Светът (не) се промени

Часът е 8:46. Датата е 11 септември 2001 г. Полет 11 на "Американ Еърлайнс" се разбива в северната кула на Световния търговски център в Ню Йорк. 18 минути по-късно друг самолет се врязва в южната кула. След по-малко от два часа кулите се сриват до основи, разрушавайки и няколко околни сгради. Загиват всички хора на борда на двата самолета и още много други, които са били по това време в сградите. В 9:37 ч. терористите от "Ал Кайда" разбиват трети в западната стена на Пентагона. 26 минути по-късно полет 93 на "Юнайтед Еърлайнс" се взривява в открито поле в окръг Съмърсет, Пенсилвания, след като пътниците оказват съпротива. Целта на последния самолет вероятно е бил Белият дом.
Жертвите са 2974 души, без 19-те терористи. Други 24 души са обявени за липсващи. Основната част от жертвите са цивилни лица от повече от 90 държави. 55 военни загиват в Пентагона. 411 служители на спасителните служби, които се отзовават на сигналите, загиват, опитвайки се да спасят хората и да ограничат пожарите.

Горящите кули, гъстият дим, бягащите в паника хора... Кадрите от 11 септември 2001 г., които накараха целия свят да тръпне в ужас пред лицето на терора, са все толкова въздействащи. Картината като че ли е още жива 12 години след ужасните терористични атаки в САЩ. Дори и след толкова години силата на болката от загубата на невинни човешки животи е все още толкова силна. Безспорно след 11 септември 2001 г. светът вече не е същият. Времето не излекува болката и не заличи спомена, личната тъга на всеки загубил близък в атентатите, на децата, останали сираци след 11 септември, е все така силна и безпощадна. Въпросът обаче е дали светът се промени към по-добро, или продължи да отвръща на насилието с насилие и да мъсти за невинните жертви с още жертви...
След атентатите САЩ се зарекоха, че ще преследват и накажат виновните. И какво последва? След по-малко от месец, на 7 октомври 2001 г., започна операция "Трайна свобода" - САЩ нахлуха в Афганистан и все още не са изтеглили пълния си контингент войници от страната. На 19 март 2003-а САЩ започнаха операция "Шок и ужас" в Ирак. Около 7500 военнослужещи от САЩ и техните съюзници загинаха в Афганистан и в Ирак. Двата конфликта допринесоха за прекомерното увеличаване на американския дълг. Именно гигантският бюджетен дефицит и огромните дългове на САЩ бяха и основната причина Вашингтон да оповести постепенното изтегляне от Ирак и от Афганистан. Дали това, че хората в Афганистан и Ирак могат да гласуват, обаче си струва това да понасят години на разруха, несигурност и липса на работа. И днес в Ирак атентатите са ежедневие.
От 11 септември 2001 г. САЩ все "воюват" за мир и се борят срещу тероризма. Светът обаче не стана по-безопасно място. Дори и недопустимата намеса на държавата в живота на обикновените граждани не успява в борбата срещу глобалния терор. "САЩ са болни. 11 септември 2001 г. ги нарани и обърка. От 12 години насам това е очевидно за всички. Но едва сега разбрахме колко сериозно е това заболяване", коментира преди време германското сп. "Шпигел". "Това шпиониране на света показва, че САЩ са развили маниакално състояние, че действат патологично и надвишават правомощията си, че това, което правят, не е правопропорционално на съществуващите заплахи. От 2001 г. САЩ са похарчили 8 млрд. долара за военна и национална сигурност", подчерта "Шпигел". В коментара си изданието изтъкна, че над 30 000 американци умират на година от огнестрелно оръжие, а заради тероризъм умират средно 23 американски граждани на година - предимно в чужбина. Повече американци умират при падане от стълба. "Да, имаше 9/11, "Ал Кайда" съществува. Но следенето на граждани и посолства, на концерни и страни-партньори е грубо нарушение на правото", писа "Шпигел". Нищо не е в състояние да спре терора.
След 11 септември тероризмът непрестанно напомня за своето съществуване и непобедимост. През 2004 г. атаките в мадридското метро, при които ислямски терористи взривиха 10 бомби, скрити в спортни чанти, на четири възлови станции в пиков сутрешен час, взеха 191 жертви. Над 1700 души бяха ранени. Година по-късно трима терористи взривиха едновременно бомби на три различни влака в лондонското метро. Четвърти терорист се самовзриви в двуетажен лондонски автобус. 56 души бяха убити при атаките, включително и терористите. През 2008 г. пък 173 души загубиха живота си в Мумбай след тридневна терористична обсада.
