ВИНАГИ СЪМ ХАРЕСВАЛ КРАТКИТЕ ФОРМИ

Илиана ИЛИЕВА

Петър ЧУХОВ е роден през 1961 г. в София. Бакалавър по библиотечни науки и магистър по социология на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на 11 книги, между които "Градината на слабата реалност" (1995; награда за дебют на конкурса "Южна пролет"), "Руни" (1998), "Мулето на Педро" (1999; книга на годината на сп. "Егоист"), "Провинции" (2000), "Малки дни" (2002; Национална награда за поезия "Иван Николов"), "Снежни човеци" (2003; Специална награда на конкурса за нов български роман "Развитие"), "По-скоро никога" (2004, по която до 2010 г. се играе спектакъл, осъществен от Театър-лаборатория @лма @лтер), "Три" (2010), "Когато се завръщат еднорозите" (2011), на двуезичната (на български и английски) книга с хайку и сенрю "Безопасни игли" (2008; 2010), по която също е създаден спектакъл с премиера в театър "Сфумато" през октомври 2011 г. и която излезе и в Ирландия на ирландски и български и др.
 Включен e в много антологии в България и в чужбина. Превеждан e на английски, френски, немски, испански, японски, руски, чешки, литовски, унгарски, румънски, турски, сръбски, хърватски, словенски, македонски, ирландски.
Носител е на много награди, сред които Голямата награда за SMS поезия (2004), Славейковата награда (2005), Първа награда "Златен ланец" (2007), Наградата на музея "Башо" в Япония (2007), награди от Международния хайку конкурс в Москва и др.
Член е на Сдружението на българските писатели, Хайку клуб "София", Haiku Society of America, World Haiku Association и Musicautor.

