20 Януари 2020понеделник21:59 ч.

Наука

Откритията на 2019 г.

Какво постигнаха изследователите в света през изминалата година

/ брой: 6

автор:Дума

visibility 511

Както винаги, в последните дни на отминалата 2019 г. световните научни списания и масовите медии подредиха постиженията, които оглавяват рейтинга на пробивите в научните изследвания. В последните години за шампиони в науката се съревновават главно Космосът и генетиката. "Липса на революционни открития при изключително активно развитие на науката" - такова обобщение може да се извлече от публикуваните резултати. И още: изглежда, че фундаменталните открития от последните 3-4 години в медицината, биологията, астрономията, физиката са дали тласък за многобройни приложни постижения през 2019 г. Ето някои от водещите научни постижения според рейтингите на световните научни списания.

 

За пръв път - снимка на черна дупка 


През април 2019 г. астрономите успяха да направят за пръв път снимки на т.нар. черна дупка - астрономически обект, който се намира в центъра на милиони светлинни години от Земята. Това събитие световните издания определят като най-важното за годината, то потвърждава теорията на относителността на Айнщайн, която много зевзеци в науката се опитваха да опровергаят в последните години.

Досега астрономите имаха само косвени доказателства за съществуването на черните дупки, сега за пръв път учените успяха да получат пряко доказателство за реалността на подобни обекти във Вселената. Консорциумът EHT (Event Horizon Telescope) публикува първото изображение на сянката на свръхмасивна черна дупка в центъра на галактиката M87, разположена на разстояние около 55 млн. светлинни години от Слънцето. Изследването е направено с 8 телескопа, разположени в различни места на планетата и работещи заедно. За пръв път е получено доказателството за това, което е установено в теорията. При експеримента са използвани нови космически технологии, които ще позволят в бъдеще да бъдат постигнати още пробиви в изследването на Вселената.

Проектът "Event Horizon Telescope" обединява радиотелескопи от цял свят, в това число и от САЩ, Мексико, Чили, Испания и Франция. Целта му е изследването на две свръхмасивни черни дупки (Sagittarius Ax и Virgo A), отдалечени от Земята на разстояние от 53,5 млн. светлинни години. Предполага се, че Sagittarius Ax e с маса около 4 милиона пъти по-голяма от тази на Слънцето. Размерите на първата черна дупка, която човечеството видя, надвишават тези на цялата Слънчева система.

 

Първо кацане на обратната страна на Луната 

Още през януари 2019 г. човечеството научи първата за годината научна сензация - космическият апарат "Чанъе - 4", който е част от лунната програма на Китай, за пръв път в историята на космическите изследвания успя да се приземи на обратната страна на Луната. В задачите му влизат изучаване на грунта, проверка на възможностите на това място да се монтира радиотелескоп и експеримент за създаване на екосистема от ларви на копринени дуди и растения.

Благодарение на китайската сонда стана ясно, че на обратната страна на Луната има богати на желязо минерали с произход от мантията на нашия естествен спътник. Според най-разпространената хипотеза Луната се е образувала след гигантски сблъсък на първичната Земя с небесно тяло с размерите на Марс. Този сблъсък е отнел материя от Земята, разтопени скали под формата на магма, които впоследствие са се наслоили и са образували Луната. Първоначално нейната повърхност е била океан от магма, охладил се с лед. Най-леките елементи са образували лунната кора, а по-плътните минерали, като оливина, са потънали в лунната мантия. Откритието на китайския луноход потвърждава хипотезата за "океана от лунна магма".

Междузвездният пришълец "Борисов"

Любител астроном от Крим откри комета, идваща към планетите от нашата Слънчева система от чужда звездна система, и успя да направи първата ясна снимка на подобен обект. Кометата "Борисов" произведе и може би най-важната новина - учените намериха следи от замръзнала вода на повърхността й. Адам Маккей от центъра "Годард" и колегите му откриха големи количества кислород около кометата, вероятно резултат от изпаряване на воден лед заради топлината от Слънцето. По техните данни кометата произвежда до 19 кг вода в секунда. Според астрономите, "Борисов" показва, че животът е възможен и в други светове, тъй като водата е доста разпространен елемент. Теорията, че първите микроорганизми на Земята може би са донесени от комета, също изглежда по-възможна.


