Шансовете за победа на Ивайло Калфин

Нямам намерение да настройвам читателя на фалшиви оптимистични и фалшиви песимистични вълни във връзка с шансовете на кандидат-президента Ивайло Калфин. Но като оглеждам за собствена информация издигнатите досега кандидатури за президент, както и тези, за които се предполага, че ще се кандидатират, според мен Ивайло Калфин действително се отличава с качества, които биха му позволили да е добър, авторитетен и толерантен държавен ръководител.
На първо място, бих посочил човешките му достойнства, които никак не са малко. Той е

природноинтелигентен българин

успял да натрупа познания в области като вътрешната и външната политика, по-конкретно в икономическата наука и практика. Досегашният принцип за издигане на кандидата за президент беше той да е бил ръководител на политическа формация, да е признат за изявен политически деец. Ивайло Калфин, който има политическа биография, се отличава с това, че е професионалист в конкретни области на държавното строителство. Само плюс за България би било, ако президентът на страната ни може да помогне със съвети и с проекти за подем в икономиката ни, за разширяване на потреблението, за намаляване на безработицата и увеличаване на жизнения стандарт. Повярвайте ми, решаването на тези задачи би имало спасителен ефект и върху сегашната демографска ситуация, напомняща национален апокалипсис.
На второ място, Калфин не просто умее да води диалози с външните партньори на държавата, но вече си извоюва

авторитет в европейското политическо пространство

Ползващ се с подкрепата на лидерите на Европейския съюз, той е в състояние да защити националните ни интереси в контакти с такива велики сили като САЩ, Русия, Китай, Индия, Бразилия и др. В поведението му като дипломат ми направи впечатление как умее да говори откровено, без ненужни двусмислици, и така да печели доверие в полза на отечеството. В реакциите му се усеща мекотата на интелигента, което няма нищо общо с безхарактерността. Лично мен ме спечели, че се обърна към македонските държавни мъже дипломати с езика на реал-политика. Не се стъписа пред антибългарското деяние на новия си колега, външния министър Николай Младенов, трансформирал закона за досиетата в лустрационен закон. Младенов се възползва от пропуски и дисбаланси в действащия закон, за да "декомунизира" и сатанизира социалистическа България и левицата. Калфин единствен от левите политици у нас намери сили, за да заяви, че БСП и тройната коалиция са допуснали тежка грешка с приемането на закона за досиетата. В същото време

той не обслужва илюзии

колкото и да изглеждат великолепни и морални. Защото всяка илюзия е дърво без корен, можещо всеки момент да се строполи на земята.
На трето място, Калфин премерва внимателно стъпките си, не парадира със своето положение, разбирайки, че без подкрепата на народа всяка амбиция, дори и най-благородната, рухва. Отзивчив, благоразположен към събеседника, предразполагащ с човешката си скромност, Калфин не обича театралните жестове, по естествен начин скъсява дистанцията между себе си и останалите. По коефициент на интелигентност мога да го сравня в съзнанието си с кандидат-президента на левицата от 1996 г. проф. Иван Маразов. Само че Калфин е комплексно подготвен общественик и държавник, който, дай боже, да получи възможност, за да употреби способностите и подготовката си в полза на нацията.
В 37-ото НС бях депутат заедно с него в парламентарната група на Демократичната левица. Тогава, по-млад с петнайсет години в сравнение със сегашния момент, той ме

респектира с компетентността

и солидните си знания в икономиката, с умението да се владее и да не се поддава на несмислени постъпки, да се изказва точно и по същество. Приех го като сърдечен и добър човек, който няма как да напакости на ближния си.
Ех, няма да скрия, че ме огорчи, когато реши да напусне БСП. Пишат, че го бил направил, защото имал кардинални различия с партийното ръководство. Моята версия е различна. Калфин, благодарение на чувството си за лоялност, се поддаде на амбициите и честолюбието на наш колега депутат, който имаше силно влияние върху него още от времената на съвместната им работа в ЦК на Комсомола. Постъпи по-скоро поради опасението си да не го помисли онзи, другият, за непризнателен. Съжалих, че Калфин, един от кадърните активисти на българската левица, ни напуска. И затова следях редовно неговите прояви в политическия живот. Мога отново да свидетелствам, че той, макар и вън от редиците на БСП,

