ЕК представи стратегия за Източна Европа

Пет са приоритетните области в представената в Брюксел дългосрочна стратегия на ЕК за военното и икономическото развитие на страните от източния регион, граничещи с Русия, Беларус и Украйна. Става дума за Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България, или почти 1/3 от състава на ЕС. В документа се казва, че всички те са особено засегнати от хибридна война, миграция с оръжия, икономически и търговски смущения и демографски спад.
Разработването на Източнофланговата наблюдателна група, Европейската инициатива за отбрана от дронове, Европейския въздушен щит и Европейския космически щит са част от мерките в първата приоритетна област, озаглавена „Сигурност и устойчивост“. Предвижда се създаване на мрежа от практикуващи специалисти за подобряване на готовността и за насърчаване на трансграничното сътрудничество в рамките на клъстърите по осигуряване на устойчивостта. 
Енергоинтеграцията на балтийските държави с мрежите в ЕС за трансгранична водородна инфраструктура, инициативи за кръгова промишленост, включително долини за индустриална симбиоза и регионални центрове за биоикономика, са включени в трета сфера за формиране на силни региони. Четвъртата област предвижда насърчаване на цифровата свързаност и модернизиране на транспортните мрежи, както и трансгранични връзки с Украйна и Молдова. Мерки от образование към заетост срещу обезлюдяването са заложени в петата област. ЕК разкри след проучвания на място, че хората в източната част на ЕС призовават Брюксел да „гарантира правото им да останат на тяхна територия“, вместо да мигрират заради икономически облаги. Финансирането на стратегията ще е от следващия бюджет на ЕС (2028-2034 г.). 
Според анонимни източници, на които се позовават агенциите, Урсула фон дер Лайен е заявила, че ако не бъде приет нов пакет от санкции срещу Русия, тя ще си подаде оставката като председател на ЕК.