Цената на ранените илюзии

Това заглавие обединява в себе си две книги на поетесата и писателката от Петрич Катерина Кирянова - на сборника й с разкази "Цената на бащиния двор" и стихосбирката "Ранени илюзии". Правя това ашладисване неслучайно. Аз съм от хората, които внимателно се вглеждат в съдбите на поети и писатели, попаднали в полето на зрението ми. Особено след промяната, върнала ни правото да пишем за всичко, което ни вълнува, без никакви ограничения, и лишила и пишещи, и четящи от редица други неща. Ето затова бях шокиран от рязката промяна в атмосферата на словото на Катерина Кирянова за осем години, през които ми убягваха нейните изяви.
В съзнанието ми тя и сега стои като жизнерадостна и пееща частица живот от най-южните кътчета на отечеството ни. Но ето че се налага да говоря в минало време. Тя беше жизнерадостна и жизнелюбива до срещата ми с нейните книги "Живее ми се още" и "Защото съм жена", които ме изпълниха с възторг от бликащото жизнелюбие от всяка страница на тези ранни юбилейни нейни антологии. Сега страдам за онази лирична героиня, която несъмнено е авторката, от сборника "Живее ми се още". Намирам отново книгата сред купищата в моя дом и търся ведрата душа на Катерина. Поетът-редактор и земляк на поетесата Емил Рупел е написал няколко думи под снимката на гърба на корицата: "...Четете бавно. Четете с добро сърце. И не може да не усетите една открита и млада душа, откровена за всички радости и болки на днешния ден."
...Сега Катерина е друга. Ранени са нейните илюзии. Разбира се, и в тази си книга тя е пак тя, но друго е състоянието на духа, друго е настроението, печал и болка лъха от страниците на сборника, остава ми усещането за някакво крушение. И дори след отминал смерч и тя като пророчицата Ванга в подножието на застиналия вулкан Кожух чете обърканите съдби на хората, докосва се до болките им, говори с мъдро упование. Такъв е пейзажът и в "Цената на бащиния двор" (изд. "Болид-инс") - житейски разкази, взети направо от протичащия край нея и през нея живот. В един от тези разкази, озаглавен "Спидата", което значи вихрушка, в самия край четем: "Спидата насмиташе всичко из пътя си и предупреждаваше за настъпващата буря..." За да обобщи: "А не е ли човешкият живот една луда и безжалостна спида, която го подхваща от първия му вик и го завихря, и го издига по безкрайните спирали на тая въздушна фуния, чиито лабиринти го блъскат безжалостно, и той ту се издига, ту потъва, ту се изправя, ту пада, докато стигне някъде между земята и небето, и повече не се завръща..."
Има ли нужда от повече думи? Такава спида е завъртяла изглежда и Катерина Кирянова. Слава Богу, че е успяла да се приземи и да заговори като пророчицата Ванга. Отново с любов.