Самотният стрелец в Осло

Ужасяващата трагедия, разиграла се тези дни в Норвегия, е повод за размисъл, за сериозен размисъл, относно ценностите на така наречения цивилизован свят. Моралната криза, за която всички говорят, но никого не интересува, се задълбочава тъкмо заради несериозното ни отношение към толкова сериозен проблем, а последиците, вижда се, са потресаващи. Печалният подвиг на никому неизвестния до вчера норвежки фермер Андерш Брайвик едва ли би бил възможен, ако я нямаше кризата на ценностите, ако съвременният човек в най-цивилизованите уж страни не беше толкова объркан. А объркаността, трябва с горест да го признаем, иде от масираната атака на масмедиите, които наместо да освестят, видиотяват психически лабилния, простоват индивид. Още по-страшно, фатално става объркването, ако атаката на медиите получи мощната подкрепа на интернет, за да е още по-разрушителна за интелектуално и психически нестабилните хора. Тъжна реалност е, че днес безличната, многолюдна маса, тъй нареченият средностатистически гражданин, е заложник на медиите и глобалната мрежа, лесна за манипулиране плячка. А истински цинизъм е, че жертвата на многото и разнопосочни манипулации е зомбиран дотолкова, че сам да се изживява като манипулатор чрез общуването във фейсбук, да речем.
Подобни разсъждения вероятно звучат предпоставено, но е факт, че и медиите, и световната мрежа бълват всякакви фобии, разпалват страхове, а

страховете раждат омраза и агресия

знае се. Кризата на днешната култура трябва да търсим в такъв аспект, като криза на общуването, което уж се базира на християнските добродетели, а всъщност е безнадеждно опорочено, затрупано от социална злоба и чак извратено. Общуването днес, в ерата на свръхкомуникационните технологии, колкото и парадоксално да е, наместо да намери спасителната перспектива води до ужасяваща алиенация, умножава отчуждението. Най-лесен пример в това отношение е социалната мрежа, която привидно спасява самотника, но всъщност задълбочава самотата му, а и отчаянието му, като го въвлича в непълноценни, а и порочни, че и перверзни взаимоотношения. Прословутата виртуална любов например е не просто непълноценна, не просто перверзна, а разрушителна за личността, щом подменя твърде лесно тъй непостижимото чувство, най-вдъхновяващите изживявания. Съвременният човек, огромното мнозинство в така наречения цивилизован свят, зает с делнични грижи, докато търси отдушник, спасение от равното ежедневие, става

жертва на премерени провокации

Така наричам аз посланията на медиите и манипулациите на мрежата, които наместо да разтушат, успокоят изтерзаните души ги затормозяват още, като ги затрупват с фобии и им предлагат непълноценно общуване. Самотният стрелец от Осло, никой не е забелязал вероятно този тъй незначителен наглед факт, обичал да се занимава в свободното си време с компютърни игри. Този нещастник, зает със скучното фермерско ежедневие, може да се предположи, е копнеел за нормално, човешко общуване, за пълноценно общуване и любов, може би, истинска любов, а се е разтушавал с компютъра, с безжизнената и безчувствена машина. И то с какво, с игри, с онези компютърни игри, в които доминира агресията, в които убиваш и те убиват, в които се въздейства първосигнално на първосигналните инстинкти, които са пагубни за морала и човечността. Проблемът за агресията обаче не започва с тези игри, те са следствието, не причината, а преди всичко са фобиите, с които е облъчван съвременният човек. И пак цинизъм, невероятен цинизъм е, че тъкмо тези, които те затрупват с омраза и страхове, които се стремят към тоталното обезчовечаване на заложниците си, говорят с умиление за позитивното мислене.

Зловещите архитекти на съвременната масова култура

говорят с умиление за позитивното мислене, което разбиват безмилостно с всеки свой проект, с мрежата и медиите преди всичко, които послушно излъчват антихуманните им послания и осъществяват антихуманните им начинания. Споменатите компютърни игри например приличат на безобидна, детска игра, но едва ли са дотолкова безобидни, щом задълбочават омразата и страха, с които сме заредени, щом ни дават фалшивото самочувствие на воина, на героя, защитник на човечеството, щом разпалват мании. Към омразата, с която сме заразени, те прибавят маниакалността и извергът Андреш Берик Брайвиг се изживява, ако забелязахте, тъкмо като спасител на човечеството, като начинател на нов кръстоносен поход, като опазващ изконните ценности. Тъжната и страшна метаморфоза у безличния норвежки фермер обаче, пак ще повторя, идва след фобиите, с които дълго е облъчван и с невинните му наглед занимания с компютъра. Странно е, но 11 ноември и други паметни дати се превърнаха в символ на омразата, на нетърпимостта, в уж демократичното общество, което съблюдава равнопоставеността на религиите, което не е враждебно към никоя от тях. Противопоставянето на исляма и ислямистите, по всякакъв начин и с всички средства, е не просто толерирано, то вече е