Дори и нашата страна стана сцена на терористичен акт - миналата година на 18 юли 6 души бяха убити, а над 30 ранени, след като атентатор се взриви на летище Сарафово. Съвсем скоро отново станахме свидетели на ужасяващ терористичен акт. Атентатът по време на Бостънския маратон вся паника и ужас в целия свят. Едно мирно събитие се превърна в касапница и хаос, след като две бомби избухнаха близо до финалната линия, като убиха трима души и раниха над 100. "Това се случи, когато почти бяхме спрели да мислим, че може да стане", коментира след атентата вестник "Бостън глоуб". "Бяхме започнали да вярваме, че сме в безопасност; че терористичните атаки от този сорт са останка от нашето минало, в което бяхме неподготвени за подобни неща; че това няма да се случи отново", отбеляза вестникът. Тероризмът за пореден път показа, че не е победен, а никой от нас не е застрахован и подготвен за подобен ужас, дори и при най-добрите мерки за сигурност и безопасност. Взривовете на Бостънския маратон бяха първата успешна терористична атака срещу голям американски град след атентатите от 11 септември 2001 г. и нанесоха поредния удар по чувството за безопасност на страната.
След атентатите от 11 септември се появиха и доста конспиративни теории относно това кой стои зад атаките. Хиляди протести бяха провокирани от тезата, че има вероятност самото американско правителство да стои зад атентатите. Теориите са дело основно на членовете на "Движение за истината за 11 септември", зародило се в началото на 2002 г. Съществуват няколко конспиративни теории, които подлагат на съмнение официалната версия на американското правителство, и по-специално на администрацията на тогавашния президент Джордж Уокър Буш, за терористичните атентати от 11 септември 2001 г. Скоро след атентатите започват да се разпространяват и популяризират книги, филми и интернет страници, в които се изказват предположения, че отделни членове на правителството на САЩ са знаели за предстоящите атентати, но не са направили нищо, за да ги предотвратят. Съществува и теория, че атентатите са имали за цел да се създаде атмосфера, в която да може да се оправдае огромното увеличаване на военния бюджет на САЩ, нападенията срещу страни от Близкия изток за осигуряване на достъп до петрол и засилването на президентската власт. Ключовата теория е теорията за контролираното разрушаване на Кулите близнаци и Сграда 7 на Световния търговски център.
Според най-големите анкети, проведени сред американците след случилото се на 11 септември 2001 година, 42% от американските граждани смятат, че комисията за 11 септември е прикрила истината. 67% от анкетираните американци не вярват, че комисията си е свършила работата и че е извършила пълно разследване. Подозренията за натиск и укриване на информация са насочени към бившия вицепрезидент Дик Чейни.
Също така голям процент от хората смятат, че президентът и вицепрезидентът са отговорни за случилото се. Проучванията показват също, че много от американците все още вярват, че официалната версия за случилото се е непълна и невярна.
Атентатите от 11 септември са едно от най-мащабните и трагични събития на XXI век. Очевидно този безмилостен акт на тероризъм обаче не успя да повлияе особено както на Америка, така и на целия останал "демократичен" свят, който все се бори за демокрация, но често с доста недемократични методи. В навечерието на 11 септември, когато трябва да сведем глава пред невинните жертви, някои се готвят за нова война...


На 16 септември е следващото заседание по делото за терористичните атаки от 11 септември 2001 г. Халид Шейх Мохамед и четиримата му съучастници са подсъдими за заговор, планиране, подготовка и извършване на терористични нападения и за убийството на хиляди цивилни американци. Ако бъдат признати за виновни, може да получат смъртни присъди. Военните прокурори смятат, че същинският процес може да започне през септември 2014 г.