Старият континент
Австрия има собствена визия за реформи в ЕС
"Скандалът Щрахе" не омаловажава стойността на промените, предложени от канцлера Себастиан Курц в Лисабонския договор
/ брой: 95
Когато канцлерката Меркел казва, че е "загрижена за бъдещето на Европа" и "отношенията й с президента Макрон са белязани от конфликти", това би трябвало да означава, че на ЕС му предстоят интересни времена. Видно е също, че напоследък по-малките в Европа и Брюксел, който несъмнено действа под егидата на Франция и Германия, също имат различни виждания по редица въпроси, а това наслагва кризи и търкания в отношенията с големите геополитически играчи.
Неслучайно Виена вече го раздава "барабар Петко с мъжете" и няма спор, че това не е само заради имперското й минало. Гласът на Австрия се чува не от вчера, мнението й се взема под внимание - въпреки бурята тези дни от корупционния "скандал Щрахе". Просто Австрия има последователна политика, успешно съхранява идентичност и успява да поддържа висок стандарт на населението си. И предложенията на нейния канцлер Себастиан Курц за промяна на Лисабонския договор, и то само месец, след като президентът Макрон лансира своите предложения за реформи на ЕС, са израз не само на пораснало самочувствие от успешно управление на собствената страна, но и на визия за стратегически политики от национален интерес.
Но не само, а и рамките на обновен ЕС. Оказва се, че механизмите за прилагане на т.нар. икономически национализъм не са приоритет само на Париж. "Нуждаем се от нов договор в ЕС, защото настоящият не отговоря на днешната действителност", твърди Себастиан Курц. Трудно се оспорва това на фона на мигрантска и дългова криза, на кризата с еврото, за климата и хаоса с Брекзит. Идеята е не фундаментални промени, но поне намаляване броя на еврокомисарите и провеждането на заседания само в Брюксел, а не и в Страсбург, за да "се спре този пътуващ цирк". Това са само част от предложения, които няма съмнение, че ще се посрещнат с разбиране от европейците.
Причините не са само исторически. Генетично зареден с чувство за ред, Себастиан Курц настоява и за по-ясни санкции за държавите, които акумулират дългове, позволяват на мигрантите да преминават през страните им, вместо да ги регистрират, не спазват върховенството на закона или нарушават правилата на демокрацията, колкото и общо да звучи.
Той се конкретизира с намаляване на 1000 европейски регулации
в които има и препоръки "как да се прави шницел и пържени картофки". Според канцлера правото на регулиране в дадени области би трябвало да се предостави на националните правителства в ЕС. "Да не се занимаваме с фантазии", когато хората в Европа искат от ЕС отговори за сигурността, климатичните промени, как ще се отрази Брекзит, каква ще е охраната на външните граници и каква ще е отбраната на Европа.
Тези изявления канцлерът Себастиан Курц прави в навечерието на европейските избори на 26 май. Но вече втора година Европа е обикаляна от Стийв Банън, бивш стратег на изборната победа на Доналд Тръмп. Идеята за обединение на крайнодесните партии от Италия, Франция, Холандия, Австрия, Германия, Швеция за тези европейски избори не е еднолично решение и определено е пряко свързана със стратегически интереси на Вашингтон в Европа. Осигуряване на влияние в Брюксел в собствен интерес не е ново като стратегия. Посрещането наскоро във Вашингтон на Курц като "скъп приятел" и на унгарския премиер Виктор Орбан като "ценен партньор" са доказателство, че в САЩ не само следят под лупа политиката на тези централноевропейски лидери, но и ги приласкават с цел съхраняването им в орбита, близка на Белия дом. Свързва ги поставянето на собствените им страни на първо място в политиката, имат покритие във вижданията относно миграцията и по други въпроси.
