Брак по принуда

Малко повече от сто дни след началото на "деолигархизацията" на Молдова Партията на социалистите на Република Молдова (ПСРМ), излъчила президента на страната Игор Додон, се отличи с достойни резултати на първия тур на местните избори, като взе властта в голяма част от местните общини. От 55 града в Молдова ПСРМ печели на първи тур в 12 и отива на втори в други 18, а в столицата Кишинев спечели първия тур със солидна преднина пред кандидата на десницата. Там социалистът Йон Чебан води на десния представител на блока "Акум" ("Сега") с 40,16% срещу 31,09%. Левите имат и повече общински съветници в Кишинев - 22 от 51 места, а основните им опоненти от "Акум" 19 съветници. 

В провинцията социалистите печелят в столицата на гагаузката автономия Комрат, а в други големи градове - Белци и Оргеев, са спечелени съответно от лидера на партията "Наша партия" Ренато Усати и Павел Вережану от партията "Шор". Любопитно е, че лидерът на последната политическа сила Илан Шор бе осъден преди две години на над 7 години затвор по мегаделото за кражбата на 1 милиард долара, но още е на свобода и дори стана депутат т.г. Ренато Усатий пък доскоро се криеше в Русия, защото в Молдова бе издирван по обвинение в убийство, но по-късно Интерпол призна това преследване за политическо. 

Местните избори бяха сочени като тест за издръжливост пред създадената с благословията на ЕС, САЩ и Русия през юни т.г. коалиция между ПСРМ и блока "Акум", който е съставен от десни партии, именуващи се "проевропейски", но и прорумънски в същото време. Коалицията по принуда между тези идеологически антагонисти се състоя, за да бъде извадена страната от мъртвата хватка на най-големия олигарх и лидер на управлявалата доскоро Демократическа партия Владимир Плахотнюк, който от 2016 г. буквално беше превърнал Молдова в свое феодално владение, като контролираше всички видове власти. Председателят на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд дори написа статия за Молдова, озаглавена "Завзетата държава".

Коалицията между "Акум" и ПСРМ позволи Демократическата партия да бъде пратена в опозиция, Плахонюк бе заставен от САЩ да напусне страната, а правителството на Мая Санду, излъчена от "Акум", получи картбланш от Европа да осъществи "деолигархизация" на страната.

За изминалите малко над 100 дни новото правителство, което за пръв път в молдовската история има повече жени, отколкото мъже (7 на 5), буквално измете или накара редица фигури на режима на Плахотнюк да напуснат властовите структури. Сред тях бяха ръководителите на държавния Антикорупционен център, инспектората на полицията, целият Конститиционен съд и ЦИК, ръководството на Граничната полиция, главният прокурор. Ръководствата на службата за охрана, на митницата, на Централния пазар в Кишинев, на бюрото по бежанците, на затворите, редица полицейски ръководители. Всяко едно от тези действия, освен че бе част от "деолигархизацията", одобрена при това в доклад на ПАСЕ, потенциално можеше да послужи за раздор между социалистите и акумците, но това не се случи, въпреки очакванията на управлявалите доскоро "демократи".

Има, разбира се, и недоволни, които смятат, че чистката е недостатъчна, че новото правителство само имитира борба с корупцията, защото нямало наказани за "кражбата на милиарда" от трите държавни банки отпреди четири години, нямало задържани за опита на Плахотнюк да узурпира властта по време на "двоевластието" през юни т.г., самият той не бил доставен с белезници в Молдова и това говорело за сделка с бившия олигарх. В този случай обаче правителството на Санду и президента Додон едва ли могат да направят нещо особено, защото по мнението на мнозина наблюдатели Плахотнюк е напуснал страната в замяна на гаранции, дадени му от САЩ, заради услуги, които е правел на американската държава. 

