Западна Украйна вече се интегрира в Евросъюза
Основна заплаха за целостта на страната са напреженията, породени от икономическите проблеми и нерешените хуманитарни и социални въпроси
/ брой: 192
Татяна Ивженко
"Независимая газета"
Киев е на път да се изправи пред нов проблем със своите съседи: след Румъния, Унгария също започна тази година да издава свои паспорти на украински граждани. Представители на властите вдигат рамене: при все че двойното гражданство е забранено в Украйна, на практика нищо не може да се направи.
Експерти казват шеговито, че хиляди граждани на страната "индивидуално се интегрират" в ЕС. Предупреждават обаче съвсем сериозно, че официален Киев може да срещне проблеми, щом стане ясно, че става дума за стотици хиляди души, и че някои области почти изцяло са населени с граждани на съседни държави.
Изискванията към кандидатите за втори паспорт са минимални. Те са длъжни да докажат националния си произход, или пък, че семейството им е живяло в земи, които са били някога част от Румъния или от Унгария. Взема се предвид и това дали знаят езика, дали познават съответната история, култура и традиции, но тези фактори всъщност са второстепенни.
"Най-труден е въпросът в отношенията с Букурещ, където получиха влияние политически сили, ориентирани към възстановяване на Велика Румъния. Паспортизацията на граждани от Молдова и част от Украйна се разглеждаше като част от този план", каза пред "Независимая газета" Костянтин Бондаренко, ръководител на Института за украинска политика.
Това разтревожи официален Киев, отбеляза той: "Официални данни за броя на издадените паспорти липсват. Украински чиновници споменават неофициално поне за 30 хиляди, румънската страна настоява, че документите са десеторно по-малко".
През май въпросът бе обсъден с румънски представители от украинския външен министър Костянтин Гришченко, посетил Букурещ. Експерти обаче твърдят, че след визитата няма промяна и сенчестата паспортизация продължава.
Междувременно в Унгария от 1 януари са в сила законодателни поправки, които дават възможност на мнозина в Западна Украйна да се сдобият с втори паспорт. По данни на местните власти, в Закарпатска област живеят близо 150 хиляди души, които могат да претендират за унгарско гражданство.
Тази пролет Бела Ковач, депутат от Унгария в Европарламента, с гордост заяви в интервю, че всеки половин час някой гражданин на Украйна подава документи за унгарски паспорт. С наближаване на лятото избухна скандал в Будапеща, където опозицията обвини властта, че се отнася безотговорно към раздаването на национални паспорти.
Експертът Ендре Сведник обясни пред Би Би Си: "Проблеми може да има по-късно, тъй като унгарското правителство иска тези унгарски малцинства да си останат в земите, където живеят сега. Но те може би ще пожелаят да емигрират в Унгария".
Зам.-председателят на Върховната рада Микола Томенко смята, че проблемът има и обратна страна: десетки хиляди украинци може без проблеми да напуснат родината си, а това ще изостри демографските проблеми и ще причини кадрова криза. В киевското Външно отбелязват, че изобщо няма начин да се повлияе на ситуацията.
"В конституцията пише, че украинците имат само едно гражданство. Законодателството обаче не предвижда никакви мерки в защита на тази норма от основния закон. Дори ако установим хората, получили незаконно втори паспорт - какво да правим тогава? Да им отнемем украинското гражданство? Може, но процесът е толкова сложен, иска толкова труд, че никой няма да се занимава с това", обясни за "Независимая газета" източник от дипломатическите среди.
Той изтъкна, че от теоретично гледище за проблема отговаря вътрешното министерство, но милицията нищо не може да стори. Събеседникът ни припомни как през 2008 г., след конфликта в Абхазия и Южна Осетия, украинската власт си постави за цел да разкрие "петата колона" - притежателите на руски паспорти. Кампанията започна в Крим, но бързо претърпя фиаско.
Както и тогава, мнозина експерти обсъждат сега основния проблем с пълзящата паспортизация - заплахата от сепаратизъм. Както посочва закарпатският политолог Олександър Гавриш, Словакия и Румъния - страни с унгарски етнически малцинства също като Украйна, рязко отрицателно реагираха на законодателните промени в съседна Унгария.
Украйна си замълча, а това означава, че в бъдеще може да я очаква проблем с контрола върху териториите, заселени с граждани на съседна държава. "Стига само културните лозунги да се развият до политически", смята политологът и сочи като възможна причина недоволството на стотици хиляди граждани от жизнения им стандарт в пределите на Украйна.
Според Павло Грицак, който оглавява обществената организация "Европейски дом", обикновените граждани, кандидатстващи за паспорт на държави от ЕС, носят най-малка вина за днешното положение. Те се ръководят от интересите на семействата си, милеят за бъдещето на своите деца.
