В Белград - ново правителство и стари приоритети
Накъде ще насочи погледа си Дачич - към Москва, към Запада, към Китай, а може би и към БРИКС
/ брой: 175
От петък Сърбия си има ново правителство - дванадесето по ред след въвеждането на многопартийната система в страната и 82 дни след провеждането на поредните редовни парламентарни избори. В своята програмна декларация от 22 страници, излагана, одобрявана и критикувана в парламента на страната до ранните часове на петъчния ден, новият сръбски премиер Ивица Дачич постави следните основни приоритети:
# Ускоряване на процеса на интеграция на Сърбия в Европейския съюз;
# Запазването на Косово и Метохия като неразделна част от Сърбия (тази "магическа" формула без смисъл се повтаря от 1999 г. от всички сръбски правителства и на практика е без съдържание, но пък звучи популистки добре за ухото на избирателя. Много прилича на нашето заклинание от 1876 г. - "Туркия ке падне", но в крайна сметка нито Османската империя падна тогава, нито в Прищина вече ще се развява сръбският трибагреник);
# Твърдо социално ориентирана политика без замразяване на пенсиите и заплатите в публичния сектор, с безплатно здравеопазване и образование (това също звучи прекрасно, но дори новият финансов министър Младжан Динкич официално, макар и през зъби, призна, че страната му е банкрутирала);
# Възраждане на сръбската икономика и сериозни инвестиции в селското стопанство и инфраструктурата (това повече звучи като пожелание за светло бъдеще, отколкото за реална близка перспектива поради гореизброените финансови причини).
Предходно изложените програмни цели биха могли да се изпълнят единствено с помощ отвън. Най-вероятно до две-три седмици в Белград ще пристигне и нова мисия на МВФ, която обаче, за да даде кредит, ще постави строги рестриктивни условия, а за ръст на доходите в публичния сектор и пенсиите едва ли ще може да става и дума. В България ние сме сърбали попарата на МВФ, ама май това е единствената световна финансова институция, която ще се съгласи да подаде ръка на дълбоко потъналия сръбски бюджет, срещу поставянето на съответни тежки рестриктивни условия, разбира се. За пари от Русия и/или Китай въобще не става и дума. И там са яко завързали кесиите за Белград, но това пък не им пречи да дават щедри обещания на бедния сръбски роднина.
Следващата дефинирана цел е твърда и ожесточена борба срещу организираната престъпност, корупцията и злоупотребите с държавните пари на данъкоплатците. За този ресор ще отговаря първият вицепремиер, министър на отбраната и секретар на Съвета по националната сигурност на Сърбия Александър Вучич. Безспорно е, че след всички изброени длъжности, с които се е нагърбил лидерът на Сръбската прогресивна партия (СПП), той е поел и огромната отговорност и пред сръбската, и пред международната общественост, че ще се справи. Добре известни са и неговият работохолизъм и принципност, а и Вучич никога не се е страхувал да поеме и личната, и политическа отговорност за делата си. Всъщност гръбнакът на новото правителство ще се състои основно от неговите съпартийци от СПП, така че ако успее в начинанията си Дачич, ще успее и самият Вучич.
Преглеждайки заглавията в родната преса, свързани със Сърбия, читателят се натъква най-често на определението за СПП "националисти". Нека да не се бъркат нещата. СПП и нейният бивш председател Томислав Николич скъсаха с национализма в своята политика ощи през 2008 г., когато се отцепиха от Сръбската радикална партия (СРП). И това ги доведе на власт! Искаме или не, международният фактор ги подкрепя и засега им има доверие. СПП е една модерна и развиваща се дясноцентристка партия от ново поколение в Сърбия и е единствената засега алтернатива на Демократическата партия в сръбското политическо пространство. Сигурно на някой у нас импонира да ги определя като националисти, но типичните националисти от СРП, Демократическата партия на Сърбия (ДПС) с лидер Воислав Кощуница и др., не искат и да чуят за ЕС. СПП е поставила членството на Сърбия в Съюза като свой основен приоритет. Къде е, уважаеми господа, национализмът тук?
Във своята външна политика Дачич най-вероятно ще се опита да лавира - хем ще си гледа на Запад и към Вашингтон, ама няма да забравя и за Москва. А защо не и за Пекин, или пък за БРИК? По всяка вероятност илюзиите за баланс ще бъдат бързо разсеяни от западните партньори. За Сърбия няма алтернатива - през добрите отношения с Прищина (дори и официално неустановени), през членството в НАТО до приобщаването на Белград в Европейския съюз. Военната неутралност на Сърбия ще остане една политическа декларация от миналото, а бомбардировките на Алианса над страната от 1999 г. - не особено приятна, но пък героична част от сръбската история... А това, че бившият сръбски външен министър Вук Йеремич преди два дни отиде да се види с руския външен министър Сергей Лавров, няма нищо общо с развитието на нещата - от септември Йеремич ще е председател на Общото събрание на ООН и в чисто личен аспект руската помощ ще му е добре дошла...
На двата адреса на "Дондуков" обаче не би било никак лошо да се ориентират накъде духат новите ветрове в Белград и да се опитат да ги съчетаят с родните интереси, след като това не успя нито едно правителство на България от 1918 г. насам. Ама едва ли ще се случи. Важното е в главите на нашенеца да се набива, че на Запад от него властват националистите, а пък нашите властимащи ще гледат към Брюксел на принципа "прави като мен"...
Бившият специален пратеник на ООН за Косово Марти Ахтисаари смята, че Сърбия не трябва да бъде допускана до Европейския съюз, докато не признае независимостта на Косово.
На въпроса как ще коментира изявлението на новия сръбски президент Томислав Николич, че той няма да признае Косово дори и на цената от отказ за членство от ЕС, Ахтисаари отговори: "Ако иска да се присъедини към Русия, да отива там. Няма да има никакви отстъпки, нито по отношение на Босна и Херцеговина, нито пък на друго място". "Сърбия не трябва да получава покана за членство, докато не признае Косово. Сърбия много отдавна загуби правата си над Косово. В продължение на години тя се държеше изключително лошо спрямо Косово", каза още Марти Ахтисаари пред хърватския вестник "Вечерни лист". Той е убеден, че много скоро Косово ще бъде признато от 100-та държава.