Някои останаха маймуни
/ брой: 102
И маймуна да дават по телевизията всяка вечер, и тя ще стане много популярна, остроумно заключи преди години Любен Дилов-син, разсъждавайки за електронните медии и известността на водещите, които гастролират в тях. С времето "маймунската" тема (впрочем нищо против срещу тези мили животни) еволюира в съзнанието на изреклия по-горните думи индивид до следното заключение: "Първи май - празник на труда и солидарността. Да ви имам солидарността! Ако някой пуши на манифестацията, е нормално да помолиш да ти даде една цигара. Но ако някой яде сандвич и поискаш да ти отчупи малко, той те гледа като отровен! Трудът е направил от маймуните социалисти!" Цитатът е от личния профил на Дилов-син в социалната мрежа фейсбук. Същото умозаключение шоуменът мултиплицира и от екрана на първомайското издание на "България търси талант".
Последните 20-ина години са христоматиен пример за късата памет на мнозина новоизлюпили се политици. Както и доказателство за правотата на наложилата се с времето истина, че този, който се отрича от миналото си, е обречен на безбъдещност. Не отричаме правото на всеки да изтрие от съзнанието си своето минало, да се откаже от него (на няколко пъти дори). Кому обаче е позволено да бъде съдник? С какво право някои се опитват да подменят паметта и разбирането на поколения?
Бихме подминали с мълчание подобни опити за оригиналничене, когато са направени от личност със собствена политическа физиономия и биография, градена последователно в годините. С усмивка бихме посрещнали поредната шоуменска изява на някогашния секретар по научната дейност в Университетския комитет на ДКМС в Алма матер, който явно с времето е позабравил откъде е тръгнал, какъв е бил, благодарение на кого какво е постигнал. И не за него ни е думата. За жалост, такава е житейската философия на голяма част от настоящите гневни противници на комунизма/социализма. Кредото на стотици напористи юпита бе изковано от мама и тате от комунистическата върхушка, закалено бе в номенклатурните апаратни игри на БКП, за да достигне днешните висоти на първобитното оплюване - толкова далеч от разума на човешкото същество и толкова близо до предците на хомо сапиенс...
Нито телевизионната слава, нито титлите и парите, нито дори биографиите, написани с помощта на тате, промениха част от хората. Те си останаха близо до приматите. По интелект най-вече. И по поза - пречупени или сгънати на две, навели се доземи - когато и пред когото трябва... В името на оцеляването. Заради същото това живуркане и мижетуркане, без капка свян, вместо да замълчат, те са готови не само да избелят паметта си, но хамелеонски и раболепно да спомогнат да заличаването на цели поколения.
Последните две десетилетия показаха, че българинът има уникалното качество да забравя какво си му казал и какво си направил. Слава богу, че не забравяме как са ни накарали да се почувстваме.