"Украйна не им създава условия за самореализация, за нормален живот. Не достигат работни места, а се стесняват и възможностите за дребен бизнес. Държавната поръчка за висшисти намалява, а скоро висшето образование може да стане съвсем недостъпно за обикновените украинци. Хората са принудени да търсят други начини, осигуряващи достойно качество на живот", казва Грицак.
И добавя, че държавата трябва на първо място да обърне внимание как протича т. нар. паспортизация: "Защо това се прави тайно? Щом сме партньори с ЕС, говорим за създаване на зона за свободна търговия, за безвизов режим и асоциирано членство, значи трябва да се държим като партньори и да действаме прозрачно. Какво целят с тая логика на дребни мошеници: да, знаем, че двойното гражданство е забранено в Украйна, но тихомълком издаваме паспорти - не, не, нищо не нарушаваме, това си е вътрешен проблем на самата Украйна."
Според експерта, този подход може би показва, че самата идея за паспортизация е с двойно дъно, макар да я представят като форма за защита на интересите на част от съответния народ - хора, които живеят в чужбина.
"В Украйна има огромна общност от поляци и Варшава е открила прост и ясен начин да им предоставя преференции: докажат ли роднинство, украинските граждани получават "карта на поляк", която облекчава по-специално визовите процедури. Това е наистина коректен и партньорски спрямо Киев начин за решаване на проблема. Защо Румъния и Унгария не постъпват по същия начин?" - допълва Грицак.
Мнозина киевски експерти са на мнение, че в списъка с "подозрителни партньори" трябва да бъдат включени също Русия, Израел и САЩ. Техни паспорти получават не само обикновени граждани, но и мнозина високопоставени служители.
Явлението е толкова масово, че борбата с него вече е невъзможна, смятат аналитици. "Глупаво е да се борим. В глобализирания свят гражданството е нещо доста условно. Украйна вероятно би трябвало да признае фактическото положение и да разреши двойното гражданство", коментира Костянтин Бондаренко.
Същата идея лансира неотдавна Генадий Москал, депутат от опозицията във Върховната рада: "Властта трябва да признае на официално равнище, че в Украйна има едно-единствено гражданство само де юре. Де факто в страната ни отдавна има двойно гражданство".
Той разкритикува позицията на политиците, които се страхуват, че съседни държави, раздали паспорти на украинци, може да предявят териториални претенции към Украйна: "По данни на външното министерство, от 2007 до 2011 г. посолството на Украйна в Молдова е предоставило украинско гражданство на 6907 лица. Никой не си и помисля, че Украйна може да започне военни действия срещу Молдова под предлог, че брани своите граждани".
Наред с мнозина негови колеги депутатът посочва като предпоставка, че Украйна трябва да осигури на гражданите си условия, при които заплахата от сепаратизъм да е невъзможна. Експерти отбелязват, че засега тенденцията се развива в противоположна посока. Действайки тромаво в сферата на хуманитарната политика и прекомерно твърдо в икономическата сфера, държавата засилва вътрешните конфликти в обществото.
Факт, който бе установен от Киевския международен институт по социология, осъществил две специални проучвания по поръчка на Института по човешките права и противодействието срещу екстремизма и ксенофобията. Стана ясно, че от февруари до юни т. г. съществено е нараснало нивото на регионалната нетолерантност в Украйна.
Според данните общо за страната, 44 на сто от гражданите са настроени толерантно спрямо жителите на всички региони. Други 26 процента не могат да посочат точно дали в Украйна има отрицателно отношение към някои територии. Но близо една пета от жителите на южните и на източните региони категорично определят като регион антагонист Западна Украйна и мнозина заявяват, че ще е по-добре западните области да се отцепят. Отрицателни нагласи в обратна посока проявяват двойно по-малко хора от Западна Украйна.
Депутатът Олександър Фелдман заяви: "Нетолерантността към Западна Украйна като цяло очевидно нараства. Особено тревожно е, че расте отцепничеството. Освен това, рязко намалява толерантното отношение по-специално към Галиция. Същевременно се откроява известен спад на нетолерантността към Донбас, при все че успоредно с това растат отцепническите нагласи. Противоположна е тенденцията в Крим (Автономната република Крим, която според западните украинци в никой случай не бива да стане независима - бел. на "Независимая газета")".
Експертите стигат до извода, че основна заплаха за целостта на Украйна днес са линиите на напрежение в страната, изпъкващи все по-ясно на фона на икономическите проблеми и нерешените хуманитарни и социални въпроси. Според тях, при това положение незаконно получаваното от украинци гражданство на други държави може в бъдеще да изиграе ролята на детонатор. /БТА/