отстояваше вижданията си на ляв политик

който спомага за придвижване напред на политиката на БСП. Като съветник на президента, а след това като заместник министър-председател и външен министър, днес евродепутат, Калфин има по-големи приноси в това отношение от други представители на БСП и левицата.
Неотдавна гледах по телевизията негово представяне в публична инициатива. Зримо и де факто се убедих, че е стойностен политик, че има подвижен, диалектичен ум, че не обича празните приказки. Умее да втъкава резултатите от междувременния направен от самия него анализ в ясното очертаване на проблема, обект на дискусия.
Ще е жалко, ако БСП и нейните дейци не сторят всичко, което им е по силите, за да разнесат из страната истината за политика, интелектуалеца и радетеля за националното благополучие Ивайло Калфин.
Ще е жалко, ако пропагандата на ГЕРБ успее чрез късогледи и нереалистично мислещи леви политици да всее съмнение в гласоподавателите относно фигурата на кандидат-президента Калфин.
Ще е жалко, ако и във връзка с предизборната кампания на Калфин се прояви в ръководители на БСП склонността им към неефективни действия, към шаблонни и банални фрази, към жестове, които "умъртвяват".
Ще е жалко, ако се заложи единствено на срещи и контакти с партийни формации (защото това е най-лесно за вършене) и се пренебрегнат срещите, контактите със десетките и стотиците граждански организации, професионални сдружения, синдикални съюзи.
Понастоящем основната слабост е работата с медиите. Не е тайна, че "ахилесова пета" на ръководството на БСП е медийната му политика. Фрапиращо е, че и през летните месеци, когато медийното пространство е по-малко запълнено отколкото през есенните и зимни дни, Калфин, каузата Калфин, почти

отсъства от медийния хоризонт

И което е по-тревожно, в последно време сутрешните блокове на телевизиите въобще не представят политици и лица с лява ориентация, камо ли да са от БСП.
Странното не е в това, че при икономически монопол и пълен държавен контрол върху медиите държанието им е такова, каквото е; че икономическо-финансовият кръг "Глобална България", който крепи властта на Бойко Борисов, не се съобразява с нормите и правилата на демокрацията, че медийният тръст на Корпоративна банка и на Ирен Кръстева - Дилян Пеевски, е оръженосец на правителството; че и собствениците на "Труд" и "24 часа" се мъчат да ги достигнат.
Странното, поне за мен, е, че при очевидно покушение върху демократичните устои на българската държава в края на първото и началото на второто десетилетие на ХХI в., парламентарно представените партии, с изключение на РЗС, предпочитат някак си да подценяват катастрофалното положение в медиите, да консумират критика, колкото да не бъдат обявени за съглашатели.
Аз очаквах БСП да превърне борбата за гласност и демокрация, за медийна свобода в алфа и омега на своята политика. Не се и съмнявах, че тя ще обсъди тези въпроси на специален пленум през летните месеци (поради ескалирането на медийната цензура). Сигурен бях, че ще бъдат поканени на пресконференция посланиците на европейските страни и НАТО, че БСП ще се консултира по повод на тоталното медийно корумпиране с представителите на други големи и малки държави в света. Не мога да проумея защо и как тъй не се настоява (с пословична неотстъпчивост) от страна на БСП солидните фактори в ЕС да вземат незабавни мерки за възвръщане на изконните демократични права на човека в България? Кой и защо е заинтересован липсата на свобода в медиите да продължи?

На кого е изгодно единствено Бойко Борисов

Плевнелиев, Фандъкова, Трайков, Цветанов и Дянков да обгрижват телевизионните екрани?
Ивайло Калфин и по "аритметически" прогнози може да е победителят на президентските избори. ГЕРБ на 5 юли 2009 г., когато народът беше луднал по Бойко Борисов, получи едва 1 700 000 гласа. Едва ли има нормален гражданин, който да не вижда, че сега влиянието на ГЕРБ е паднало с поне двеста-триста хиляди гласа. БСП получи на същите парламентарни избори около 800 000 гласа. През последните две години чрез злополучната си политика ГЕРБ издигна отново престижа на соцпартията и тя би могла да разчита допълнително на триста или триста и петдесет хиляди гласа. На втория тур, понеже все още вярвам в разума, включително и в този на политическите ни лидери, би било логично победата да я удържи Калфин.
Тъкмо заради това толкова наблягам върху ефективността на кандидатпрезидентската кампания на Калфин. И най-вече върху медийния му образ и представяне, върху медийната политика на БСП, където дефектите й са най-очевидни и най-обезпокоителни с оглед бъдещето на свободна и справедлива България.