Различното в случая е, че Себастиан Курц и Орбан не се отказват от "отваряне към Изтока"
и поддържат връзките си с Москва
на ниво добронамереност и взаимно уважение. Само преди дни австрийският президент Александър ван дер Белен, придружен от външната министърка Карин Кнайсъл, се срещна в Москва с Владимир Путин, и то ден след срещата на Путин с държавния секретар Майкъл Помпео в Сочи. Потвърдено бе сътрудничеството по проекта "Северен поток 2", срещу който Вашингтон възразява упорито. Виена стои твърдо зад него, защото трябва да печели и нейният газоразпределителен за цяла Европа център в Баумгартен. Визитата на Ван дер Белен в Москва, предстоящото посещение на Путин във Виена в началото на юни, предстоящата среща в Австрия и с президента Еманюел Макрон са доказателство, че Виена е поддръжник за провеждане на единна европейска политика към Русия, че намира възможности за поддържане на диалог и развиване на проекти от взаимен интерес. Австрия е убедена, че санкционната политика - независимо дали към Русия или Иран - не носи дивиденти и създава напрежение, което трудно се овладява при ескалация. Нищо лично към Вашингтон, просто национални интереси.
Но ето че канцлерът Курц разтури коалиционното си правителство с крайнодясната Австрийска партия на свободата (АПС) заради корупционния скандал на нейния лидер и вицеканцлер Ханс-Кристиян Щрахе. И настоя пред президента за предсрочни избори. Разпространен в медиите видеозапис от 2017 г. компрометира Щрахе, който обещава на богата рускиня съдействие за изгодни обществени поръчки и инвестиции от 250 млн. евро срещу пари за неговата партия. Себастиан Курц изобщо не се е поколебал да удари партия, на която очевидно е разчитал Вашингтон. Дори се зарече, че неговата консервативна Австрийска народна партия (АНП) повече няма да работи с АПС.
Впрочем нормално е да се предположи, че такива видеозаписи не излизат случайно дни преди изборите за Европейски парламент.
В същото време Австрия прие закон, забраняващ носенето на религиозните забрадки в училище от деца под 10 г. - в името на национални интереси и нрави, но и да се стимулира по-бърза интеграция на мигрантите в страната. Но Австрия позволява на свои граждани от турски произход да участват в евроизборите и да призовават с плакати "всички турци във Виена за ЕЕ" - техен кандидат в австрийска партия. Съвсем в духа на толерантна и свободолюбива Европа.
Трудно може да се каже, че страната е в еуфория за тези избори, но е забележимо вниманието в Брюксел към предложенията на Себастиан Курц за реформи. Австрийците страдат за времето отпреди "политическата коректност" и са разочаровани от европейски политики, които промениха облика на столицата им. Те се отнасят с разбиране към евреите, които поставят кипа на децата си от 2-3-годишна възраст, но не могат да преглътнат онези малки момичета и жени, на които им се виждат само очите. Малките еврейчета с кипа на главите играят по модерните детски площадки из Щатпарк с всички деца, докато момичетата със забрадките
само гледат отстрани или отминават с наведени глави
Въпрос на религия, нрави и традиции, които едва ли ще допуснат интеграция. Опитите обаче продължават. Другото са глоби, забрани и принуда, защото така се съхранява държавност. И ако може без порицаване за "отварянето към Изтока" или разделяне от Москва и Пекин. Австрия си има национални интереси и не дава вид, че е склонна да ги загърбва. Включително на Балканите, където тя има различни виждания дори в сравнение с Берлин, защото търси решение по линия на разбирателство между самите балкански страни, за да не избухне пореден пожар. Поддържа връзки с всички и съдейства по начин, който не стои "на екран". Това е и отговор на въпроса защо открай време Виена е предпочитано място на срещи между противници на международната сцена. Просто тя го умее.
Така, както може да се шегува с онези туристи, които бъркат Австрия с Австралия. Те могат да си купят сувенирни торби, на които е изписано "в Австрия няма кенгуро". Но пък от другата страна е добавено: "Има, има, но в Шьонбрун". В случая президентският дворец олицетворява цялата политическа класа. Как да не посетиш зоологическата градина на замъка Шьонбрун, а?