Жените са с по-силен имунитет

"Тайната на силата на женския имунитет се крие в изработването на двата основни женски хормона - естроген и естрадиол, които в значителна степен стимулират химическия отговор на патогените. В организма на мъжете също има такива хормони, но те не са доминиращи и затова нямат такава силна реакция". Тези изводи са направили учени от университета "Макгил" в Квебек, Канада. Техните опити показват, че имунната система на жените е способна по-силно и по-активно да се бори с външните инфекции и дразнители. Канадските специалисти смятат, че естрогенът, който се произвежда в женския организъм, дава възможност на имунната система да се справя по-успешно с инфекциите и патогенните организми. Неговата сила се увеличава и от наличието на естрадиол, като комбинацията прави възможно по-ефективното противодействие на възпаленията още в началния им етап. Затова и имунитетът на мъжете и жените не само реагира различно на дразнителите, но и прави това с различна сила.

В хода на човешката еволюция в организма се е развила система, която е сложен комплекс от клетки, тъкани и органи, осъществяващи защитата му от външни вредни въздействия - бактерии, вируси, паразити или фунги. Условно имунната система се разделя на вродена (естествена) и придобита (адаптивна).

Вродената

имунна система съществува още от раждането и включва ред неспецифични фактори, които оказват въздействие срещу почти всички чужди субстанции и защитават организма. Нейна съставна част са биологичните бариери кожа и лигавици, които осигуряват сериозно препятствие за проникване на патогенни микроорганизми. Много от белите кръвни клетки - гранулоцити, макрофаги, мастоцити, NK-клетки (клетки естествени убийци) са също част от вродената имунна система. Те първи проникват в увредената тъкан или на мястото на инфекцията и най-често поглъщат и смилат инвазиралите микроорганизми.

Придобитата

имунна система е способна да разпознава и отговаря специфично на различни антигени - уникални пространствени структури на белтъчните молекули, както и да запазва спомени за срещата с тях, така че при следваща поява на антигена имунният отговор е по-бърз. По този начин адаптивната имунна система се развива само след естествена среща или имунизация с дадено вещество.
Във формирането на придобитата имунна система участват три главни типа клетки: макрофаги, Т-лимфоцити и В-лимфоцити. Макрофагите са клетки, които осъществяват връзката между естествената и придобитата имунна система. Те не само поглъщат и смилат чуждородното вещество, но и преработват и представят негови антигени на Т-лимфоцитите.
Лимфоцитите се образуват в лимфните органи, които се делят на първични и вторични. В първичните (тимус и костен мозък) се осъществява тяхното развитие и съзряване. Т-клетките се развиват в тимуса, а В-клетките - в костния мозък. Във вторичните лимфни органи - далак, лимфни възли и мукоза (свързана лимфоидна тъкан) се извършва привличане и концентриране на чуждородните вещества. Те са основно място, където се осъществява срещата на антигените с клетките на адаптивната имунна система, в резултат на което се заражда и развива имунният отговор. В-лимфоцитите осъществяват продукцията на разтворими белтъчни молекули - имуноглобулини (антитела), които играят ключова роля в защитата на организма от различни микроорганизми. Всяка В-клетка е програмирана да продуцира антитела с определена специфичност. За да е ефективно действието на антитялото, то трябва да се свърже точно и специфично (като ключ и ключалка) с антигена, срещу който е продуцирано, уточнява здравният портал здраве.bg. Съществуват

три главни пътя, по които може да мине чужд антиген,

проникнал в организма. Първият е чрез кръвообращението. В този случай антигенът се отнася до далака, където взаимодейства с макрофагите, Т-клетките и В-клетките. В резултат на това взаимодействие се генерира антиген-специфичен имунен отговор. Слезката отделя синтезираните антитела директно в кръвта.
При втория път на проникване антигенът може да е локализиран в кожата или подкожната тъкан.
Третият път е и през стомашно-чревните или дихателните пътища, където бива залавян от свързаната с мукозата лимфоидна тъкан. Там се осъществява взаимодействието с елементите на адаптивната имунна система.
Понякога имунната система

може да приеме свои клетки или тъкани за чуждородни

и да развие имунен отговор срещу тях. В резултат възниква автоимунно заболяване например ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус и др. В други случаи, вместо да осигурява защита, имунната система развива отговор, който предизвиква увреждания, често с гибелни последици. Тези разрушителни реакции са известни като свръхчувствителност и се различават от реакциите на протективния имунитет по прекомерно силната си неблагоприятна проява, водеща до увреждане на макроорганизма.
Централната роля на имунната система за здравето на организма както и участието и в генезата на много от заболяванията, поддържа интереса на изследователите й за по-детайлно изучаване на сложните механизми на взаимодействие на нейните елементи и стремежа за разработване на нови имунологични методи за лечение на болестите.