Русия нараства със Сибир

Владислав Кузмичев
   
Независимо от това, че Сибир граничи с Китай – един от локомотивите на посткризисния ръст на световната икономика, инвестиционните взаимоотношения на Азия и Русия засега са относително слабо развити. Управляващият партньор на московския офис на McKinsey&Compane Ермолай Солженицин (син на известния писател, лауреата на Нобелова награда за литература Александър Солженицин) счита, че от целия експорт на Сибирския Федерален окръг, едва 16,7 % е за Китай, 6 % - за Япония. Паралелно с това, руският Сибир има огромно количество ресурси и значителен потенциал за инвестиции, които в бъдеще ще позволят съществено да се развие сътрудничеството с Азиатско – Тихоокеанския регион.

  
Трудно е да си представим просторите на Сибир дори при наличието на богато въображение. Сибиряците мерят своите региони с други държави: пет Франции, десет Швейцарии, три Испании... На снимката отдясно – тайга. Отляво – трасе през блатата

На брега на Енисей

Полетът от Москва до центъра на Сибир (град Красноярск) продължава приблизително два пъти по-дълго, отколкото до София или до Берлин. Сравнително неотдавна цената на самолетните билети намаля около 1,5-2 пъти – на регионалния пазар излязоха големите руски авиопревозвачи, преди всичко „Аерофлот“. Преди това, оплакват се местните жители, цената на билета до Москва достигаше хиляда долара, това правеше прекалено скъпа въздушната връзка между центъра на Сибир и европейската част на Русия. Именно тези високи цени, вероятно, не позволиха на времето Красноярск да се превърне в международен авиационен хъб и да бъде изграден транспортния коридор Север - Юг, независимо че такива планове съществуваха. В момента Москва, със своите три международни летища, поема транзитните международни пътници, а Красноярск се стреми да се превърне в регионален сибирски авиовъзел.
В Красноярск работи едно летище – Емеляново, разположено на 27 км. от града, то притежава статут на международно летище. Второто летище - „Северный“ – прекрати своето съществуване още в края на 80-те години и в момента се застроява с жилищни сгради и търговски центрове. Днес за предишното значение на района напомнят само запазените двойка гигантски хамбари по дължината на широкото шосе, бивша полоса за излитане, старата сграда на аерогарата и името на комплекса - „Взлетка“.
Тези, които са летели поне веднъж в посока, обратна на въртенето на земята, отлично разбират, колко тежък може да бъде полетът от Москва до Красноярск – озоваваш се в следващото денонощие практически, без да си спал. И единственото нещо, което със сигурност няма да ти позволи да заспиш в първите часове е студът. В края на зимата и началото на пролетта температурите могат да достигнат до минус 40, а освен това е и влажно – река Енисей, вододел между Западен и Източен Сибир, тук не замръзва заради близостта на Красноярската ВЕЦ – втората по мощност водна електроцентрала в Русия.
Самият Красноярск представлява една доста интересна спойка от различни епохи. Тухлени сгради от времето на социализма и модерни здания се редуват с двуетажни, подобни на бараки, дъсчени постройки. На централните улици могат да се срещнат много дървени къщи, принадлежащи в края на ХІХ век на богатите сибирски търговци.

Градът е разположен между Саянските планини – по протежение на коритото на река Енисей. Планините не са високи, но създават особена атмосфера и капризен климат – местните жители разказват, че в периода между сезоните дневната температура може да скача с 20 и повече градуса, и на хората им се налага да взимат със себе си зимни палта и шуби, дори термометъра да показва плюс 10 – 15 градуса.
Впрочем, такова време не пречи на Красноярск вече осма поредна година да е домакин на международен икономически форум. Той бе организиран още от предишния губернатор – Александър Хлопонин, който сега се занимава с развитието на икономиката на неспокойния Кавказ. През 2008 г. тук президентът на Русия Дмитрий Медведев изнесе програмната си реч. Сега председател на форума е един от ключовите икономически министри в руското правителство – вицепремиер и министър на финансите Алексей Кудрин. Тази година тридневният форум бе посетен от над три хиляди гости, подписаха се над 300 споразумения.
Както и преди три години, когато говори Дмитрий Медведев, сега на форума отново бе дадена гласност на основните тезиси на програмата за модернизация на Русия „Четирите И“, която се реализира в момента: институции, инфраструктура, иновации и инвестиции. Пред руското правителство е поставена задачата окончателно да изведе страната от кризата и постигне сериозни темпове на растеж като при това запази социалните гаранции за населението. Участниците отбелязаха оживлението в руската икономика като цяло и на сибирската в частност.
Този форум се оказа богат на инициативи. Министърът на финансите Алексей Кудрин изложи около 30 различни разпоредби, свързани по-специално с режима на пребиваване на чуждестранните висококвалифицирани специалисти на територията на Руската федерация, прехвърлянето на част от федералните пълномощия към регионите, по въпросите в областта на модернизацията на енергетиката, развитието на комуникациите и иновациите. Обобщавайки резултатите от форума, Алексей Кудрин подчерта необходимостта от по-старателно формиране на инвестиционния климат и решаване на въпросите, свързани с иновациите и модернизацията, а също така обърна специално внимание на азиатския вектор за развитие на Сибир и Далечния Изток.

