БСП и новите предизвикателства

Петър КАРЛУКОВСКИ

С падането на социализма и неговото тотално отрицание като алтернатива на капитализма в масовото съзнание се наложи схващането, че лявата идеология е ретроградна и неприложима.

След като се отказаха от марксизма, левите партии и движения в Европа изпаднаха в дълбока идейна безпътица, която продължава и днес. Принос за това има и радикалната промяна на капитализма - след като се наложи като глобално господстващ, той навлезе в най-уродливата си фаза на олигархично упражняване на властта в икономиката и политиката с имперски интереси в целия свят. 

Изостриха се противоречията между водещите световни сили. Социалните неравенства и бедността се задълбочиха. Страданията на милиони хора от войните са неутешими.

И днес, когато търсим изход от идейната безпътица на лявото, е добре винаги да се връщаме към класическите извори. С каква адекватна политика да се противодейства за отстояване интересите на хората на труда в новите капиталистически отношения.

Такава беше и целта на започналата идейна дискусия в БСП в края на миналата година. Класическата идентичност на лявата идеология се определя от два фундаментални критерия - отношението към собствеността и интересите на кои социални слоеве от обществото се защитават.

Малко ретроспекция

След социализма България бе изправена пред необходимостта да поеме по нов път на национално развитие. Да изгражда капиталистически отношения. Неподготвена политически, икономически и социално за такава шокова трансформация, България бързо загуби всички икономически и социални постижения от социализма. 

Наложи ни се отвън либералното разбиране, че частната собственост трябва да бъде господстваща, защото държавата е лош собственик. 

Левицата в лицето на БСП също не бе подготвена, изпадна в идейна безпътица и в процес на реформиране. Отслабена и в отбранителна позиция, не успя да се противопостави на наложената бърза и тотална приватизация. Така от господстваща държавна собственост се прекрачи в другата крайност - 93% частен сектор. Това доведе практически до отнемане на възможността на държавата да упражнява стопанска дейност, да развива държавен мениджмънт и да изпълнява социалните си функции. Да инвестира и обособява паралелни икономически агенти, които да се конкурират с частния сектор.

Държавата загуби достъп до ключови, стратегически материални активи и икономически лостове за провеждане на държавна политика в защита на националния и обществения интерес и да балансира обществените отношения. На основата на функциониращия либерализъм в икономиката и съответната политическа настройка - либералната демокрация, оперираща чрез политическите партии, реално се отстояват интересите на частния капитал. Това се получи с България и виждаме какъв е резултатът. Дълбока социална поляризация. Ужасяваща бедност сред мнозинството и благоденстващо малко малцинство.

Новите технологии промениха характера на труда и допринесоха за заличаване привидно на повърхността на идеологически разнопосочните интереси между наемния труд и капитала. Тази матрица на упражняване на властта и производните от нея обществени отношения се налагат като безалтернативни, неподлежащи на съмнение и промяна.

Мирогледът, че обществото е монолитно, се формира в младите поколения чрез образователните програми и цялата либерална пропагандна машина на либералната демокрация, включително с агресивно действащ господстващ пазар във всички сфери на обществения живот. Продукта всички го виждаме и усещаме - силно аполитични, материализирани и консумативни обществени отношения на бездуховност, бедност, несигурност, несправедливост и силен индивидуализъм.

Изправена днес пред всички тези политически и икономически обстоятелства, левицата има изключително трудна задача да запази своята идентичност, да провежда истинска и реална социална политика. Допълнителни трудности възникват за БСП от загубената идентичност на европейската левица. 

В това се коренят някои от причините за 

засилените атаки срещу БСП 

както отвътре, така и отвън, защото БСП не прилича на т.нар. европейска левица след 2016 г. Причините за различията между БСП и партиите от ПЕС са дълбоко идеологически. След годините на идейна ферментация по времето на Александър Лилов и Жан Виденов, Георги Първанов превърна БСП в социалдемократическа партия, а Сергей Станишев наложи още по-десен курс - социално-либерален.

Така че битката отвътре да се овладее ръководството на партията от старите апаратчици, били на хранилка около Станишев, е по-скоро не само заради лични и кариеристични интереси, а за да се промени политическият курс за възстановяване на нейната социалистическа идентичност и морална чистота.

Провежданият политически курс от 2016 г. на консервативно ляво не е нищо ново, освен постепенно връщане към национално отговорна политика върху класическите идеологически ценности на левицата.

Процесът на връщане на българската левица към нейните класически ценности остро стои на дневен ред. Той е обективно необходим като противодействие на социалния натиск, обедняване и обща несигурност, пред които сме изправени в резултат на начина, по който се използва властта от капитала. Процесът ще бъде изключително труден, продължителен и бавен поради допуснатите стратегически грешки по отношение на собствеността.  

Водената досега ситуационна политика за отвоюване на повече права и придобивки за наемния труд, за повече справедливост е правилна като част от този процес. Неубедителната политическа подкрепа за левицата през последните години показва, че единствено декларираната цел за промяна на модела на упражняване на властта от десницата не е достатъчна за събиране на силна обществена подкрепа за промяна на обществените отношения.

В българските условия на обществено развитие днес е необходима ясна, програмно декларирана и идеологически обоснована социалистическа политика с конкретна стратегическа цел - какво общество ще се изгражда в България и върху каква икономическа база?

Тук трябва ясно и категорично да се декларира програмно, че БСП ще се бори за изграждане на демократичен социализъм в условията на демокрация и равнопоставеност на трите вида собственост - държавна, частна и кооперативна. На основата на тях да се изгражда смесена икономика - икономическата база на демократичния социализъм. Пред БСП предстои трудната задача да се бори за отвоюване обратно на държавната собственост в ключови структуроопределящи отрасли на икономиката, които имат важно стратегическо и социално значение за развитие на страната. Само по този начин държавата ще придобие легитимни икономически лостове реално да въздейства за промяна на обществените отношения по посока на тяхното социално балансиране и справедливост.

Поставените стратегически цели за промяна на обществените отношения за преодоляване на дълбоките неравенства и несправедливост изискват от БСП да формулира конкретни политики за търсене на широка обществена подкрепа за постигането им. За възстановяване на държавния контрол върху собствеността в енергетиката, природните ресурси, ролята на държавата в земеделието като бизнес партньор на частния сектор в развитие на трудоемки производства.

Възстановяване на държавното начало 

в духовната сфера е другата основна задача пред БСП. Изтласкване на пазара и оздравяване на вече комерсиализирани сфери - образование, здравеопазване и култура. Да се акцентира на патриотичното здравно и спортно възпитание чрез масовизиране на спорта. Като противодействие на отрицателното въздействие на новите технологии върху интелектуалното, психическото и физическото здраве на подрастващите. За целта държавата да въведе предмет по здравно, спортно и религиозно образование като ключова част от възпитателния процес за духовно здраве. Това ще има пряко нарастващо значение за задаващите се социални проблеми пред левицата и държавата с навлизане на изкуствения интелект в производствения процес. Какво се прави със заетостта и осмисляне на нарастващото обществено свободно време?

Не на последно място изключително важна е втората съставна характеристика на съвременното ляво - чии интереси се защитават? А именно конкретно да се дефинира обхватът на социалната база. С конкретно аргументирани идейни политики в съзнанието на всеки работещ българин и социално слаб, независимо къде упражнява труда си - в частния или държавния сектор, трябва да му бъде пределно ясно, че БСП е социалният щит на неговите интереси. Тя е партията, която отстоява изконните човешки ценности - мир, свобода, хуманизъм, справедливост, солидарност и чиста природа.