Никога няма да забравим, че първи ни признахте

- Г-н Даутбашич, как се отразява политиката върху работата на вашето министерство?
- В Босна и Херцеговина (БиХ) това е много добре регулирано чрез Закона за държавните служители. В БиХ държавният секретар на министерството е държавен служител и не може да бъде член на нито една политическа партия, и този факт сам по себе си много облекчава нашата ежедневна дейност. Разбира се, политиката чрез фигурите на министъра (Фахрудин Радончич - бел. авт.) и заместник-министъра канализира дейностите, свързани с определени въпроси, и мога твърдо да заявя, че към настоящия момент политиката оказва много положително влияние върху работата на министерството с оглед бързото приемане и прилагане в практиката на много законови и подзаконови актове. Мога да дам и пример в това отношение - днес на заседание на Съвета на министрите на БиХ беше приет Законът за борбата против прането на пари и финансирането на тероризма. Политиката влияе в съвсем нормални рамки, но към момента това влияние е доста положително. Имам много добро сътрудничество с министър Радончич. Имаме пълен консенсус какво трябва да се направи по пътя на БиХ към членство в НАТО и ЕС, тъй като това са стратегическите цели на държавата ни. Ако погледнем и резултатите, които сме постигнали за последните 10-11 месеца, ясно ще се види, че това са положителни крачки в посока постигането на тези цели и същевременно са широко одобрявани от страна на Брюксел. Пътят към членството в НАТО е стратегическа цел за БиХ, без значение, че към момента процесът е преустановен поради факта, че все още не е приет Законът за имуществото на МО.
- Дали законите в БиХ, свързани с процесите по имиграцията, са хармонизирани с европейското законодателство?
    - Почти напълно са хармонизирани. Цялата ни законова база по въпросите на имиграцията се хармонизира с участието на експерти от ЕС, а също така ангажираме и специалисти по европейско законодателство в случай, че се правят промени на вече съществуващи нормативни актове. В последния доклад за напредъка на БиХ е ясно отбелязано, че в този процес страната ни бележи много сериозен напредък. Всички, които са вложили усилия в тази насока за последните десет години, виждат, че усилията не са били напразни и дават своите закономерни резултати.
    БиХ е една от малкото страни в региона, която почти не се сблъсква с проблема на бежанците, а съответно и у нас доста добре е регулиран статутът на нелегалните имигранти. В БиХ функционира и Координационно тяло за борба с нелегалната имиграция, в чиято дейност активно са включени и Гранична полиция, и Службата по имиграцията, и Секторът за даване на убежище - т.е. всички, чиято дейност е пряко свързана с решаването на подобни проблеми. Също така в сила са договори за реадмисия с всички наши съседни държави и с почти всички европейски страни, и по този начин процедурата по реадмисия се извършва понякога буквално в рамките на 2 часа.
- От 1 юли т. г., след влизането на Хърватска в ЕС, Босна и Херцеговина има граница с ЕС. В този случай нелегални емигранти могат да влязат в БиХ или от Сърбия, или от Черна гора в БиХ на път към Западна Европа. Смятате ли един такъв процес за възможен?
- Абсолютно е възможен подобен сценарий, но както споменах, ние се подготвяме за него вече 10-12 години. Например - най-големият център за бежанци в Сърбия се намира в Баня Ковилача - само на 2 км от общата ни граница. Поради това, че границата в района минава основно по р. Дрина, е повишен контролът й. Всички онези, които се занимават с трафик на хора, а и самите нелегални имигранти са наясно, че направлението през БиХ не е най-удачното за тази цел, нито най-безпрепятственото. Граничарите ни са напълно подготвени физически, технически и обучени за справяне с подобни опити. Поради това, за щастие, не се сблъскваме с проблема на хилядите идващи емигранти, какъвто проблем се наблюдава в Сърбия, България, Македония. От друга страна, границата между Хърватска и Босна също се охранява много добре. Още преди Хърватска да влезе в ЕС, има хиляди неуспешни опити за нелегално преминаване на границата. Разковничето е държавата и нейният съсед да имат достатъчната решимост да се справят с този проблем. Държавата сама, като самостоятелен субект, не е способна да се справи. И поради това имаме и толкова добро сътрудничество с хърватските ни колеги. За тази цел е подписан пълен набор от двустранни споразумения, които се изпълняват в пълен обем на практика. Става въпрос за повече от 10 договора, меморандума и протокола. Дори имаме общи гранични патрули по общата ни граница в определени нейни сектори. По този начин се намаляват и финансовите разходи за охрана на общата ни граница, а се повишава ефективността по защитата. По отношение на границата със Сърбия трябва да бъде отбелязано, че имаме естествено предимство - по-голямата част от нея преминава по р. Дрина - сериозно препятствие по пътя на нелегалните емигранти и трафикантите на хора. Това може да се сравни с контрола на границата между България и Румъния по р. Дунав. Много по-лесно се контролира "синя" граница, отколкото "зелена". Напълно сме наясно с проблемите, с които се сблъскват ежедневно нашите колеги в Сърбия, тъй като сме в постоянна комуникация с тях. И трябва да подчертая, че ЕС трябва да обърне повече внимание на трагедията и проблемите на хората, идващи от района на Близкия изток и влизащи в страни членки на ЕС като България и Гърция. Сега БиХ и други страни от Западните Балкани се превръщат в транзитни за емигранти, идващи от страни от ЕС като България и Гърция на път за Западна Европа. Изглежда, че Македония също има реален проблем с емигранти, влезли от Гърция. И тук е мястото на ЕС да окаже помощ на своите страни членки, засегнати сериозно от потока нелегални емигранти.
