Вяра, но и национална памет
/ брой: 82
С поправка в закона за вероизповеданията ще дадат храм-паметника "Св. Александър Невски" в собственост на Светия синод. Безспорно е, че това сигурно ще уталожи малко духовете, понеже именно "неустановената собственост" на Патриаршеския храм бе един от най-активно използваните аргументи, когато депутати замислиха да дават на вероизповеданията имотите, свързани с богослужения. И се започнаха скандалите, особено с мюфтийството, което поиска да е наследник на имоти от несъществуващата Османска империя.
Но да сме наясно - никаква неясна собственост на храма няма. Той е строен от 1904 до 1912 г. с пари, събрани от народа, замислен от Великото народно събрание в Търново не толкова като конфесионален символ, колкото като паметник на признателността към русите. Патриаршески храм е от 1953 г., а от близо 60 години е и културен паметник с национално значение, една от емблемите на архитектурна София. Като такъв е изключителна собственост на българската държава, както казват от 100 години насам законите, свързани с културното наследство. Фактически подаряването от страна на държавата на национален паметник на частна организация като църквата е прецедент. И когато сега се използва аргумент, че синодът като собственик на храма най-сетне щял да започне да го реставрира и укрепва, това следва да означава само едно - че досега държавата не си е вършила работата за поддържането и опазването на една изключителна национална ценност - най-големия православен храм на Балканския полуостров. Което обаче не е точно така. Пък и парите за реставрациите пак ще ги дава държавата. Затова нека е ясно без увъртане, че държавата просто прави един щедър жест към БПЦ.
Доколкото "Св. Александър Невски" е патриаршеска катедрала, той наистина има особено значение за вярващата православна общност у нас. Остава да се надяваме, че ставайки притежание на църквата, храмът ще остане свободно достъпен и за неизкушените от религията българи и гости. И че няма да повлече крак за следващи "дарения" на национални паметници с поредни поправки в 14-годишния Закон за вероизповеданията.