- Г-н Чухов, в края на миналата година в Будапеща излезе от печат хайку-антологията "Различна тишина". Чия беше инициативата за издаването й?
- "Различна тишина" е двуезична антология (на български и унгарски) на българското хайку и е издадена от унгарското издателство "Нопкут", чийто собственик е известният българист и радетел за популяризиране на българската литература в Унгария, Дьорд Сонди, който беше дълги години директор на Унгарския културен институт в София и преподавател в Софийския университет. Той е инициатор, преводач и издател, а аз съм съставител и редактор. Самият Сонди първоначално мислеше изданието да бъде само на унгарски, но по-късно му дойде идеята да стане двуезично, главно заради бъдещите читатели от българската общност там, които биха могли да ползват и оригиналите на български. Аз го убедих, че книгата ще представлява интерес и в България. Издаването беше финансирано от Българския културен институт, от някои центрове на българското самоуправление в Будапеща, но и от самото унгарско издателство.
- Какво представлява антологията?
- В книгата са включени 159 хайку от 55 автори, а илюстрациите са на Сирма Сиромахова и Юдит Винце. Унгарската премиера се състоя в Българския културен институт в Будапеща. Атмосферата беше много приятна, залата се напълни. Присъстваха унгарски автори на хайку, дойдоха също почитатели на списанието и издателството на Дьорд Сонди - това е определен кръг от хора, които обикновено посещават събитията, организирани от него, имаше и представители на българската общност и студенти - българисти. Професор Юдит Вихар, председател на Унгарския хайку клуб, направи обстоен анализ на книгата, преводачът и издател също говори за нея, после аз запознах присъстващите с особеностите на българското хайку.
- На какви принципи се основава подборът на включените автори и произведения в антологията?
- Подборът съм правил според два основни критерия. Първият е включените творби да носят духа на хайку поезията и да отговарят на съвременните разбирания за жанра като "световно хайку", а не непременно да се придържат към класическите образци. Вторият е качеството на стиховете да бъде на ниво. Затова в антологията има автори само с по едно хайку, а други - с по пет (това е максималният брой от един автор). Направил съм антология на произведения, а не на автори, като съм включил и дебютанти, чиито стихове открих чрез групата "БГ хайку" във Фейсбук или на литературни четения.
- Какъв е интересът към хайку поезията в Унгария?
- Според моите наблюдения той е съпоставим с този у нас. Жанрът е познат само в определени среди, но може би малко повече от популярните поети се интересуват от него и експериментират в тази форма. Те обаче възприемат жанра доста по-широко - пишат хайку със заглавия, използват рими, играят си с различни поетически образи, което според разпространените правила е твърде драстично отклонение. От друга страна спазват много по-стриктно от нас формата 5-7-5 срички на тристишието.
- Възползвам се от случая да те поздравя за наградите, които спечели на тазгодишния международен конкурс за хайку на руски език! Ти имаш широк поглед към хайку обществата и в Русия, и в Америка, и в Европа. Извън Япония, според теб, къде другаде последователите на хайку се доближават до истинските постижения в жанра?
- Както при всяко творчество и тук основното са талантът, оригиналността и високото качество на произведенията. Разбира се има тристишия, които трудно биха могли да бъдат подведени под знаменателя на хайку, въпреки че са талантливи и качествени. Тъй като в момента се формира понятието за "световно хайку" и това е процес, започнал преди повече от десетилетие, който, според мен, ще продължи още много години.
Самото японско хайку търпи значително влияние отвън. Tо е започнало още в началото на XX в. през западната култура и в него днес има различни школи, някои от които използват похватите на различни западни поетики, като сюрреализма например. За мен извън Япония американското хайку движение е най-добре организирано и има много високо средно ниво, но от известно време се наблюдава леко обезличаване. Американците осъзнават това и работят сериозно за преодоляването му.
В Русия има огромен ресурс от енергия и сериозна теоретична основа, които, в съчетание с изострената към изтока чувствителност, раждат забележителни постижения. На Балканите хайку движението също е в разцвет - в Румъния, Сърбия, Хърватия, Словения  и Македония се издават списания, правят се международни конкурси и конференции, има много талантливи и оригинални автори.
- Ти си създател и на хайку спектакъла по текстове от твоята книга "Безопасни игли", който се игра многократно в България и беше представен и на Московска сцена в превод на Наталия Леви. Дързост или мода е да се играе хайку- пърформънс?
- Мултимедийният спектакъл "Безопасни игли" беше създаден от актрисата Мая Кисьова по 105 мои хайку. Той се играе на три езика - български, английски и руски, а в мултимедията присъства и японски. Да се използва хайку като основа за пърформанс не е български патент, нито е характерно само за запада, макар че има различни разбирания и някои смятат, че това посяга на основния смисъл на хайку - простотата, ненатрапливостта. Нашият спектакъл използва възможностите в преодоляване на границите между езиците (включително и между езиците на различните изкуства), които дава краткостта на хайку.
- И накрая - как започна твоят хайку път? Кои са твоите учители? Теб лично на какво те учи хайку, какво ти дава?
- С тази поезия се запознах през двете антологии на класическото японско хайку, издадени в България през 80-те години на XX в. Тъй като винаги съм харесвал кратките форми, започнах да пиша тристишия, които обаче нямаха нищо общо с хайку, макар че бяха до някаква степен повлияни от него. В края на миналото хилядолетие интересът ми се възроди, присъствах на основаването на Българския хайку клуб през 2000 г., станах негов член и понеже на български нямаше почти нищо издадено в тази област - нито като поезия, нито като теория - започнах да чета каквото ми падне по въпроса в интернет на английски, прочетох и няколкото книги, които открих в Националната библиотека. Така че моята хайку-същност е изградена основно с помощта на англоезичното хайку - оригинално и преведено от други езици. Изкуших се да превеждам хайку от английски, предимно американски автори, и да водя страницата за кратки форми "Муха в аптечката" във в. "Литературен вестник", където ги представях. Чрез тях навлязох в тънкостите на жанра, писането ми се избистри и станах редовен сътрудник на различни англоезични хайку издания по света. Участвах в конкурси, спечелих награди, канеха ме по фестивали. Покрай хайку се запознах с прекрасни хора и мога да кажа, че сега някои от най-добрите ми приятели са хайку поети от различни краища на света. Освен че дава свобода и възможности за общуване чрез поезията, хайку обаче учи и на дисциплина, на творческа скромност и самоограничаване. Също и на задълбоченост - то възпитава способността да откриваш безкрайни светове навсякъде около себе си и да се възхищаваш на малките чудеса на всекидневието.