"Свободно падане" на Водната кула

В рамките на резидентната програма на Галерия +359 за 2019 г. във Водната кула в "Лозенец" на 20 септември от 19 ч, ще се открие изложбата "Свободно падане".

Френските визуални артисти Полин Тойер (скулптор) и Селсиан Ланглуа (саунд) ще съчетаят многоцветен колаж от изображения и триизмерни форми, чрез които ще се опитат да уловят и запечатат духа на характерната архитектура на кулата. Тяхната изследователска работа в областта на съвременното изкуство е тясно свързана с пространството, времето и паметта, а смисълът на проекта им е да "съпреживеят" историята на интересна историческа сграда, каквато е Водната кула, и да разкрият артистичните измерения на пространството й.

Вземайки предвид, че е построена на най-високата точка в квартал "Лозенец" и е трябвало да служи и като наблюдателна кула, Полин Тойер и Селсиан Ланглуа разсъждават върху движението в кръг, с множество завои в проекта, наречен "Свободно падане". В изложбата пътят на спираловидното стълбище се развива като филмова лента, а тялото на зрителя се върти и завива, за да стигне до върха на града.

Изложбата ще бъде достъпна за ценителите на съвременното изкуство до 20 октомври.

Подобно на махалата на Фуко, окачените високоговорители от центъра на тежестта на кулата се движат бавно с въртенето на земята. Цветните витражи по маршрута подхождат на прозорците. Стъклото преобразува светлината и тона на помещението. Цветовете стават по-плътни в тази светлинна бленда се редуват две допълващи се атмосфери. От розово червено до електрическо среднощно синьо. На половината път се изправяме пред първия обект - единствения, който най-накрая може да схванем като цяло. Той вече не е в мащаба на сградата, а в мащаба на модел. Това е стройна конструкция, направена от медни тръби, същите, които се използват във водопроводната мрежа, препратка към предишната функция на кулата. Тази скулптура разкрива духа на кулата. В центъра на тежестта, махалото, малък високоговорител, разпространява слаб звук. Сега зрителите са подобно на великани, надвиснали и слушащи отгоре. Пътуването през цветовете минава през нов декор, в който се появяват образи на растения. Това са фотографии, отпечатани върху платове. Те се добавят към разказа за движението на природни детайли, разтварящи интериора в неопределен архитектурен пейзаж, в който съществуват само посоките нагоре и надолу. Миризмата на иглолистна дървесина отвежда зрителя в сърцето на кулата - празния резервоар за вода. Тук разказът на Полин Тойер и Селсиан Ланглуа не свърша, защото започва "свободното падане" - обратно по спиралата на цветовете, растенията и триизмерните модели до двора, пълен с диворастящи дървета и храсти, сред които се намира постройката, обгърната от превърнала в дърво дива лоза.