Япония все пак не потъна

Кирилка Николова Аоки

В края на юли почина най-известният и признат писател фантаст в Япония Сакьо Комацу. Може би мнозина са чували за романа му, издаден през 1973 г., "Потъването на Япония", по който има сериал и филм. Непосредствено след земетресението този роман се върна отново в класациите за бестселъри, защото описва пророчески трагедията, сполетяла Япония. В него става дума за потъването на целия японски архипелаг вследствие на тектонична дейност, налагаща евакуация на цялото японско население.
По някакво съвпадение, в романа предупреждението за природните бедствия, които ще връхлетят Япония, се дава точно на 11 март. След земетресението от 11 март т. г. бяха взети много интервюта от писателя и ме впечатлиха думите му, че е бил готов спокойно и без угризения да посрещне смъртта, но след земетресението му се е възвърнал интересът и желанието за живот и би искал да види как японският народ ще се справи с тежката ситуация. За съжаление писателят не успя да види пълното възстановяване на страната, но ми се иска да вярвам в думите му, изпълнени с оптимизъм: "Вярвам, че Япония ще се справи с кризата. Със сигурност Япония ще успее да реализира една утопия! Вярвам в Япония и японския народ".
Изминаха шест месеца от земетресението, отнело живота на около 20425 души, време, за което може да се направи равносметка какво е направено и какво не по възстановяването на страната от щетите от разрушителните цунами и аварията във Фукушима.
Ще започна с това, което вълнува най-много хората не само в Япония - каква е ситуацията в атомната централа "Фукушима" и какво предстои да бъде направено. Беше възстановена охладителната система на реакторите и те са в стабилно състояние. Очаква се планираното им изключване през месец януари. Намаляването на изтичащата от централата радиация е свързано с обеззаразяването на водата, използвана за охлаждане на реакторите. Хиляди тонове охладителна вода е радиоактивна, така че сега една от най-важните дейности във "Фукушима" е пречистването на водата от радиоактивни вещества с използването на американско, френско и японско обордуване. Досега са почистени малко повече от 40% от радиоактивната вода, като се очаква пълното пречистване на водата да завърши през месец декември. Решава се и проблемът със складирането на радиоактивните отпадъци. През септември започва обеззаразяване на района в двадесеткилометров радиус от централата. Радиацията, която изтича от трите реактора, е намаляла до 200 милиона бекерела за час от 1 милиард бекерела за час месец по-рано. Това означава, че човек ще бъде изложен на радиация до 0,4 милисиверта за година, ако се намира в района на електроцентралата, което е далеч под безопасната граница, определена от правителството на 1 милисиверта за година.
През септември започва облекчаване на режима за влизане в 20 - 30-километровата забранена зона, като вече там отново са отворени 4 училища и детска градина, евакуирани досега на 50 км от централата. За съжаление не всички ще могат да се върнат по родните си места, има региони, които ще останат необитавани за 10-20 г. по преценка на правителството. Правителството ще наеме земята, която не може да се използва години наред, от собствениците. Приет е и закон за компенсация на пострадалите от аварията. TEPCO трябва да компенсира хората за причинения стрес, нанесените щети от загуба на работа, препитание, дом, доходи.
Медицинските изследвания показват, че много деца са били изложени на повишена радиация. За тези деца правителството осигурява безплатни профилактични медицински прегледи за рак на щитовидната жлеза всяка година до навършване на 20 г., а след това - безплатен медицински преглед на всеки 5 години. На децата в районите с повишена радиация са раздадени дозиметри, за да следят местата, където играят - игрища, паркове, поляни, дори района на училището.
Може би много хора се чудят защо нация като Япония, единствена в света подложена на нападение с две атомни бомби, се е поставила в положение да зависи толкова много от ядрената енергетика. Едно от обясненията е, че японците развиват мирната ядрена енегетика точно напук на американците, които използват ядрена сила срещу тях с военни цели. Въпреки аварията голяма част от населението все още подкрепя ядрената енергетика, а и новият министър-председател е привърженик на нейното развитие. От друга страна, много интелектуалци като писателите Харуки Мураками и Кензабуро Ое (нобелов лауреат за литература) са едни от водещите фигури на движението против ядрената енергетика. Мураками казва, че е трагедия за японския народ да се окаже в ядрено бедствие за втори път в историята си, и то чрез собствените си ръце.