Портрет на момиче от неолита с помощта на… дъвка


Датски учени направиха възстановка на лицето на човек, живял през каменния век, и на микробите в устата му по останките от ДНК във... вкаменена дъвка от брезова смола. Оказа се, че това е тъмнокожа и синеока жена ловджийка, живяла на територията на Дания преди 5,7 хил. години. Останките от ДНК показаха не само как е изглеждала жената, но и с какво се е хранела и какви вируси е имала в организма си. Преди да пъхне дъвката в устата си, тя е яла патешко месо и горски лешници. В нейното ДНК има и вируси от пневмония, открито е и заболяване на венците. Възможно е затова да е употребявала "дъвката" - смолата от бреза съдържа природен антисептик. Учените са я нарекли Лола.

Учени от Израел пък създадоха портрет на т.нар денисовци - древни хора, които са от сестринска група с неандерталците. Антрополозите са разполагали с оскъдни останки от този вид хора - три зъба, фаланга от пръст и фрагмент от челюст. И ето, учените постигнаха невъзможното - ДНК, изолирана от фалангата, позволи да се изяснят особеностите на анатомията на денисовеца, да се направи възстановка на черепа му и дори да се моделира външността му. Новият метод може да бъде приложен в много области извън антропологията - в криминалистиката например.

Пробив в квантовите компютри 

Група физици под ръководството на Джон Мартинис от Гугъл обяви на страниците на сп. "Нейчър", че е постигнала "квантово превъзходство" - по думите на учените с помощта на новото устройство Sycamore те са успели да решат задача, недостъпна дори за най-мощните традиционни компютри. Резултатът, който физиците са получили за 200 секунди, с обичайните компютри би трябвало да се появи след 10 хиляди години. 

Sycamore на Гугъл е създаден от алуминий, индий (много мек метал) и силиций, обединени чрез пропускане на свръхпроводящ ток през два суперпроводника. Процесорът пък е охладен до температура, близка до абсолютната нула (20 миликелвина, равняващи се на минус 273 градуса по Целзий). Sycamore се включва към обичайната електроника, работеща при стайна температура. 

Корпорацията IBM обаче, която построи Summit и работи над създаването на свой собствен квантов компютър, категорично не е съгласна с тези данни и смята, че обявата за постигането на "превъзходството" е преждевременна. Квантовите компютри никога няма да "господстват" над класическите, те работят в тандем с тях, обяснява директорът на изследователския отдел на IBM Дарио Гил. Но ако новият компютър наистина работи така, както го представят авторите му, той може да бъде сравнен по значение с първия полет на братя Райт и с изпитанията на водородната бомба. Става дума за нова ера, за нов изчислителен принцип, с чиято помощ може да се решават задачи в най-различни области, които са недостъпни и за най-мощните класически електронно-изчислителни машини.

Робот ще допише 10-та симфония на Бетовен

За пръв път в рейтинга попадат и роботи. През 2019 г. са създадени машини, които могат не само да останат прави след удари, но и да станат след падане. Разработването на системите изкуствен интелект е сложно и продължително, защото се прилагат алгоритми, базирани на поведението на човека. Швейцарски учени са приложили нов подход, използвайки нервната система, пренесена в робот, който пада, скача, играе шах...

Според френски учени робот с изкуствен интелект ще може да допише незавършената 10-та симфония на Бетовен. Разработена е програма, която вече е анализирала всички творби на Бетовен, което ще помогне на изкуствения интелект да създаде продължение на партитурата. Резултатите от работата над него ще бъдат представени на 28 април 2020 г., когато се навършват 250 години от рождението на композитора.

По материали от чуждестранния печат

Страница на Велиана ХРИСТОВА

Бум на хепатит А в Хасковска област

автор:Дума

visibility 89

Корнелия Нинова: Благовест Сендов даде много на България

автор:Дума

visibility 208

Спешно укрепват стената на яз. "Бели Искър"

автор:Дума

visibility 203

Лондон умува по високоскоростен ж.п. проект

автор:Дума

visibility 81

30% от българите не успяват да плащат сметките си навреме

автор:Дума

visibility 120

Готвят нов стандарт за кюфтета и кебапчета

автор:Дума

visibility 378

/ брой: 12

Пълним джобовете на богаташите

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 13

Путин сменя и главния прокурор

автор:Дума

visibility 4

/ брой: 13

Сърбия купи от Русия "Панцир-С1"

автор:Дума

visibility 5

/ брой: 13

Кратки новини

автор:Дума

visibility 4

/ брой: 13

Диря в науката и политиката

автор:Велиана Христова

visibility 21

/ брой: 13

Датата

автор:Дума

visibility 14

/ брой: 13

Нужен ли е вот на недоверие сега?

автор:Вяра Емилова

visibility 858

/ брой: 12

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