кауза не само за видиотени индивиди

като норвежкия фермер, въпреки демокрацията, въпреки християнските ценности. Тази абстрактна, въпреки жертвите на джихада война, която зомбираните, интелектуално незрели хора схващат като сблъсък на Кръста с Полумесеца, всъщност е мръсна война, изгодна за алчните магнати и аморалните политици. След трагедията на 11 ноември се внушава всячески и всекиму, че ислямът е голямата опасност за съвременното човечество, насажда се етническа омраза, воюва се на много фронтове под предлог, че се громи международният тероризъм. Християнската философия на примирението е подменена, вместо да тържествува притчата, че като ти ударят плесница, трябва покорно да подложиш и другата буза, се възражда друга библейска притча, свирепата: "Око за око, зъб за зъб!" Всичко това, все пак, не е най-страшното, то е само резултат от перманентното, постъпателно унищожаване на християнските ценности, които уж са моралният, етичен фундамент на така наречения цивилизован свят.

Десетте Божи заповеди отдавна са забравени

от всички и никой не прави нищо, за да ги помним, напротив, и лъжата, и кражбата отдавна са облечени в благовидни одежди, те са гешефт, сделка, бизнес, база за просперитет, а прелюбодейството и убийството направо са издигнати в култ. Невероятно е, но тъкмо в държавите, в които семейството уж е свято, процъфтяват покварата, всепроникващата поквара и развратът, не прелюбодейството, а развратът, доведен до крайност, до педофилия или содомия. И не би могло да е инак, щом берем отровните цветове на сексуалната революция, щом извратихме дотолкова изконното човешко желание за повече свобода, че подменихме еротиката с порнография. Масмедиите и интернет, които споменавам ненапразно често, направо ни заливат с порнография, пропагандират порнографията, превръщат я от личен проблем в обществен проблем, абсурдно я узаконяват като цивилизационна норма. Извращенията, каквито и да са, тъй понятни някога, вече са неясна формула, проповядва се свободната любов, освободена от всякакви предразсъдъци, хомосексуализмът е толериран, не презрян. Хомосексуализмът е не просто толериран, а пропагандиран, не само граждански права получиха хомосексуалистите, а абсурдни приоритети, като правото да създадат семейство и отглеждат деца. Пълен абсурд е, но общество, което се кълне в Бога, което зачита и почита църквата, което не се е отрекло от християнските ценности, а тъкмо наопаки, толерира очевидно противоестествени, неугодни Богу съжителства. А какво да кажем за убийството и убийците, които с право можем да наречем герои на нашето време, големите герои, почитаните герои, примерът за децата ни, заразяващият пример. Пуснете който и да е телевизионен канал и ще видите, че

почти всеки филм бъка от насилие

от жестокост, от убийства, от страховити герои, свирепи, железни мъже, които не само убиват, но са неуловими, недосегаеми, смели отмъстители и борци за правда. Жестока, страшна манипулация е гангстерът, обикновеният бандит, незачитащ ни хората, ни закона, безбожникът, да се радва на завидна популярност, да е възхваляван, къде индиректно, къде най-откровено, да е обявяван за защитник на човечеството. Докато уж водим борба с престъпността и престъпниците, не само с убийците, невероятно е, но факт - ние ги героизираме, наместо да възпитаваме ненавист към престъпността, ние я сочим като пример за лесно и бързо забогатяване, наместо да клеймим гангстера, сочим го като просперираща, заради силата си личност. Въобще и фобиите, и омразата са не само насаждани непрестанно, но и насочвани, манипулацията е мащабна, втълпява се, че не е нужно да си жертва, ако се страхуваш или мразиш, че можеш да убиваш, да се бориш за оцеляването си. Норвежкият фермер, би могло да се допусне, е жертва на такива внушения, неговата мания процъфтява заради филистерското ни, неискрено отношение към християнските ценности, докато сме разкъсвани от затаена агресия, тя, би могло да се допусне, е реакция на фалша.
Моралният упадък на съвременното общество, може да се твърди без увъртания, ражда чудовища, потресаващата трагедия в Норвегия, може да се каже, е и предизвестена, и закономерна. Андреш Бериг Брайвиг е само предупреждение, истинските, безмилостните и непримирими убийци ще дойдат тепърва! И, досущ като него, няма да знаят, че са продукт, всъщност субпродукт, на масовата култура, а ще се изживяват като спасители на човечеството...