Властта обмисля по-високи данъци

Необходим е дебат с партиите, синдикатите и работодателите кои данъци или осигуровки да бъдат увеличени, така че бюджетът за 2025 г. да бъде с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт на страната (БВП), каквото е изискването за влизане в Еврозоната. Това съобщи на пресконференция министърът на финансите Людмила Петкова, която представи анализ за тенденциите във финансовите сметки на държавата през последните три години.
При сега действащите закони за следващата година очакванията са приходите в държавната хазна да нараснат с 6,2 млрд. лв., или с 7,7%. Същевременно очакваният ръст на разходите е с 18,1 млрд. лв., или с 18,2%. Това означава, че дефицитът в хазната ще бъде 8-9%. Допълнително необходимите разходи за заплати в администрацията са 4,4 млрд. лв., за издръжка на администрацията – 2,5 млрд. лв., а за социални плащания и здравеопазване, където влизат и пенсиите - 5,4 млрд. лв. 46,9% от разходите трябва да бъдат за заплати и пенсии, стана ясно от думите на Людмила Петкова.
На проведения Консултативен съвет за национална сигурност е поставен въпросът за увеличение на разходите за отбрана и сигурност до 2,5% от БВП, съобщи финансовият министър. На заседанието служебният премиер Димитър Главчев е поставил въпроса с партиите да бъдат обсъдени възможните мерки, за да бъдат намерени най-добрите решения. Целта е да се набележат приходни и разходни мерки, обясни Людмила Петкова. Винаги има решение, варианти има всякакви, заяви тя.
От Министерството на финансите са направили анализ какъв ще бъде ефектът за бюджета от мерки за повишаване на приходите и намаляване на разходите. От НОИ вече представиха анализ с варианти за намаляване на дефицита в бюджета за държавното обществено осигуряване. Те са постепенно вдигане на осигурителните вноски с 5% или ежегодно вдигане на пенсиите само с ръста на инфлацията, вместо с 50% от инфлацията и 50% от ръста на средния осигурителен доход. Това означава по-малки увеличения на пенсиите през годините. При официална, а нереална, инфлация до 3%, към която се стреми правителството, за да угоди на Брюксел, пенсиите ще бъдат на практика замразени.
По закон бюджетът за следващата година трябва да бъде внесен в парламента до 31 октомври. От думите на финансовия министър се разбра, че към момента служебното правителство няма готовност да предложи рамка на финансовия план, а тепърва започват консултации с партиите в парламента, които са в предизборна кампания, с работодателите и синдикатите по въпроса как да се подходи.
От данните, представени от Петкова, се разбра, че има сериозен проблем с разминаването между приходите и разходите за догодина. Тя обаче не пожела да спомене никакво точно число, за да не отправи погрешно послание към Брюксел, който внимателно следи дали България ще влезе в тавана на дефицита от 3%, необходим за Еврозоната. Петкова дори се зарече, че реалният дефицит в бюджета догодина със сигурност ще е до 3%, но на този етап тя не може да каже как ще стане това.
На директен въпрос за точното число на дефицита според анализа, Петкова на няколко пъти подчерта, че няма да отговаря, защото "това не е бюджетът". По думите й целта на направения анализ е да даде отправна точка на политиците да се постигне консенсус за мерките, които трябва да се вземат за свиването на дефицита. На база на собствените данни на Петкова излиза, че политиците трябва да решат как да намалят разходите и да вдигнат приходите, така че да свият дупката с около 11,5 - 12 млрд. лв.
Петкова не обяви нито една от приходните или разходните мерки, които тя смята да предложи на депутатите, за да гласуват бюджета. Финансовият министър успокои единствено, че решение винаги ще се намери, въпросът е дали ще е най-доброто.
До няколко седмици освен бюджета Петкова трябва да внесе и т. нар. средносрочен фискален структурен план за 2025 - 2028 г. в Брюксел.
Както е известно, предшественичката на Петкова Росица Велкова в началото на 2023 г. изнесе много тревожни данни, според които публичните финанси на България са пред сериозно предизвикателство и се очертава дефицит за годината от 6,9%, ако не се вземат мерки. Тогава самата Велкова предложи част от мерките - например въвеждане на еднократен данък върху свръхпечалбите от 33%, което й донесе унищожителни критики.