Няма свобода, няма равенство, няма братство
Нечовешкият акт в Ница отново поставя въпроси, правилните отговори на които евролидерите отново не ни дават
/ брой: 161
Трагедия, ужас, хотели и ресторанти, превърнати в болници - досущ като на бойното поле, покрити с чаршафи трупове, детски играчки, останали без притежател... Гледка, с която в Европа на XXI век като че ли свикваме. За жалост.
И пак не се страхуваме, пъчат се европейските лидери. Както и на онзи марш - върхът на лицемерието след атентатите през ноември в Париж. След пролетите сълзи и сладникавите лозунги, мечета и сърчица, ще се съвземем... до следващия удар. Тогава пак ще сме единни пред лицето на терора и няма да оставим престъпниците да ни принудят да се откажем от нашата откритост и да променим начина си на живот. Как ли звучат тези изпразнени от реално съдържание думи на хората, които са изгубили близки и приятели в трагичния 14 юли? Фалшиво! Неадекватно! Защото те се страхуват реално. И популистите, които са черните кошмари за политическото статукво в Европа, хулени и отричани, отразяват именно тези реални човешки страхове. Защото днес европейските управници очевидно не могат да осигурят спокоен живот на гражданите си, държавите не са способни да изпълняват най-важната си задача, въпреки засилените мерки за сигурност - да защитават населението си.
Трагичен парадокс е сцената на атентата - Лазурен бряг, луксозни хотели, туристи, спокойствие и... кърваво терористично деяние. Ирония се крие и във факта, че предишния ден президентът Франсоа Оланд бе обявил, че в края на юли ще бъде прекратено извънредното положение, въведено след атаките в Париж. Европа е в извънредно положение не от вчера, въпросът е доколко европейските лидери осъзнават това и как действат.
"Трагичен парадокс е, че цел на атаката в Ница бяха хората, които празнуваха свободата, равенството и братството", възкликна в туитър председателят на Европейския съвет Доналд Туск веднага след варварския акт. Безспорно е, че моментът на удара бе избран перфектно - не по време на Европейското първенство по футбол, а когато французите честваха именно гореспоменатите ценности. Забравете, братя французи, братя европейци - няма свобода, няма равенство, няма братство! Европа трябва да жертва част от свободите и псевдоценностите си, за да оцелее, за да спаси своите граждани. Защото тази свобода е имагинерна и опасна. Защото е ясно, че въпреки всички предприемани мерки терорът все пак успява да постигне пъклените си цели.
По-опасното е, че той се ражда в самите европейски общества - Европа сама си отглежда своите гробокопачи, по думите на активистката от турски произход Сейран Атеш. Защото в европейските държави живеят паралелни светове. Нима бързата радикализация, както се изрази френският премиер Манюел Валс, може да бъде оправдание, че службите не са успели да засекат атентатора от Ница? При това положение неизбежни са страшните последствия, които ей така в прекрасен слънчев и спокоен ден се стоварват върху нас, страхуващите се, дръзнали да не следват установеното политическо поведение.
Да, терористите удрят по нашите ценности. Но не онези демократичните, превърнали се в дъвка в устите политически, а онези човешките. Днес терорът не е предизвикателство пред демокрацията, той е предизвикателство пред правото на живот. Понеже е изключително модерно да се говори за ценности, и от НАТО се включиха в общия тон. "Този терористичен акт е насочен срещу основополагащите ценности на НАТО!", заяви генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг. Интересно е какви точно ценности визира господинът. Може би онези, които защитава в Черно море? Кога, за бога, ще уврат управническите европейски глави, че е безсмислено да точат саби срещу Русия и да я превръщат в ненужен враг? Кога ще проумеят, че с нея, а не против нея, могат да се изправят срещу терора? Кога световните сили ще загърбят различията, за да изкоренят заедно това повсеместно зло, за раждането на което основна вина има контролираният хаос в Близкия изток, целящ да изнесе демокрация, но днес излязъл извън контрол?
Je suis човек и ме е страх. Искам да живея сигурен живот. Ако сегашните лидери на Европа не успяват да ми осигурят това право, значи е ред за нови, истински.
Снимка БГНЕС