През стоте си дни доминираното от "Акум" и подкрепеното от левите правителство на Санду провеждаше балансирана между Европа и Русия външна политика, с което значително се отличи от предходните му. Без да загърбва връзките с Брюксел, кабинетът на Санду спря да води откровена антируска политика. Това направление сега май се държи изцяло от президента Додон, който е чест гост в Москва. Отпадна забраната руски журналисти да посещават страната, състоя се визита на министъра на отбраната Сергей Шойгу, който предложи на колегите си да подпишат тригодишен план за сътрудничество, размразен бе диалогът по извозването на старите съветски боеприпаси от Приднестровието, Молдова бе посетена и от руския министър на селското стопанство Дмитрий Патрушев. По време пък на септемврийската си визита в Москва новият външен министър Нику Попеску обяви, че започва "работа по нормализация на отношенията между Молдова и Русия". На свой ред Москва удължи срока за безмитен внос на редица молдовски стоки и запази без промяна цената на газа. 

Прави впечатление, че ПСРМ и "Акум" избягват през тези месеци да кръстосват шпаги по теми, които са диаметрално противоположни като тази за начина на интеграцията на Приднестровието. Но и там нещата помръднаха от мъртвата точка. Падна забраната чиновници да посещават неконтролираната от Кишинев територия, от догодина се очаква възобновяване на преговорите за уреждане на Приднестровския конфликт.

Видно е, че тази коалиция, която бе отписвана като "невъзможна" преди време заради драматичните различия на членовете й, може да води доста сносна политика при съответната външна подкрепа. "Тази коалиция беше създадена при участието на външните партньори, именно те оказват определящо влияние върху двете й части и поради това ще бъде доста трудно да се преминат "червените линии", коментира за РИА "Новости" доцентът от Руския държавен хуманитарен университет Александър Гушчин. Според него резултатите от местните избори няма да доведат до разпадане на ляво-дясната коалиция, а и молдованите свързвали с нея определени надежди за промяна.   

В интервю за молдовското издание на "Московски комсомолец" в началото на октомври президентът Додон заявява, че ще направи всичко възможно, за да може коалицията на бившата му партия с "Акум" да изкара цял четиригодишен мандат. Според Додон трудностите пред коалицията тепърва започват, но той призова партньорите "по неволя" да се издигнат над тяснопартийния интерес и да мислят за бъдещето на страната. 

Израз на желанието за съхраняване и развитие на тази коалиция, вероятно е и предложението на левия кандидат-кмет Чебан към АКУМ да създадат коалиция в общинския съвет на Кишинев, като при победа на социалиста на втория тур, той бил готов да отстъпи на акумци две от креслата на четиримата заместник-кметове, както и това на председателя на местния парламент. 

Молдова е една от най-бедните страни в Европа и нейната бедност в значителна степен е провокирана от разпадането на СССР и лишаването на страната от предишните пазари за селскостопанските й стоки. Поради това тя има остра нужда както от традиционните й руски пазари, включително и като пазар на труда, така и от европейските инвестиции в икономиката й. Нито едното, нито другото е възможно, ако правителството в Кишинев заема антируска или антиевропейска позиция. С така обаче сформираната по принуда коалиция Молдова има шанс да напипа, поне в периода, докато си стъпи на краката след "ерата Плахотнюк", верния път, за да излезе от хроничната бедност, изостаналост и корумпираност. 

Западноевропейската практика показа, че създаването на "широки" коалиции, в които заедно работят леви и десни, излиза през носа на левицата. Молдова обаче далеч не е Западна Европа. Тя има да решава като държава задачи от съвсем друг порядък, в сравнение с Германия, например. При такава изключителност на случая, може би възможните партийни загуби от коалицията с десницата ще се окажат по-малки от изгодите, получени от сталибилизирането и дори спасяването на държавата и политическата й система.

Случаят с Молдова обаче би следвало да бъде и предупреждение към всички авторитарни лидери от Източна Европа, Балканите, а и постсъветското пространство, че интересите на великите сили могат по причудлив начин да се преплитат в най-неочаквани комбинации. Схемата, по която олигархът-феодал Плахотнюк бе низвергнат от властта, а партии антагонисти бяха заставени да сключат "брак", макар и по принуда, вероятно се разглежда вече като използваема и спрямо други "завладени страни". За такива примери не е нужно да се озъртаме надалече.