Поет и драматург със свой глас

     Проф. Ерика Лазарова

Новата книга на издателство "Авангардпринт" "Стълба до Небето" (133 стихотворения), "Жаждата на Солената планина" (5 пиеси) ни среща с един голям световен писател от северната ни съседка, все още недостатъчно познат на българската публика. Макар че през годините Огнян Стамболиев - изтъкнатият преводач и познавач на румънската литература, с публикации и преводи се стараеше да представи в най-добра светлина творческото дело на Марин Сореску (1936-1996). Днес фрагментарните вечатления кристализират в един солиден и полиграфически стилно оформен том с картина на забележителния наш живописец Николай Караджов, предлагащ повече от 400 страници с поезията, драматургията и есеистиката на този безспорно голям и оригинален световен автор. Появил се в литературата на северната ни съседка през 60-те години на ХХ век, заедно с известните и у нас Никита Станеску, Ана Бландиана, Йоан Александру, той е сред поетите, обновили румънската поезия и достигнали до истински върхове.
Интересно е, че Марин Сореску започва кариерата си като преводач на Борис Пастернак и като поет-пародист, превръщащ иронията, играта със словото и асоциациите в оръжие за постигане на неочаквани, но силно въздействащи естетически ефекти. Първият му сборник "Единствен сред поетите" (1964) съдържа стихотворни пародии на негови събратя по перо. Следващата му книга "Стихове" (1966) го представя като напълно зъвършен творец, със свой стил и интригуваща мисловност. Неговата сила е в използване художествената сила на сравнението и на лаконизма, създаващ усещане за драматизъм, като например в стихотворението "Час":
"Държа се за една-едничка/ дума,
а тя вече променя/ смисъла си."
Марин Сореску споделя: "Следя литературното развитие в много страни на света. Пътувам много, общувам с десетки поети от почти цялата планета. Струва ми се, че навсякъде забелязвам една обща тенденция, характерна за цялата световна съвременна поезия. Към метафората, не толкова към сравнението. Или по-точно към "стихотворението-метафора". Много точно пише в задълбочения си предговор преводачът: "Сореску можеше да направи стихотворение от всичко и за всичко. От простия поетичен предмет или образ да стигне до синтеза на философското и поетичното, което прави голямата и истинската литература". В тази "делнична" поезия той тръгва обикновено от нещо дребно, незначително, банално, за да потърси неочаквана гледна точка и да провокира читателя:
"Всеки пътник в този трамвай/ прилича досущ/ на пътника,/ застанал плътно пред него./
Може би скоростта е твърде голяма,/ а може би в трамвая е доста тясно./
На всеки вратът му е като изгризан -/ от вестника, дето се чете зад него./
Ето: усещам и аз вестник зад врата си,/ готов да го пререже с краищата си./
Вените/ да ми прекъсне! ("Присъда")
Не по-малко силна и въздействена е и драматургията на този "тотален писател", без аналог в румънската и балканската литература. Интересното е, че част от пиесите му се раждат от стиховете му и те стават техен "драматургичен скелет", както казва самият автор. (Подобен е и генезисът на повечето от забележителните театрални опуси на неговия по-млад сънародник Матей Вишниек, също представен на български блестящо от Огнян Стамболиев.)
В разглеждания сборник, събрал всъщност два тома от творчеството на Марин Сореску - "Стълба до Небето" и "Жаждата на Солената планина", не могат да останат неоценени философската монодрама "Рибарят Йона" (играна и на Бродуей!), заглавната трагедия-поема "Лоно, или Жаждата на Солената планина", представяна на много чужди сцени и от Театъра на нациите), както и "Дракула, или Третият кол" - поредната нестандартна интерпретация на вечния проблем за противоборството на Доброто и Злото. Пиеси-параболи за съдбата на съвременния човек, упорито търсещ своето място в света и живота.
Без съмнение Сореску е роден драматург, майстор на диалога, който умее да изгражда сценични характери и да води умело действието на сцената. Затова и пиесите му имат дълъг живот и се играят на много световни сцени. Заслуга на Огнян Стамболиев е, че след отличните преводи на Емил Чоран, Мирча Елиаде, Йожен Йонеско, Григоре Виеру и Матей Вишниек сега представя на културната общественост и творчеството на Марин Сореску, който реално обогатява представата за румънската, балканската и световната литература през ХХ и ХХI век.