Тест за Европа

Европа продължава да се огъва под натиска на икономическата криза. Безработицата, особено сред младежите, все още е болезнен проблем за целия континент. Макар данните да сочат, че нивата й в някои страни започват да се понижават. Други обаче са доста засегнати и дори и да се вижда някъде, все още доста далеч, блед лъч надежда за по-добри времена, последствията от продължаващата рецесия ще тегнат като буреносен облак върху нас още дълго време. А за младите те ще са най-тежки и трудно преодолими...
Меркел насърчава Гърция да подължава с реформите. Тройката кредитори пък са постоянно недоволни от Атина. А гражданите - те са все на улицата, протестиращи срещу мерките за икономии. И това не е ежедневие само в Гърция. Народното недоволство от кризата и неспособността на ЕС да се справи с тежките й последствия кипи почти във всяка европейска страна.

Европейските граждани не искат повече икономии

Тази атмосфера е изключително благоприятна за нарастващия евроскептицизъм. Какви всъщност са предимствата на ЕС, след като той непрестанно налага ограничения? Освен това и всяка приумица на европейските бюрократи трябва да се изпълнява стриктно - колко криви да са ни краставиците, колко щастливи да са ни кокошките. Да не забравяме и количеството на водата в тоалетните ни казанчета. Ама хората не се вълнуват от това. Тях ги вълнува мрачната действителност - жизненият стандарт е на много ниски нива, в Гърция повече от 50% са безработните младежи, все повече млади попадат в графата изгубено поколение, те напускат не само родните си страни, но и континента в търсене на по-добра реализация и живот... Това е реалността и, струва ми се, все по-трудно им става на европейските политици да убедят гражданите във важността на европейския проект, в ползите и правата, които той предоставя. Трудно ще им е да убедят европейския гражданин да отиде до урните и да пусне своя глас на изборите за Европарламент през май догодина. Да го убедят колко е важно в следващия Европарламент да не попаднат повече евроскептични партии, да го убедят, че гласът му е важен, че ще бъде чут. Неслучайно мотото на кампанията за евроизборите е "Действай. Съдействай. Въздействай". Европейският гражданин трябва да осъзнае влиянието, което има върху вземането на решения на европейско ниво.
Макар и да се вижда краят на кризата, предизвикателствата пред Европа остават. А кризата на доверието в европейския проект се задълбочава. Страни, начело с Великобритания, сериозно преосмислят членството си в съюза. От това пък се възползват редица крайнодесни и популистки партии, които яхват протеста на недоволните европейски граждани и са готови да разгромят "чудовището в Брюксел". Според много анализатори именно протестният евроскептичен вот може да се окаже големият победител на изборите след почти половин година.
Евроскептицизмът прие формата на постоянно съмнение в способността на политиците за ефикасно управление на Европейския съюз, на възможност за напускане на съюза и връщането на по-голяма независимост. Евроскептицизмът се превърна в основа за критика между политическите лидери, в чувство на съпротива сред гражданите. Той обаче може да се превърне в още по-голям враг, ако се подхранва от радикални и крайни действия. Което пък ще доведе до бавното разпадане на европейския проект.
Шест европейски партии, претендиращи да се превърнат в обща заплаха за Европейския съюз, обединиха сили преди евроизборите през май догодина. Представители на френския Национален фронт, италианската Северна лига, "Шведски демократи", белгийската партия "Фламандски интерес", Австрийската партия на свободата и Словашката национална партия са на път да създадат съюз, който да върне Европа "обратно на правия път", твърди лидерът на Австрийската партия на свободата Хайнц-Кристиян Щрахе.
Малко преди това пък лидерът на френския Национален фронт Марин льо Пен и ръководителят на холандската антиислямска Партия на свободата Герт Вилдерс, който не иска българите и румънците в Шенген, обявиха "исторически" съюз на евроскептични партии за изборите. И Вилдерс, и Льо Пен в последните години се опитаха да се дистанцират от имиджа на крайнодесни политици популисти. Вилдерс смекчи малко ксенофобската и антиислямската си реторика. Марин льо Пен пък се дистанцира от наследството от антисемитски коментари на баща си. Засега френските и холандските популисти обаче внимателно спазват дистанция от открито неонацистките партии като гръцката "Златна зора" и от унгарската партия "Йобик", взела на прицел ромското малцинство.