    През следващата година БиХ поема председателството на един Международен форум - ICMPD - за развитие на миграционните политики, със седалище във Виена. България е също страна членка. Като председателстващи ще предложим за разглеждане именно проблема за транзитното преминаване на нелегалните емигранти през страните членки на ЕС, и по-специално през страните от форума - България, Гърция, Сърбия, Румъния, БиХ, Македония, Унгария, Хърватска и т.н. Целият този поток от хора ще има желанието да завърши движението си не в посочените страни, а доста по на запад - в Германия, Холандия, Франция...
- Имате ли вие центрове за нелегални имигранти?
- Имаме два центъра - за нелегални имигранти и за имигранти, търсещи убежище. Първият център се намира близо до летище Сараево, в Лукавица, а вторият е на 30-ина км от Сараево, на територията на община Търново, в село Делияш. Налице са по 400 места във всеки един от тези центрове и самите центрове са в пълна готовност да поемат потенциален поток от имигранти. От друга страна, ние в БиХ сме свикнали да се справяме с невралгични ситуации, когато става въпрос за нелегална имиграция. Пример в това отношение е времето на бомбардировките на НАТО над Сърбия, когато за един ден повече от 100 000 души преминаха на територията на Босна от сръбска територия. Такъв пример мисля, че няма в световен мащаб. И нито един човек не е останал да спи под открито небе, не е останал гладен... Хората бягат, защото под заплаха са поставени живота, здравето им, и ние трябва да се погрижим за тях хуманно - това е и основен европейски принцип. И тъй като наистина очакваме определена вълна от нелегални имигранти, се подготвяме внимателно за нея. Основно комуникираме по този въпрос със Сърбия, защото и те са в очакване. Но засега оперативните данни сочат, че движението на емигрантите е основно от Турция, през България, Сърбия към Унгария и на запад, и БиХ остава малко встрани от процеса. Също така добре сме подготвени за проблема с наличието на радикални и криминални елементи между бежанците и тяхното идентифициране и неутрализиране.
- Какво става със "Случая Абу Хамза"? Вече пет години той се намира в екстрадиционен арест.
- Абу Хамза е заплаха за националната сигурност на БиХ. В неговото задържане няма нищо незаконно. Той не е гражданин на БиХ. Имал е гражданство, но то му е било отнето. Трябва да бъде екстрадиран в Сирия, но поради обстановката там това към момента е невъзможно.
- Какво е сътрудничеството на вашето министерство с България?
- България географски е част от региона на Югоизточна Европа, в който се намира и БиХ. Сътрудничеството с България и общите ни дейности са на завидно високо ниво и ще останат на такова. Сътрудничили сме си в решаването на редица случаи, свързани с разбиването на групи от организираната престъпост, трафика на хора, размяната на информация с българските колеги е също на изключително високо ниво. Лично съм участвал в подготовката и подписването на Договора за полицейско сътрудничество между България и Босна. Работим и чрез механизмите на SECI центъра в Букурещ, където почти ежедневно се извършва обмяна на оперативна информация между българските и босненските служби. Сътрудничим си и директно между двете министерства - на сигурността в БиХ и на вътрешните работи в България. Дано да дойде ден, в който и политическото сътрудничество ще последва примера на полицейското.
    И като заключение искам да подчертая един много важен исторически факт - Босна и Херцеговина никога няма да забрави това, че България е била първата държава в света, признала нейната независимост.