Стихотворения от Димитър Методиев

***

Аз не мечтая мойта песен

да преживее векове.

Аз знам, ще бъда неизвестен

войник от древни боеве.

Ако на нещо се надявам,

това е стръкче от букет,

пред паметника в чест и слава

на Неизвестния поет.

Августовски билки

Все таз луна. И тез звезди. И негата,

на августовски билки и треви.

Спи горската поляна. И пътеката

очаква стъпки пак да долови.

И аз - след тридесет лета и пролети -

отново се превръщам в стих, готов

да чуя пак словата на паролата -

едничкото признание в любов...

Но ти не идваш. И застанал там

на съд под безпощадната луна,

аз чувам как се връщат в първозданната

спокойно равнодушна тишина

и музиката, литнала от струните

на пръстите, докоснати за миг,

и упрекът

на устни нецелунати,

пронизал планината като вик...

Земята и небето се венчават

Студът и топлината още спорят

за власт над нас. Април е още млад.

Сякаш със сватбени конфети - дворът

обилно е поръсен с вишнев цвят.

С най-тънките, с най-нежните парфюми

ликуващият ден е напоен.

Неясни и неуловими думи

душата ми държат в тревожен плен.

Звънти светът от врабешка гълчава,

танцуват пеперуди...

                            Няма спор,

земята и небето се венчават

и сватбата празнуват в моя двор!

Елегия

Вали, вали - душата ми прогизва.

В нощта просъскват леките коли.

Тревожен фар прозореца ми лизва.

И пак е мрак. И пак - вали, вали.

Удавени, лежат в калта листата.

На лавиците книгите мълчат.

И пак - бездомен - чука по стъклата

на тъмния прозорец мой дъждът.

Ах, ако знаеш, колко ми се иска

да вярвам, че - макар далеч от мен -

една душа, от всичките най-близка,

за мен си мисли в тоя ден студен!

Дъждът вали. И всичко ме потиска.

И аз съм като есен уморен...

 

---

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.