Европейските граждани в някои страни ще трябва да направят избор между евроскептични кандидати и евроентусиасти. Във Франция, в Обединеното кралство, в Холандия например евроскептичните партии се очаква да се представят повече от добре на предстоящите евроизбори. Но в други страни като Испания, Италия, Германия, Ирландия, евроскептицизмът е по-малко забележим.
От едната страна е Великобритания, най- страдащият от евроскептицизъм играч на европейската сцена. На евроизборите британците ще трябва да решат дали приемат идеята страната им да бъде част от ЕС, или трябва да се преориентира към по-голяма независимост. Ако се вярва на обществените проучвания, партията на отявления евроскептик Фараж - Британската партия на независимостта, има доста шансове за добър резултат на евроизборите през май догодина. Тя ще бъде подсилена от няколко милиона лири, след като спечели подкрепата на един от най-богатите бизнесмени на Острова. Пол Сайкс, който участва в кампанията за запазване на британската лира преди 15 години, обеща да направи "каквото е нужно", за да помогне на Фараж да спечели изборите за Европейски парламент през май. "Отдавна казвам, че искам да предизвикам земетресение на 22 май догодина, а след като хора като Пол Сайкс работят с нас, това става по-вероятно", заканва се "любимецът" на българи и румънци Найджъл Фараж.
Разбира се, основното оръжие, върху което залага Британската партия на независимостта, е отпадането на ограниченията за работа на българи и румънци от 1 януари догодина. С наближаването на тази дата популистките изказвания и антиимиграционните кампании се засилват. То не бяха проучвания на нагласите на британците към мигрантите, то не бяха петиции срещу евентуалните "нашественици". От друга страна пък не един и два доклада доказаха, че мигрантите допринасят за развитието на британската икономика, а не точат социалната й система, за разлика от самите британци, голяма част от които разчитат именно на помощи.
Отдавна е известно, че Обединеното кралство преосмисля членството си в съюза. Камерън дори обеща и референдум по въпроса. 100 000 евро награда пък предложи Британският институт за икономически изследвания за най-добрия план за излизане на страната от ЕС. Макар Лондон да е договорил "право на неучастие" в някои от основните политики на съюза като Шенген или еврозоната, то пак е недоволен и иска още предоговаряния. Повече от ясни са негативните последствия за Великобритания, ако напусне ЕС. Само ще споменем, че повече от 50% от британския износ на стоки и повече от 40% от този на услуги са насочени към другите страни членки. Обединеното кралство е и "врата" към континентална Европа за другите й големи търговски партньори като САЩ или развиващите се страни. А и самите британски бизнесмени нееднократно заявиха своето притеснение от евентуалното напускане на ЕС.
От друга страна, макар и евроскептицизмът да не е широко разпространен в Германия, повечето германци, макар и изначално привърженици на европейския проект, се възприемат като жертви на кризата. Те трябва да плащат цената за спасението на еврото, за спасението на закъсалия Юг, а това вече им идва в повече. Проучване на Евробарометър показва, че повече от 50% от германците не вярват на Европейския съюз. Докато 30% приемат по-скоро позитивно европейския проект. Появата на евроскептичната партия "Алтернатива за Германия" сама по себе си бе знак за зараждащите се антиевропейски настроения в страната. Дори анализатори предвиждаха да прескочи 5-процентната бариера за влизане в Бундестага, но тя за съвсем малко не успя. Макар и еврофобска, партията подчертава, че няма нищо общо с крайното дясно.
Да не забравяме и популисткото движение "Пет звезди" на комика Бепе Грило, което се ползва с доста голям успех в Италия.
Според някои социологически проучвания крайнодесните евроскептични партии може да получат до една трета от местата в Европейския парламент на изборите през май. Ако Европа се сдобие с най-евроскептичния парламент в историята си, то неминуемо популистките партии ще въздействат върху европейската политика, блокирайки или протаквайки законодателни инициативи. "Следващите европейски избори вероятно няма да са борба между лявото и дясното, а между тези, които искат Европа на хората, и онези, които искат Европа на популистите", каза Лета след италианско-френска среща на високо равнище в Рим миналата седмица. "На карта е заложен самият европейски идеал. Избирателите ще се произнесат не просто дали трябва да правим повече или по-малко, а дали все още искаме Европа или не", заяви пък Оланд. Безспорно европейските лидери са проумяли опасността от популизма и евроскептицизма. Очевидно предстои едно от най-сериозните изпитания пред европейския проект...