Здравеопазването е суперпечеливш бизнес

На тази тема съм писал и преди, но колкото повече минава времето, се натъквам на нови факти, анализът на които показва, че вместо да се подобрява положението, то се влошава. Има Агенция за контрол на цените на лекарствата, но и в нея не знаят колко реално струват те. Типичен случай в това отношение са внасяните трансплантанти, които по митническа стойност са средно 600 лв., а за тях здравната каса заплаща 10 пъти повече, като при това и пациентите си доплащат няколко хилядарки. Фармацевтичните фирми и вносителите определено имат връзка с лекари, на които плащат, за да препоръчват на пациентите да ползват именно техните продукти.
Наскоро бяха изнесени данни, според които лекарите от една болница за 8 месеца са получили хонорари, възлизащи на 8 млн. лв. само от една фирма за доставка на медикаменти и пособия. Косвено можем да си представим каква е печалбата на фирмата, щом като има възможност да плаща по 1 млн. лв. месечно за такива хонорари. Подобни схеми на доста по-ниско равнище се осъществяват всекидневно. Наскоро бях на лекар и той ми предписа лекарство, като ми указа в коя точно аптека да си го купя. А когато отидох в нея, там ме запитаха кой лекар ме изпраща. Такава информация не може да се използва за друго, освен за уреждане на сметките между аптекаря и лекаря. Друг случай. Отидох при личния си лекар за рецепта и за документ, необходим ми за социалните служби. Той ми изписа рецептата, но каза за документа да дойда отново друг път. Защо? Ами просто, за да му платя пак потребителска такса. От тези на пръв поглед малки суми - 2,90 лв., а всъщност почти всеки дава по 3 лв., на ден един личен лекар печели по около 40 лв., при това необлагаеми, защото не издава фишове. На месец това са 880 лв. чист доход. Отделно здравната каса му плаща за всеки, който се води към неговия контингент. При това положение напълно несъстоятелно е мнението, че лекарските заплати у нас са ниски. Затова и представите на докторите за евтино и скъпо чувствително се различават от тези на хората с ниски, а дори и със средни доходи. Така например, когато лекарят ми изписа лекарството, ми каза, че струва евтино и поради това очаквах цената му да бъде не повече от 15 лв., но в аптеката се оказа, че струва 28 лв. Трябваше да си направя някакво изследване, за което да си купя консуматива, но като разбрах, че струва 65 лв., се отказах. Когато отново отидох при лекаря, той ми поиска резултата от изследването, а аз му обясних, че не съм го направил, защото съм нямал пари да си купя консуматива. Той беше много учуден, че някакви си (според него нищо и никакви) 65 лв. могат да бъдат проблем.
Но това, което припечелват редовите лекари, е съвсем скромно в сравнение с титулуваните специалисти. Всеки професор и доцент има свободен платен прием, като таксата е средно 70 лв. Обикновено приемът им е по 4 ч. седмично, защото те работят и в държавни болници, за което получават заплата. Тя съвсем не е малка, защото повечето са началници на клиники и отделения. За какво получават тази заплата, щом като в тях не извършват прегледи, не знам. Но мога да направя груба сметка за хонорарите им от свободния частен прием. На седмица това са 560 лв., а за месец - 2240 лв., пак чист доход, защото и те не издават фишове. А като се включи и държавната заплата, сумата надхвърля 3500 лв. Продължава и практиката с плащане за избор на екип за хирургическа операция. Леката (сливици, херния) се таксува с 400 лв., средната - с 800, а за тежка е над 1500 лв.
Най-големият гешефт обаче е при трансплантантите. През митницата една евтина изкуствена колянна става се внася за 80 лв. Вносителят я продава на дистрибуторите за 200 лв. Те я доставят на болниците за 350 лв., а пациентът я плаща с 800 лв. Някой ще каже - голям бизнес, голяма печалба. Но това е нищо в сравнение със по-скъпо струващите трансплантанти, каквито са например титановите пластини, използвани при операции за укрепване на гръбначния стълб. Невинаги  се знае дали наистина са титанови, но те се обмитяват на стойност 1800 лв., а до пациента достигат на цена 11 хил. лв. Ето това вече наистина е голям бизнес и голяма печалба - има достатъчно за вносителя, за дистрибуторите, за болницата и за опериращия лекар. И всичко това се нарича обществено здравеопазване.
Редом с него съществува и частно. Условията за лечение в него са съществено по-добри. Срещу "само" 100 лв. на ден се осигурява самостоятелна стая с телевизор (само в някои държавни болници има такъв, но за да се гледа, се заплаща 6 лв. такса на ден), санитарен възел, що-годе сносна храна и не трябва да си носиш пижама и спално бельо. Пак само там има апаратура за съвременна диагностика и безкръвни лазерни операции. Не се чака с месеци за изследване с ядрено-магнитен резонанс, сцинтиграфия и други подобни.
Кой плаща за всичко това? Негово нищожество пациентът. И в държавните, и в частните здравни заведения той е третиран преди всичко като платец, а едва след това и като човек, който се нуждае от лечение. Даже и санитарят не би му обърнал внимание, ако не е в състояние да плати и за най-дребната услуга.
Възможна ли е някаква положителна промяна на съществуващото положение? Много трудно, но все пак има известен шанс и трябва да се опита. Основната предпоставка е да се увеличат бюджетните разходи за здравеопазване на първо време на 3 млрд. лв. (с бюджета за 2014 г.). Да се създаде орган за обществено-финансов контрол с широко участие на пациентските организации, който да следи за изразходването на средствата. Да има постоянна, целодневна приемна, дори и в почивните дни в здравното министерство, НЗОК и техните поделения, където нуждаещите се от медицинска помощ да получават отговори за техните проблеми. Подобно на Германия, в която от началото на тази година беше отменено посредничеството на личните лекари, да се осигури пряк достъп до специалистите, без за това да се издават направления, за които сега има лимит. Има основание малко да се повиши здравноосигурителната вноска, а който не я плаща, да се таксува по-висока тарифа, когато му се наложи да ползва медицинска помощ. Изчисленията показват, че само от това ще се получат приходи от 800 млн. лв. годишно. Частната практика да се осъществява само от лекари, които не са на държавна заплата. Но и при това положение да бъдат включени в системата на НАП, която е валидна и за продавачите на банички. Може и да се закрият някои държавни и общински болници, но останалите да се оборудват със съвременна апаратура за диагностика и лечение. Необходимо е да се осмисли съществуването на НЗОК, в която лекари работят като чиновници, а няма кой да лекува болните, но издръжката й струва много скъпо на данъкоплатците.
Въпроси, въпоси, на които се чака спешен отговор. Защото наред със здравния бизнес много печеливш е и гробарският. Дано не се стигне дотам - да го изпревари.