Новото преселение на народите

Исторически голямото преселение на народите се е случило през IV-VII в. и се характеризира главно с нахлуването на различни племена (предимно азиатски) в Европа. Привличали са ги плодородните обработваеми земи, многобройните стада добитък, цветущите градове. Римската империя запада, ражда се Византия, която също става обект на непрекъснати набези. В европейската й част се настаняват прабългарите. За разлика от повечето племена, които идват за плячка, те търсят нова родина. През 680 г. войните на хан Аспарух печелят битката с византийците, съюзяват се с местните славянски племена и създават държава, която официално е призната от Византия (император Константин IV Погонат) през лятото на 681 г.
Това може би най-значимо събитие в нашата история от години вече не се отбелязва. След мощното честване през 1981 г. на 1300-годишнината от основаването на българската държава (най-голяма заслуга за което има Людмила Живкова) на това събитие - създаването на държавата България, която съществува и до днес, не се обръща внимание.
В днешно време в ход е ново преселение на народите, в което ние, според данните на ЕС, участваме твърде активно. Поради редица исторически обусловености България след Освобождението и Съединението не е етнически еднородна държава. У нас обаче се установяват принципи на толерантност към всички, които населяват страната, независимо към каква народност или религия се самоопределят. В резултат на това се формира българска нация, в която се включват българи, турци, цигани, помаци, арменци, евреи, каракачани, власи, гагаузи и т. н. Преди "демокрацията" на всички са се осигурявали еднакви възможности, а някои малцинствени групи бяха дори привилегировани. В смесените райони по времето на социализма бе задължително да има зам.-председетел на общинския и окръжния народен съвет, както и на комитетите на ОФ и Комсомола, който да е от турския етнос. На национално ниво имаше дори квота за ученици в елитните гимназии и за студенти. Откриваха се таланти и се поддържаха в областта на спорта, културата, науката. Така се градеше и поддържаше единна българска нация. В края на 80-те години на ХХ в. се очерта перспективата тя да стане 9 млн. души. После стана голямата грешка с преименуването. От него започна новото преселение

от наши към чужди земи
 
След това дойде демокрацията, която възстанови имената, но се оказа, че в България постепенно бе погубен поминъкът, който осигурява достоен живот за населението. Понеже границите се отвориха, най-вече младите българи тръгнаха да си търсят късмета в чужбина. В повечето села вече не живеят хора в трудова възраст, а някои са и напълно обезлюдени. Има дори случаи, когато в дадено село има кметски наместник, който е единствният постоянен жител в него. Обезлюдяват вече дори големи градове. Плевен, който през 1989 г. е наброявал 130 хил. жители, днес е с население от около 60 хил. Същото се отнася за Видин, Монтана, Враца, Пазарджик, Сливен, Ямбол, Силистра, Ловеч. Хората сякаш са се стопили - няма ги. За сметка на това София, Варна, Пловдив, Бургас и отчасти Русе се превръщат в конгломерати.
Ние сме най-бедната страна в ЕС, но, слава Богу, у нас има известна сигурност за живота, докато в редица африкански и някои азиатски страни племенни вражди и бедност прокуждат хиляди хора. Така в един момент жители на Руанда, Уганда, Сомалия и други решават, че държавата България е най-прекият път за влизане в Европа.

