Няма ги заводите, главните събития са погребенията

В село Расово, разположено в крайно бедния Северозапад на България, църквата блести в ослепително бяло, а настилката на площада току-що е била подновена благодарение на европейски пари – така започва репортажът на агенция Франс прес за "най-бедния район в ЕС". Всички тези мерки за обновяване, предприети след присъединяването на България към ЕС през 2007 г., обаче само засилват чувството за упадък в селото, където рядко по улиците се виждат минувачи и редом с малкото реставрирани сгради стоят полуразрушени къщи, се казва в репортажа на агенцията. "Всичко е обновено с европейски пари: площадът и градинката, библиотеката, новата канализация", изрежда 78-годишната Роза Иванова, пенсиониран агроном, чиито две дъщери живеят в София. "Хората обаче ги няма", добавя тя. В училищата в района също не се вижда нещо ново, а някои е трябвало да затворят врати поради липса на ученици. През комунистическата епохата населението на Расово е наброявало около 4000 души, главно работници и служители в земеделските кооперативи и индустрията, а сега там живеят едва около 1000 човека – главно пенсионери, издържащи се от малки парчета земя, както и безработни. "Няма никаква работа за младежите... Всъщност децата напуснаха. А съм сам с трите си козички. Тук или си заминаваш, или умираш", разказва 62-годишният Стоян Найденов, пенсиониран шофьор. Икономистът Явор Алексиев от Института за пазарна икономика в София потвърждава, че след влизането на България в ЕС през 2007 г. положението в този район близо до границата със Сърбия - най-бедният в ЕС ,се е влошило. Някои негативни тенденции се влошиха, какъвто е случаят с намаляването на населението и неговото остаряване в резултат на емиграцията в страните от ЕС, обяснява той. Във Видин, един от главните гладове в района, 27% от населението е над 65-годишна възраст, а смъртността е 21 на 1000, национален рекорд, близо до който е и разположената по на юг община Монтана. "Няма ги вече заводите. Главните събития тук са погребенията", казва с ирония 64-годишният Живко Йорданов, пенсиониран железничар селцето Брусарци. Във Видин, Враца и Монтана безработицата през първите 9 месеца на 2013 г. достигна 20-22%, което е двойно повече от средния показател за страната. Благодарение на инвестициите бяха подобрени околната среда и инфраструктурите, "но това не оказва никакво влияние върху жизненото ниво на хората", обяснява Алексиев, като поставя ударението върху недоброто използване на европейските фондове. Миналата година откриването на втория мост над р. Дунав, за който се очаква да съживи икономическата активност в района, вдъхна надежди. Но мнозина шофьори, които са пътували по него, не са повторили, защото към моста водят разбити пътища. Те предпочитат да прекосяват България в източна посока, макар че там трябва да чакат с часове, да качат камионите си на ферибот. В тази страна, която често е критикувана от Брюксел, че не може да се пребори с корупцията и неефикасното правосъдие, европейските пари често се "отклоняват", подчертава икономистът. Според официални данни над 80% от европейските субсидии се насочват към 6% от най-големите стопански обекти. Мнозинството от българите, както и техните съседи от Румъния и други страни от Източна Европа, са силно проевропейски настроени, но заявяват, че са разочаровани от бавния напредък. "Ние искаме да бъдем в Европа и сме там. Но как става така, че нашето жизнено равнище е толкова по-ниско от нивото в другите страни", чуди се 69-годишният бивш тракторист Рангел Димитров от Расово. Корупцията сред българските елити ги подтиква да търсят доверието на ЕС, а не на собствените си институции. Според сондаж на агенция "Сова Харис", извършен във връзка с предстоящите европейски избори, 48,3% от около 1000-та интервюирани участници имат положително мнение за Европейския парламент.