Нож с две остриета

След дълги безсънни нощи в Брюксел Той успя да завоюва поредния "исторически успех" за България, като осигури 29 млрд. евро за следващия програмен период до 2027 г. Даже вицето Му Томислав Дончев обеща този път парите да се харчат честно и прозрачно, и да не отиват само във фирми, близки до властта. Но това е друга тема. Като еврофондове могат да бъдат определени парите, които Европейската комисия разпределя между страните членки от общия бюджет на ЕС. Това са субсидиите от общата селскостопанска политика, структурните фондовете, които финансират инфраструктурни, екологични и социални проекти. Еврофондовете се разпределят според нуждите, брутния вътрешен продукт и целите, които си е заложила всяка страна членка. 

Европейските средства са само малка част от огромния пъзел на икономиката на дадена страна. Те обаче през годините се оказаха нож с две остриета. Истината е, че не може да се докаже видим ефект върху ключови икономически показатели като безработицата, например, от усвояването на десетки милиарди от Брюксел. Освен това, не е тайна, че от оперативните програми се възползват главно кръгове, близки до властта. Ролята на милиардите от Брюксел не е еднозначна. Според анализи на Института за икономически изследвания при БАН въздействието на европарите върху икономическия растеж е между 1 и 3% годишно. За последните десет години общият ефект е около 10 на сто. Даже някогашният финансов шаман на ГЕРБ Симеон Дянков изрази преди време мнение, че не всяко усвояване генерира полезност за страната. 

Еврофондовете създават своеобразен държавен капитализъм, при който се фаворизират определени групи, близки до властта. Справка - средствата за инфраструктура. Там от години няколко големи играчи си разпределят обществени поръчки за стотици милиони. Горчив опит за България са и земеделските субсидии. Правилата, по които се раздаваха те, помогнаха да има свръхконцентрация на земя в малко на брой стопанства. Така 4% от фермите на практика стопанисват 80% от земеделските земи, а в същото време добавената стойност в сектора намалява. Резултатът са огромни зърнени стопанства, западащо животновъдство и намаляващо производство на плодове и зеленчуци.

Основният порок на еврофондовете е, че те правят българския бизнес зависим от държавно финансиране и покровителство. Благодарение на тях икономиката става все по-малко конкурентоспособна. Бизнес средата в България се деформира, бизнесът се научава, че всички се прави най-лесно с еврофондове, ако се докопаш до тях. Явно обаче не всички могат... да го направят. Протестите са илюстрация на това.