Особена диаспора у нас са китайците

За нас те са еднакви, но в Китай има над 230 етноса. Достатъчно е 5-6 души от един род да се установят някъде "временно", това довежда до идването на десетки други. В САЩ китайците са над 18 млн. В Австралия са над 1 млн., в Малайзия са 1/5 от населението и т.н. У нас те също пробиват доста успешно. Основният бизнес е търговия (предимно с китайски стоки) и ресторантьорство. В последно време се занимват и с финансови операции - главно нерегламнтирани трансгранични преводи на валута.
Следващата, заслужаваща особено внимание диаспора, е арабската. Трябва да кажем, че между араби и араби има голяма разлика. У нас не идват хора от Оман, Катар, Кувейт, ОАЕ, Саудитска Арабия. Основният контингент е от Палестина, Сирия, Ирак, Кюрдистан, отчасти от Ливан, Алжир и други страни от Северна Африка. Причината е в икономическият фактор и сигурността. Арабите ни научиха да ядем дюнери.
България е не само обект на имиграция, но и на импорт на стоки. Турция, Македония и Гърция ни заливат с плодове и зеленчуци на конкурентни цени. Дори по-далечни, като Китай и Египет, ни снабдяват с евтин чесън, ориз и други. Гръцките и турските портокали се продават на пазара по-евтино от българските ябълки, въпреки че за тях има транспортни разходи, а за турските - и мито. Бананите от Средна Америка са по-евтини от българските череши, а македонските ягоди - от нашите. Така българският производител се изтласква от вътрешния продуктов пазар, а работникът - от трудовия.
В същото време много българи предприемат преселение, като посоката определено е на запад. Пък и на юг. В Гърция сега намират поминък около 120 хил. българи. В Италия през последните 20 г. са намерили препитание към 160 хил. нашенци. Още толкова са се установили в Кипър. Там само децата българчета са 10 хил., за тях са създадени 15 училища, но в тях ходят едва 1200 в събота и неделя. В Европа най-голяма е диаспората ни в Испания - към 200 хил. души. Други 130 хил. търсят препитание в Германия, 90 хил. във Франция, общо в Бенелюкс - 60 хил. В САЩ и Канада след 1990 г. са заминали около 240 хиляди. Така в новото преселение на народите ние участваме с

около 900-950 хил. българи в чужбина

Това е близо една десета от човешкия ни потенциал през 1989 г. Така нашият поблем започва да се нарича обезлюдяване. Наскоро посетих селото на баща ми в Троянско. Не бях ходил там много години. Заварих го в отчайващо състояние. В селото не можеше да се види човек под 60-годишна възраст. Училището е затворено преди 7 години. Дори селската кръчма работи три пъти седмично за по три часа. Там сега живеят около 650 души. А преди то беше цветущо селище с 2900 жители. Те се занимаваха главно с овощарство и животновъдство. Обединени в ДЗС (държавно земеделско стопанство), обработваха 80 хил. дка овощни градини (главно сливови насаждения), отглеждаха 20 хил. овце, 2 хил. крави, 800 кози и 400 бивола. Отделно в домашните стопанства се занимаваха с грънчарство, бубарство, зеленчукопроизводство, коноп, картофи, ръж, ечемик. Основният поминък обаче се крепеше на прочутата троянска синя слива. Само в този край се произвеждаше изключително качествена сливова ракия, която хем е силна на градус, хем е мека и пивка на вкус. В селото се варяха към 3000 л ракия годишно. Освен това от сливи се правеше пестил, рачел, сушени, сушени с орехова ядка, конфитюр с ибришим. А киселото мляко от овцете и особено от биволите се режеше с нож. Селската мандра призвеждаше сирене и кашкавал с невероятен вкус. Хората, които произвеждаха тези кулинарни чудеса, за около 15 г. се измъкнаха окончателно от беднотията. Построиха си двуетажни къщи, обзаведоха ги по градски, купиха си леки коли. Така те още по-здраво впиха корените си в земята, на която са живели бащите и дедите им.

Раждаха и отглеждаха деца

Ето защо България вървеше към 9-милионно население.
Демографските прогнози на страната ни сочеха, че ако темпът на нарастване се запази, на всеки 25 г. населението ще се увеличава с близо 1 млн. души. Това означава, че днес българската нация щеше да е достигнала 10 милиона!
Демографският проблем в една държава е плод главно на условията за живот, които е създала. Сега разбирате ли защо не честваме годишнините от основаването на българската държава?