Просто - неонацизъм

Традиция стана да се оскверняват паметници в страната ни. Традиция долна, обиждаща, предизвикваща откровено отвращение, но за жалост - традиция. Което е истински срам и безподобен позор за тези, които го правят. И още повече за останалите, които мълчим.
ДУМА издигна инициативата, БАС я осъществи - в неделя, както вече информирахме читателите си, млади хора очистиха Братската могила в столичната Борисова градина от долни и позорящи националната ни памет надписи.
И какво от това, биха попитали скептиците? Защото вчера сутринта монументът отново осъмна осквернен, надраскан, нашарен (апропо, с купища правописни грешки) пак от ръцете на тези, които го правят вече 20 години.
Защо ли се случват подобни "събития"? Каква е тази дива омраза срещу собственото ни минало, което всеки всъщност има право да прочете, както го вижда, включително - и по повика на сърцето си? Откъде идват злонамереността и агресията? Някой сигурно знае отговора и той най-вероятно не е еднозначен. Но възможният е може би, да ме извинят някои другари, че по-социалната ни преди 10 ноември държава "загни" включително и заради нечии непомерни привилегии на "активни борци" срещу още по-предишния строй. И няма защо да си затваряме очите пред този факт, който, макар и изключение, е показателен, макар че - празник е, нека не обсъждаме точно днес, точно тази тема...
Всъщност кой има интерес обществото да е "нахъсено" срещу миналото? И каква е тази държава, в която лидер на съуправляващите, от екрана на телевизия с претенции да е обществена, нарича всички политици "пасмина" (справка - вчерашният сутрешен блок и словата на българския фюрер, дето май много иска да отклони вниманието ни от оспорваното си, да не кажа агентурно, защото не мога да го докажа, минало).
Човек не може да избира мястото и времето, когато да се роди, казваше мъдрецът Исак Паси. А в "Биография на духа" написа: "Добре, че у нас имаше комунизъм. И досега той дава възможност на всеки бездарник, некадърник или невежа с него да обяснява своята некадърност или невежество... И тъй: комунизмът е мъртъв, да живее комунизмът!"
Преди месеци в Киев учредиха международен правозащитен форум "Свят без нацизъм" - обединение на антифашистките организации срещу неонацизма. Ще бъде направен мониторинг на проявите на кафявата чума днес, ще бъде изпратен доклад до ООН, до Съвета на Европа, до ЕС, до ОССЕ. Учредителите ще инициират съдебно преследване на военнопрестъпниците, а и на тези, които пропагандират нацистките идеи.
Ще ни запишат ли в доклада като пример за неподражание, ще влезем ли в "Бялата книга на съвременния нацизъм"?
Ако продължаваме да мълчим пред агресивността на обществено опасните формирования - да, сигурно.
Така че питам всички - ще позволим ли да се орезилим пред света? Или ще намерим сили да се изправим - заедно с родителите, който още ги има, и непременно - с децата си, срещу днешните неонацисти?