Няма спасение

У нас се очертава драстична диспропорция - от години се оформя една огромна пропаст между желаните и реалните възнаграждения.
В последните дни беше публикувано проучване сред младите, което показва високи очаквания за заплати, които искат да получават те, работейки в собствената си родина. България е една от страните с най-голям ръст на младежката безработица - 46% за година. Младите посочват като желана стартова заплата сумата от 4300 лв., и то чисто, без данъци. Същевременно те определят месечното възнаграждение от 1200 лв. като твърде ниско.
На другия край на пропастта е желанието на бизнеса у нас да плаща възможно най-ниските заплати. Затова са и напъните от години да се улеснят максимално процедурите за наемане на хора от трети страни. Сиреч извън ЕС.
Липсата на достатъчно кадри, особено за определени области, не е малък проблем. За тази година дупката се изчислява на 280 000, а се очаква до две години да липсват 800 000 работници. Напъните за внос на работници не са само поради тази липса, а и заради нежеланието за вдигане на заплатите.
Един бизнес шеф съвсем наскоро обясни, че било много по-изгодно на предприемачите да внасят работници от Индия. За да наеме български работници, той търсел в няколко области, а пък те, понеже имали повече разходи, му стрували по-скъпо. А индиецът идвал, спял на общежитие към фабриката и бил доволен. На всичкото отгоре говорел английски. Въобще във фирмите били доволни от вносните работници и вече предпочитали да наемат персонал от Непал, Индия и Бангладеш.
Няма да отварям темата за различията между младите и по-старите поколения, но за да имат достатъчно средства, необходими за дом, създаването на семейство и деца, хората имат нужда от по-високи възнаграждения. Именно ниските заплати водят децата на България към Терминал 2. Въпреки, че средната за страната заплата стигна 2300 лв., действащата към момента минимална е малко над 930 лв., която след данъците слиза още по-надолу - 720 лв. За какво стигат тези пари? За жилище, за наем, за битови сметки, за храна, за облекло? А на деца имаме ли право? На култура? На отдих?
Голяма част от заетите взимат именно минимална или близка до минималната заплата. Тук не става въпрос просто за статистика, за числа, за бройки. Става въпрос, че страната ни затъва все повече и повече в демографската криза. За последните 10 години хората, избрали да напуснат трайно България, са към 350 000. А като сложим в сметката и ниската продължителност на живота у нас, дължаща се на обективни фактори, които поредица от правителства дори не показаха желание да променят, населението на България се стопило с 800 000.
Ако управляващата политическа класа в тази държава не изтрезнее и не се опомни, няма да ни спасят и индийците!