Светкавична мобилизация срещу шистовия газ

Емануел Раул

На 13 май 2011 г. групата "Тотал" обяви, че е участвала в концесиите за шистов газ в Полша, тъй като плановете й във Франция бяха провалени от протестите срещу този енергиен източник. И наистина еколозите организираха светкавична информационна кампания по един много слабо познат въпрос.

Както никога преди, опозиция, народни избраници и индустриалци са на едно мнение: "Никога досега не сме виждали подобно нещо. Трудно ни е да осъзнаем какво точно се случи", уверяват те, щом стане дума за шистовия газ. Как може да се обясни фактът, че в средата на април 2011 г. цялата политическа класа искаше да забрани употребата му? Какво породи трескавото желание на изпълнителната власт да заклейми онова, което беше разрешила година по-рано при пълно мълчание?
В САЩ, където дълго време шистовият газ беше определян като "манна небесна", едва забележимо започва да се заражда опозиция. На 18 април м.г. във Форт Уорт, Тексас, беше организиран протест, а някои общини, включително и щатът Ню Йорк, наложиха мораториуми. И все пак закон, забраняващ използването му, продължава да бъде немислим. Въпреки че първият кладенец за шистов газ е изкопан през 1821 г., разработването на находищата се увеличава в края на XX в. и се ускорява през 2005 г., когато президентът Джордж У. Буш обвързва енергийната независимост с националната сигурност. Неконвенционалните ресурси в Северна Америка (битумни пясъци, шистов газ и петрол) представляват половината от производството (20% за шистовия газ и от 40% до 50% в близките десет години). Законът за енергийна политика от 2005 г. освобождава петролните и газовите компании от някои законови разпоредби, свързани с качеството на въздуха и водата. Неочаквана придобивка - компанията "Халибъртън" (1) разполага с впечатляваща технология, а именно хидравличното раздробяване при хоризонтален сондаж, единственият възможен начин за добиване на шистовия газ и петрол, които са затворени в минерални микроджобове на дълбочина два-три километра.
Вертикален кладенец позволява да се достигне до този слой, след което се копае хоризонтално на площ от няколкостотин метра. След това скалата се нацепва, като в нея под високо налягане се инжектират от седем до петнадесет хиляди кубически метра вода, примесена с пясък и химически продукти (от 0,5% до 2% от впръскваното количество). Тази процедура, изискваща огромни количества вода, се повтаря до четиринадесет пъти на кладенец и води до замърсяване на подпочвените води и атмосферата. Без да се брои отвеждането на отходните води, трудни за пречистване и радиоактивни, заради химически реакции в подпочвения слой, който е в контакт с елементи като радия (2). При общо 500 хиляди прокопани кладенеца са регистрирани най-малко осемдесет тежки инцидента: изтичане на газ, изливане на впръскваната течност, експлозии на къщи, измиране на животни и др.
Макар че вече има кладенци в Германия, Швеция и Полша, една четвърт от европейските залежи се намират във Франция, където раздадените разрешителни за проучване покриват близо 10% от територията. През март 2010 г. зона от 9672 кв. км, от Монтелимар до Монпелие, простираща се до Севен, беше предложена за изследване от Жан-Луи Борло, министър на екологията и енергетиката по онова време. С 60 млрд. барела черно злато в Парижкия басейн и 5000 млрд. куб. м газ в Южна Франция (тоест 5% от годишното потребление на суров петрол и потреблението на газ за 90 години напред) особено подходящ щеше да бъде лозунгът: "Във Франция си имаме и идеи, и петрол, и газ!" Правителството обаче предпочете дискретността.
В САЩ се случи точно обратното - бяха организирани рекламни кампании на тези ресурси. Тъй като подпочвените пластове са притежание на собствениците на земите, физическите лица трябваше да бъдат убедени да се съгласят за сондажите. Във Франция за подпочвените пластове отговаря държавата. А висшите държавни служители, излезли от миньорската гилдия, и представителите на изпълнителната власт са в изключително добри отношения с компании като "Тотал", "Газ дьо Франс-Суец" (3) и северноамериканските им съперници.

