Седем разказа във "Всяка вечер в седем"
/ брой: 144
"Ако не го беше казал един велик писател, щях да го взема като заглавие - живея, за да разказвам.
Приказките са създали света. Кратък е денят и той е посветен на труда. А вечерите - те са безкрайни и в тях има много приказки. Страшни, весели, забавни и поучителни - най-важното е да са интересни.
Когато човек се научи да свързва думите и да чете, той попада в друг свят - този на интересните истории, които винаги могат да се случат тук и сега. Той се запознава с героите, които могат да му помогнат, когато страда, да го развеселят, когато е тъжен, и които никога няма да го предадат.
Цялата работа е в това, че някой трябва все пак да ги измисля тези истории. Първо да ги види, след това да ги преживее, да ги премисли и накрая да ги размеси така, че от тях да отпадне обикновеното и скучното и да остане само учудващото, завладяващото съзнанието и мисълта приключение.
С две думи - приключението е винаги в самия теб. Трябва само да го потърсиш с любопитен поглед и да си кажеш: А какво би станало, ако... И да тръгнеш след разказа."
Така Любомир Халачев представя своята нова книга с разкази, издадена от ИК "Хермес". Известният режисьор, оператор, сценарист и преподавател в НАТФИЗ, на който от миналата година е и ректор, е учил, живял и работил в много страни. Снима филми, но най-много документални. Пише книги за киното, за изкуството, а също така и разкази.