаже ли ЕС сила във външната политика?

visibility 540

/ брой: 179

Датата

автор:Дума

visibility 424

/ брой: 179

Английските "щикове" и 9 септември

автор:Христо Георгиев

visibility 813

/ брой: 178

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