Усещане за крайна необходимост

Освен икономическата преса всички останали медии мълчат по въпроса с изключение на хрониката на Ерве Кемф във вестник "Монд" от 21 март 2010 г. и "Чарли Ебдо", който бие тревога през октомври 2010 г. "Когато попаднах на разрешително за проучване на терен, разположен между земите на собственици от Ларзак и Севен, които са против този добив, разбрах, че нещата не отиват на добре", спомня си журналистът Фабрис Николино. "Някой трябваше да поведе тази борба и тогава се сетих за Жозе Бове". И двамата участват в първото общо събрание, проведено на 20 декември 2010 г. в Сен Жан дю Брюел, в Авейрон. "Всички бяха полудели и имаха силно желание да се противопоставят. Хората се мобилизираха изключително бързо".
Всеки, който потърси информация в интернет, ще открие квебекски и американски електронни страници, описващи множество злополуки. Човек се ужасява, докато гледа документалния филм "Gasland" (Земя на газа) от 2010 г. на режисьора Джош Фокс, излъчван по време на общите събрания в Ардеш, в района на Авейрон, както и в Дром и Гард. Вода, която се възпламенява, когато доближиш запалена клечка до кранчето, негодна за пиене вода от кладенците, изтичания на бензен, болни жители на крайречните райони. "Хората не бяха на себе си, чувстваха, че са изпаднали в крайна нужда", разказва Николино.
Единствено местната преса отразява случващото се. "Традиционната преса не се интересува от този местен, сложен и твърде технически проблем", коментира Силвен Лапоа - журналистът, който през декември 2010 г. първи публикува подробно проучване на електронния адрес www.owni.fr.
На 26 февруари 2011 г. във Вилньов дьо Берг (Ардеш) се събраха 18 000 опоненти. Усещайки, че напрежението нараства, в началото на месеца правителството помоли петролните компании да се въздържат от използването на този механизъм, докато не бъде публикуван очакваният в средата на юни 2011 г. доклад от проверка, поверена на инженерите от отдела "Мини, мостове и пътища" към Министерството на екологията и енергетиката. Не беше изненада, че междинният доклад от средата на април 2011 г. препоръчва проучванията, както и процеса на хидравлично раздробяване, да продължат в една експериментална рамка. Докладът отбелязва липсата на прозрачност при раздаването на разрешителни, което се извършва без допитване до местните народни избраници, и препоръчва промяна в кодекса за минното дело с цел "подобряване на предоставяната информация и провеждане на допитвания до жителите и народните избраници". Препоръка, която е добре дошла, предвид на това, че през януари т.г. кодексът беше променен с указ в диаметрално противоположна посока.
Именно докато прави проучване в интернет, Лоран Нюри, учител от Лозер, открива тази поправка: без каквото и да е съгласуване, проучване на последиците или на общественото мнение, без обществените власти да бъдат информирани за разрешителните за проучвания. Без да има опит нито като активист, нито като журналист, той започва да събира документация и публикува осем статии в различни електронни страници като "Пост" и "Агора вокс". Дори публикува филм - "Лъжите на НКМ (4) и на правителството", излъчван по "Дейлимоушън".
През януари т.г. земеделската производителка Мелина Гакоан от Лозер създаде форум, "за да може всеки да се включи в обсъжданията по темата наравно с останалите". Франк Жесбер, информатик от Вал дьо Марн, събра четири хиляди души в група във фейсбук.
Местните избраници, които често с изненада установяват, че общността им е засегната, се превърнаха в проводници на народното недоволство, гласувайки постановления и предложения срещу шистовия газ. Единодушното осъждане на шистовия газ от страна на политическата класа е изборен опортюнизъм, но също така се дължи на информационната война, водена от противниците му.
Като предоставят все по-компетентни мнения, гражданите оборват аргументите на противниците си, които едва сега започват да общуват помежду си. От тридесетте сайта и блога срещу шистовия газ само един възхвалява черното злато в Парижкия басейн и наскоро "Тотал" пусна платформа за учениците. Медиите засегнаха темата, когато Социалистическата партия, Радикалната партия на Борло и СНД (партията на Саркози) предложиха закон за забрана на шистовия газ. Но текстът, който в крайна сметка беше приет, не отменя вече съществуващите разрешителни и заклеймява единствено техниката за хидравлично раздробяване, като оставя вратата открехната за добив чрез други способи. Ето защо мобилизацията на колективите ще продължи: "Спечелихме първата битка, но войната едва сега започва".

Le Monde diplomatique, юни 2011 г.
Превод Марта Иванова

----
(1) От 1995 г. до 2000 г. генерален директор на американската група беше Ричард Чейни, който впоследствие стана вицепрезидент в администрацията на Буш.
(2) "Toxic contamination from natural gas wells" (Токсично замърсяване от кладенци за природен газ), "The New York Times", 26 февруари 2011.
(3) Канадецът Пол Демаре и белгиецът Албер Фрер са сред най-големите акционери на "Тотал" и "GDF-Суец". Като приближени на Никола Саркози, през 2008 г. те станаха кавалери на Почетния легион.
(4) Става въпрос за Натали Косюшко-Моризе, министър на екологията, устойчивото развитие, транспорта и жилищната политика.