Все още има хора, които живеят в евакуационни центрове или във временни домове. След земетресенията и аварията броят на хората, живеещи във евакуационните центрове, е около 150000 души, а шест месеца след това - 3500 души. За евакуираните трагедия е не загубата на материалните ценности, трагедията е много по-голяма, това е загубата на родното място, на родната къща, заличаването на града и селото от картата на страната. Хората очакват по-голяма ефективност от правителството в разчистването на разрушенията и възстановяването на инфраструктурата, намаляване на последиците от ядрената авария.
Правителството на министър-председателя Кан подаде вкупом оставка в края на август, но по принцип японските правителства са нестабилни и се сменят всяка година. Общото мнение е, че който и да е бил на мястото на Кан, нямало е да има голяма разлика в действията на правителството по време на овладяване на кризата. Личното ми мнение е, че на Кан му лисва обаянието и силата на ръководител да поведе нацията към справяне с тежката ситуация. Много често по телевизията го виждахме отчаян, мекушав и със сълзи в очите. В подобни ситуации хората предпочитат твърда и решителна личност, която да им вдъхне кураж. Може би това ще направи новият министър-председател Нода, който идва с амбиция за икономически реформи, мерки за обезценяване на йената, увеличаване на данък добавена стойност двойно или тройно до 2015 година (в момента ДДС в Япония е само 5%), въвеждане на специален данък за възстановяване на района на Тохоку и реформи на изнемогващата пенсионната система.
Въпреки свиването на икономиката след земетресението и аварията, има известни основания за оптимизъм. Знак за възстановяването на икономиката е ръстът на производството за четвърти месец подред. Производството нараства през юни с 3,8%, през юли с 0,6%, през август с 2,6 на сто. Проблеми за ръста на производството са ограничаването на потреблението на ток от правителството, силната йена и кризата в световната икономика, които възпрепятстват износа.
През август всяка година има няколко почивни дни, наречени "обон", празник за почит и възпоминание на мъртвите, когато японците масово посещават гробовете на своте предци и се връщат по родните места. Покъртиха ме думите на един човек, загубил дъщеря си на 11 март. Той каза, че досега след земетресението е намирал утешение в работата си, нямал е минута почивка, но по време на празниците, когато остане сам, ще може да плаче на воля колкото си иска. За много хора обон е празник да се събереш със семейството и да си спомниш за близки и роднини, но тази година обон беше посрещнат от много хора, загубили близките си, с тежко сърце. Има и хора, чийто близки са още в неизвестност и не искат да отбелязват обон, чрез който да ги признаят за мъртви, защото вярват, че още има възможност да ги намерят.
Въпреки че много неща е можело да бъдат направени и по-бързо, съм впечатлена от усърдието и ефективността на японците по справяне с кризата и вниманието и уважението на управляващите към бедстващите. Нека да погледнем фактите - земетресението и цунамито разрушават 347 км от 675-километровата магистрала Тохоку Експресуей, като магистралата след ремонтни дейности е отворена отново за транспорт на 24 март! Линията на Тохоку Шинкансен (влака-стрела) е пусната в действие на 24 април, като отделни отсечки заработват още в началото на април. Всички са видели на телевизорите си как летището в Сендай бе напълно погълнато от морето, на 28 март пистата е възстановена, точно месец след земетресението, на 13 април полетите са възстановени! Шест месеца след земетресението, въпреки нелошо свършената работа, Кан се оттегли, давайки път на ново правителство. Може би тези факти изглеждат като излезли от областта на фантастиката. Има и други любопитни факти, които ще хвърлят в недоумение много наши сънародници. Например милионите, даже милиарди йени, открити разпилени след развалините от граждани и съвестно предадени в полицията. Намерени са и върнати в полицията 2,37 милиарда йени в сейфове, като 96% от парите са предадени на собствениците. Парите, намерени извън сейфове, в портмонета и чанти, възлизат на 3,7 милиарда йени, като 85% от тях са върнати от полицията на собствениците. Има на какво да се учудим, нали?
А тъй като преди малко стана дума за влака-стрела, много мои японски познати искрено се интересуват дали в България си имаме влак-стрела. Искам да си помечтая в България да има и пътища без дупки, и неокрадени табели, а защо не и влак-стрела... И като японския писател-фантаст бих искала да имам увереността да кажа "вярвам, че България ще се справи с кризата и е способна да осъществи една утопия".