13 Май 2026сряда20:27 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Сцена

ПО СВЕТА

Питър Брук поставя "Бойно поле"

/ брой: 73

автор:Светлана Панчева

visibility 2791

Малко са живите театрални режисьори, които могат да убедят публиката да остане цяла нощ в театъра и да гледа представление, създадено по една санскритска поема. Но преди 30 години Питър Брук направи точно това и постановката му "Махабхарата", която траеше девет часа и бе наистина епична, се превърна в едно от големите театрални събития на ХХ век, отбелязва критиката по повод най-новата работа на именития режисьор, озаглавена "Бойно поле".
Предизвикан от войната в Сирия, Питър Брук решава да се обърне отново към индуистката митология, да изследва войната, победата, поражението и жертвите в спектакъл, траещ само 70 минути. В това ново представление, базирано на текст отпреди 2000 години, режисьорът се концентрира върху моралната дилема на големия военачалник, който в представлението се нарича Удишитра и се изпълнява от Джаред Макнийл. Неговият герой е горд и доволен, че е постигнал целта си - победил е, но осъзнава, че всъщност тази победа е поражение, защото бойното поле е покрито с безкрайни купчини трупове. Изпълнен със съжаление и угризения, Удишитра иска да се оттегли в гората и да се отдаде на покаяние. Но Питър Брук отбелязва, че една от водещите теми в представлението е, че "трябва да живееш с отговорността и задълженията на човека, който е победил, които в повечето случаи са по-големи и по-тежки от тези на човека, който е загубил".
"Бойно поле" е спектакъл, който се занимава с живота и смъртта, както и с цикличната същност на войната и мира. И го прави само с четирима актьори, няколко различно оцветени наметала, няколко пръчки и един барабанист, или както сам режисьорът отбелязва - "това всъщност е колективният образ на разказвача, който разкрива един безкраен космос, в който има и... някои човешки проблеми".




Сцени от спектакъла


Питър Брук

Страница на Светлана Панчева

 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