Два Сибира

Независимо че Красноярския форум не е най-значимото икономическо събитие (два форума се провеждат Москва, един в Санкт Петербург, в Сочи и редица други по-малки форуми), той играе специална роля в икономическия и инвестиционния й живот на Русия. Другите форуми се провеждат в европейската част на страната, а Красноярския (освен него и Байкалския) се провеждат в Сибир. Този регион представлява 40% от територията на Русия, но там живеят едва 16% от руснаците. Тук се добиват 90% от руския природен газ, 70% от руските въглища и нефт. Тук са съсредоточени огромни запаси от цветни и редки метали, химически суровини, повече от половината от водните и хидроенергийните ресурси и дървесина. Тук се произвеждат 20% от руската промишлена и 18% от селскостопанската продукция на Русия.
Най-добре е изучен Западен Сибир. Това е добре известната на всички „складова база“ за руски въглеводороди – там са съсредоточени приблизително 60% от общоруските ресурси на нефт и газ. Площта с нефтени и газови находища, разположени в Тюменска област и в северните части на Омска и Томска област възлиза на 2 милиона квадратни километра. Месторожденията с нефт са концентрирани по средното течение на река Об, а газовите се намират на Крайния Север – в района на Уренгой и Ямбург.
Независимо от това, че в Западен Сибир вече са извлечени повече от 7 милиарда тона нефт и 8 трилиона кубически метра газ, резервите на региона все още са много големи. Като цяло, степента на разработка на нефтените месторождения в Западен Сибир се оценява на 35 – 40%.
Общите запаси от железни руди в Западен Сибир се оценяват на 4,5 милиарда тона, също така са налични богати месторождения на магнезиеви и манганови руди, нефелини и живак. Районът е богат на суровини за химическата промишленост. Тук се намира Горно Шорския басейн от фосфати, които се използват при производството на фосфорни торове и на синтетични миещи препарати.

Белите петна на Сибир

Една трета от Западен Сибир е покрита с блата. Независимо от мрачноватия имидж на блатата като такива, те имат една много важна функция – прочистват атмосферата. В самия център на Сибир се намира прочутото Голямо Васюганско блато – най-голямото на Земята. Площта му е 52 хиляди квадратни километра, колкото е например територията на Швейцария. Блатата на Западен Сибир съдържат 60% от общоруските запаси на торф и ценните торове – блатните фосфати.
Тук се намират и около 80% от всички открити запаси от газ в Русия, 42,7% от въглищата. Общият потенциал на водните ресурси надхвърля 150 милиарда киловат часа, включващи 90 милиарда киловат часа годни за техническа употреба. На Западен Сибир се падат 12% от горския фонд на Русия като иглолистните видове – най-добре пригодните за преработка – представляват 73%.
В началото на този февруари руски учени съобщиха, че на територията на Тюменска област са успели да открият най-голямото в света находище на уран. Неговите запаси (2,5 – 3 милиарда тона) хилядократно превишават всичките налични в света. Но уранът се намира дълбоко под земята – от един до три и половина километра. В световната практика липсва опит за добиване от такива дълбочини. И на руските учени тепърва им предстои да разработят съответните технологии. Те планират да провеждат експериментите си на изоставени и консервирани нефтени и газови сондажи – в областта има повече от 60 хиляди такива.
Ако Западен Сибир в някаква степен е изучен, то Източен Сибир има още много бели петна. Разбира се, места, където не е стъпвал човешки крак почти не са останали, но ресурсите на региона все още са съвсем слабо изучени. Едва наскоро руското правителство прие програма за енергийното развитие на Сибир и Далечния Изток. Това в значителна степен е свързано със стремежа да се диверсифицират пазарите за реализация на руски стоки и да се преодолее зависимостта от европейските потребители, които не винаги са лоялни. Освен това, на Изток и южно от Сибир се надигат новите колоси на световната икономика – Китай и Индия. Първият има голяма потребност от руските енергийни ресурси, а вторият активно развива научно-техническото и иновационното си сътрудничество с руските предприятия.
Руският газов концерн „Газпром“ разработи собствена Източна програма, която ще му позволи да използва енергийния потенциал на Далечния Изток и на Източен Сибир. Тя предполага формиране на нови центрове за добив на газ в Красноярския край, Иркутска област, в Якутия, на остров Сахалин и в Камчатка. Ще бъде създадена единна система за транспортиране на газ, ще се развиват газопреработвателните и газохимическите производства, включително и мощности за производство на хелий и втечнен природен газ.
В Източен Сибир живеят едва 6% от населението на Русия. Но тук са съсредоточени най-големите запаси от енергийни, рудни, горски и водни ресурси на страната.
.
Сибир нараства с китайците?

В Сибир има остър дефицит от специалисти. Потребността от допълнителна работна ръка се оценява на повече от 700 хиляди души. В резултат на това все повече китайски граждани се озовават в руския Сибир, при това не винаги легално. В средата на февруари служителите на миграционните служби откриха в оранжериите 15 граждани на Китай, които работеха там, без да имат работни визи, само туристически. Съдът постанови: всички „туристи“ да бъдат депортирани от страната. Но когато представителите на официалните власти отново инспектираха същите „лехи“ в края на февруари, оказа се, че „туристите“ вече са над сто...
Между Китай и Русия има подписана програма за сътрудничество между източните региони на Русия и североизточните региони на Китай до 2018 г. КНР ще изгражда производства на сибирска територия и в тях ще работят китайски работници. Песимистите предричат: броят на китайците може да превиши този на славянското население. Оптимистите казват, че броят на китайските граждани, работещи в Русия, не е чак толкова голям – 200 – 250 хиляди, включително нелегалните.