Стихотворения от Димитър Методиев
/ брой: 200
***
Аз не мечтая мойта песен
да преживее векове.
Аз знам, ще бъда неизвестен
войник от древни боеве.
Ако на нещо се надявам,
това е стръкче от букет,
пред паметника в чест и слава
на Неизвестния поет.
Августовски билки
Все таз луна. И тез звезди. И негата,
на августовски билки и треви.
Спи горската поляна. И пътеката
очаква стъпки пак да долови.
И аз - след тридесет лета и пролети -
отново се превръщам в стих, готов
да чуя пак словата на паролата -
едничкото признание в любов...
Но ти не идваш. И застанал там
на съд под безпощадната луна,
аз чувам как се връщат в първозданната
спокойно равнодушна тишина
и музиката, литнала от струните
на пръстите, докоснати за миг,
и упрекът
на устни нецелунати,
пронизал планината като вик...
Земята и небето се венчават
Студът и топлината още спорят
за власт над нас. Април е още млад.
Сякаш със сватбени конфети - дворът
обилно е поръсен с вишнев цвят.
С най-тънките, с най-нежните парфюми
ликуващият ден е напоен.
Неясни и неуловими думи
душата ми държат в тревожен плен.
Звънти светът от врабешка гълчава,
танцуват пеперуди...
Няма спор,
земята и небето се венчават
и сватбата празнуват в моя двор!
Елегия
Вали, вали - душата ми прогизва.
В нощта просъскват леките коли.
Тревожен фар прозореца ми лизва.
И пак е мрак. И пак - вали, вали.
Удавени, лежат в калта листата.
На лавиците книгите мълчат.
И пак - бездомен - чука по стъклата
на тъмния прозорец мой дъждът.
Ах, ако знаеш, колко ми се иска
да вярвам, че - макар далеч от мен -
една душа, от всичките най-близка,
за мен си мисли в тоя ден студен!
Дъждът вали. И всичко ме потиска.
И аз съм като есен уморен...
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.