Долари: и за масло, и за топове?
От началото на новата фискална година (1.10.2013) икономическото положение в САЩ продължава да се влошава: големите трусове предстоят
/ брой: 238
Половин век назад, през 1964 г., някъде в началото на вестникарската ми кариера, започна поредната авантюра на САЩ в Югоизточна Азия - войната срещу комунистически Виетнам. Тогава наскоро избраният президент Линдън Джонсън, наследил набързо застреляния Джон Кенеди, заяви гордо по повод на въпросната азиатска авантюра: "Америка е достатъчно богата и за масло, и за топове!" Или с други думи: какво ще се притесняваме, САЩ са достатъчно богати, за да започнат поредната "локална" война.
Този "локален" конфликт продължи години, Америка загуби 50 000 млади хора и още 300 000 - осакатени и инвалидизирани. Едва ли някой може да каже колко милиарди долара бяха похарчени: цифрата винаги ще е по-малка от действителността. Белият дом, отявлен противник на химическите оръжия, тогава пусна над виетнамската земя изключително отровния дефолиант "Ориндж ейджънт": за броени часове десетки и десетки квадратни километри тропическа джунгла губеха листата си и почернелите стволове на дърветата щръкваха зловещо като след пожар. От дърветата химикалът се спускаше в почвата, оттам - във водите и растенията. Поради това и до ден-днешен във Виетнам годишно все още се раждат около 2000 бебета с малформации, причинени от въпросния "Портокалов агент".
А общата равносметка? Демократична република Виетнам завърши дългата война... с прираст на населението. Невероятно! А комунистическият Север в края на сблъсъка завладя и капиталистическия Юг на далечната азиатска страна. Сега Виетнам наброява над 100 милиона души и устремно напредва икономически, както вече се казва, с "китайско темпо".
Въпросният президент Джонсън безславно мина в историята, сподирян от виковете на хипита и студенти "Прави любов, не война!" През онези "виетнамски" години САЩ сигурно са натрупали доста сериозна част от сегашния астрономически дълг на страната.
Надутата фраза за маслото и топовете също бе забравена бързо, за да се стигне до сегашното направо тревожно положение на американската икономика. Днес в САЩ
икономическите беди
се трупат една след друга, в едно тревожно финансово кресчендо. От страниците на печата вече научихме, че американската държавна сергия пусна кепенците в началото на този месец: започна периодът на т.нар. "изключване", при което над 800 хиляди души се намират в принудителен отпуск, а държавната хазна със сигурност ще "олекне" с два-три милиарда долара.
Но и това е дребна грижа пред сблъсъка демократи-републиканци в средата на октомври, когато трябва да се решава съдбата на т.нар. "таван на дълга". Още през май т. г. правителството на Обама стигна позволения таван на задлъжнялост - астрономическата сума от 14 700 милиарда долара. Това е сума малко под равнището на годишния брутен вътрешен продукт (БВП) на огромната държава - 15 трилиона долара, макар че някои песимисти говорят, че тази сума вече е надмината от чудовищната пирамида на дълговете, натрупани от официален Вашингтон.
Урокът е забравен, нищо ново не е научено
Убеден съм, че за седмица-две-три, след остри препирни и скандали (справка нашия парламент), партиите на Магарето и Слона в Конгреса - сиреч демократи и републиканци, ще се разберат за новия бюджет и правителственият магазин отново ще бъде отворен. Далеч по-страшно е положението с държавния дълг на САЩ. Ако той надхвърли 100-те процента на националния БВП, перспективата сочи само към едно място и към една друга държава. Справка - южната ни съседка Гърция, която в течение на годините си позволи да натрупа дълг от 320 милиарда долара при годишен БВП от 280 милиарда. Знаете какви грижи на обединена Европа създава "болният" на Евросъюза - официална Атина. Няма да ви говоря за стачките, демонстрациите, мъчителните финансови пируети на властта...
Не ми се мисли обаче за момента, в който гигантска сила като Съединените щати изпадне в дългова криза като Гърция: трусът от такова положение несъмнено ще се почувства из целия свят.
Очевидно официален Вашингтон отдавна вече няма достатъчно пари и за масло, и за топове, което обаче не му пречи да обикаля световните океани с военни флотилии, въоръжени до зъби, да поддържа огромна военна машина и постоянно да дрънка с оръжие. Несъмнено горчивият урок от военното фиаско на САЩ във Виетнам е забравен, а нищо ново не е научено. Още една предпоставка за приближаване към ръба на драматичната финансова катастрофа.