Я марш оттук!

Нови избори уж идват, а дертовете ни пак старите. И няма изглед нищо да се промени, нито поне желание лек да се потърси. Кой каквото и да предложи по време на срещите с президента, ГЕРБ не искат и не дават. Било късно за сериозни промени, само едни мобилни урни ще ни поднесат. Така им изнася - без Цветанов с Цветановщината да продължават.

Унижението и срамът от това, което днес наричаме Народно събрание, лъснаха на срещите с президента Румен Радев. Там, където от устата на Дядо Вазов е звучал свещеният език на нашите деди, сега кънтят като празна поцинкована кофа фонемите на Цвета Караянчева и съдружници. Случайни хора, попаднали в политиката. Убиха парламентаризма. А преди това го оваляха в катран и перушина, спазариха, предадоха и продадоха. На същите като тях позорници.

Ортаците им вече не се свенят да заменят сивото кардиналство с място под слънцето. ДПС иска властта с пълна сила - не скрита, не подмолна, не с недомлъвки. Иска я на 100 процента, без да крие, че си харесва Делян Пеевски и няма намерение да се разделя с никого. Напротив - "позеленя", протягайки хищно кунки към европейските милиарди за "Зеления пакт". А те винаги са били орташка работа.

Да му мислят "патриотите". Място за повече ортаци няма. Затова и тях ги нямаше на среща с президента - умуват какво и как да изтъргуват като за последно.

А вий... Вий се възторгвайте от "мъжеството" на един Марешки. За възторгване е, че някой някога е гласувал за него. Самият той знае, че няма бъдеще в политиката. Дертът му днес е да има бъдеще за него и за бизнеса му. За това е готов да целува на което място му посочат.

Срамните петна в българската история се увеличиха. Изплюха се срещу нас за пореден път - така, както не са го правили досега. Иска им се да не отидем до урните, да ни откажат и този път от гласуване, омерзявайки и отвращавайки ни.

Не са познали! Не бива да им прощаваме, а да ги накажем с гласовете си. Поне два пъти тази година. И помнете - ако при първото гласуване усетят, че са ни прецакали, ще станат още по-нагли и ще поискат всичко наесен. А ние вече ще сме се предали. Това не бива да допускаме!

Я марш оттук - сега, веднъж, завинаги!