Мъжете първи се качват на токчета

В разгара на месеца, често наричан женски, и към края на седмицата, в чието начало повечето представители на силния пол неуморно демонстрираха джентълменско отношение към дамите, нека проследим как обувките с токчета, носени преди векове първо от мъжете, се превърнаха в белег на стил за нежната половина на човечеството.

Още от времената на Древна Гърция и Рим обувките, допринасящи за илюзията за по-висок ръст, са привилегия на актьорите - на сцената господата се придвижват с така наречените котурни - дървени или коркови сандали с дебела подметка. В Средновековието пък доста голяма част от европейските улици тънат в кал и мръсотия, затова хората измислят специални приспособления за ходене - тип високи налъми или сабо. Те се слагат върху всекидневните обувки и се закрепят с кожени ремъци, за да предпазват от нежелано съсипване целия тоалет. На Изток подобни платформи, известни като кабкаб, се носят при влизане в банята, за да се избегне изгарянето на краката от парещия под.

Постепенно токчетата от мъжкия свят навлизат бавно, но сигурно, и в женската мода. Във Венеция, например, от началото на XV век дами от различни съсловия започват да правят опити да се придвижват с големи платформи, чиято височина понякога достига 20 сантиметра. Любопитно е също, че ги наричат копитца, понеже много приличат на върха на крайниците на някои бозайници.

По-осезаемото приобщаване на жените към токчетата започва едва през XVII век. Именно благодарение на дамите подобни обувки, освен практическите си функции, се сдобиват и с чисто естетическа мисия. Гърбът изглежда по-изправен, осанката става величествена, макар че физически все още е доста сложно подобна поза да се удържа дълго време, понеже височината на токчетата не слиза под 15 сантиметра. Все по-упорито навлиза боядисването им в различни нюанси - небесносин, зелен, черен - в зависимост от актуалните тенденции. Специално значение има аленият цвят, който в повечето европейски страни е символ на аристокрацията. Дори френските благородници от времето на Луи XIV се гордеят с прякора Господа червени токчета, който разкрива, че само те имат привилегията да са част от кралския двор.

Историята на модата в това отношение постоянно се допълва от нови изобретения. Така в началото на XVIII век се създава "гълъбово стъпало" - тази обувка, огъната навътре, създава оптичната илюзия за по-малко разстояние между петата и острата част на чепика. През изминалото столетие стават факт така наречените стилетни токчета. Не се знае със сигурност кой е измислил тези, подобни на тънки остриета, модели. Но пък в историята остава Салваторе Ферагамо - майсторът, който за първи път слага метално капаче на токчето. Във Флоренция дори е открит музей, кръстен на този креативен италианец, в който е представена колекция от над 10 хиляди чифта, проследяващи историята на обувките.