Защо не си ползвате отпуските, хора?

И ето пак е лято, както пее Лили Иванова в една своя песен. Време е за отпуски и за море. Брегът е засторен с хиляди хотели и собствениците им очакват летовници. А специално българските са малко. Според едно проучване тази година нашето Черноморие ще бъде посетено от около 160-170 хил. българи. За сравнение през 1989 г. при 30 пъти по-малка почивна база летовниците са били към 600 хил., от които 450 хил. във ведомствени почивни станции, и то за по две седмици.
Очакването на летния отпуск беше едно от нещата, които стимулираха работника и служителя да се трудят през останалото време от годината. Защото те знаеха, че като дойде време да отидат на плажа, с половин месечна работна заплата за две седмици семейството ще живее без грижи, макар и без луксове. Това означаваше нощувка, храна три пъти на ден, като кафето и бирата във ведомствения бюфет се продаваха на магазинни цени. Към всяка почивна станция имаше плаж, оборудван с чадъри, а в някои се предлагаха и забавления като ползване на лодки, водни колелета, а дори и водни ски. Почти всяка вечер имаше кино, а се канеха и певци, музиканти и артисти. По-заможните предприятия и ведомства организираха екскурзии до близки забележителности - исторически и природни. Е, как при това положение хората да не очакват с нетърпение кога ще дойде времето на отпуската. Още през януари и февруари всеки даваше заявка, че ще ползва годишната си почивка в периода юни-август или най-късно в началото на септември.
Така че явлението неползван отпуск просто не съществуваше. То се появи след 1990 г. и се задълбочи през следващите години. Основната причина е в ликвидирането на ведомствените почивни станции и в превръщането на отдиха в предмет на частен бинес, поради което цените скочиха главоломно. Сега едноседмична почивка за тричленно семейство в скромен хотел по най-Южното Черноморие (където още няма луксозни бетони) през юни струва около 900-1200 лв. в зависимост от класата на хотела. При това в тази сума се включва само нощувка, закуска и вечеря. Иначе с допълнителните разходи възлиза на около 1500 лв. Кой може да си го позволи това? Нито тези, които работят на минимална работна заплата от 240 лв., нито другите - със средна от около 500 лв.
Затова повечето от хората години наред не си ползват отпуските и по този начин се създават вътрешнофирмени задължения, което се отнася и за редица държавни учреждения. Проблемът вече стигна до НС, което реши, че неползваните отпуски трябва да се изчистят до края на 2011 г., иначе се губят. А се оказва, че има работници и служители, които са натрупали по над 200 дни неползван платен отпуск. Понеже не се указва как точно той ще се ползва, например някой работник или служител с актив от 200 дни може да подаде молба до работодателя да го ползва наведнъж. Това означава повече от една година да не работи, а да си получава заплатата. Кой работодател ще е доволен от това? Сегашното законодателство предвижда, че ако човек подаде оставка или бъде съкратен, неползваният отпуск му се изплаща в едномесечен срок. Същото се отнася и при пенсиониране.
Какъв е изходът за излизане от екцесията? На хората трябва да им се осигури възможност за ползване на почивка при съответстващи на доходите им цени. Иначе при предприетите рестриктивни мерки ще бъдат принудени да ползват отпуск, но без в това време да възстановяват работната си сила. Най-много да гледат скучни телевизионни програми и да се карат със съседите си в жилищния блок как да прилагат Закона за управление на етажната собственост. Може също да спят до обяд, за да спестят закуската...