Май и Сърбия се готви за предсрочни избори
Ще спечели или ще загуби премиерът и лидер на Сръбската прогресивна партия (СНС) Александър Вучич от подобна политическа маневра?
/ брой: 194
Преди броени дни премиерът на Сърбия Александър Вучич вдигна градуса на политическото напрежение в Сърбия с думите, че "сериозно размишлява по въпроса да удовлетвори желанието на лидерите на Демократическата партия (ДП) Боян Пайтич и Партията за демократично действие (СДА) Сюлейман Углянин за произвеждането на предсрочни парламентарни избори в западната ни съседка. Не без известна доза ирония Вучич обясни също така, че "това искат тези партийни лидери, а аз уважавам политическите си противници и гласовете им могат да бъдат чути...".
Има ли основание Александър Вучич да предизвика преждевременни парламентарни избори? Като че ли да. От петък на посещение в Белград е мисия на Международния валутен фонд (МВФ) и очакванията са тя да излезе с положителен доклад за икономическото и финансовото състояние на Сърбия. Вследствие на него и като резултат от съществената консолидация на държавния бюджет следва повишаването на заплатите на работещите в обществения сектор и доходите на пенсионерите, които бяха намалени преди около година с 10% в рамките на програма за намаляването на разходите. Тази стъпка безспорно ще повиши популярността на Вучич и СНС и ще ги приближи към изборната победа.
От друга страна, за радост или за съжаление, нито Вучич, нито партията му имат реална политическа и управленска алтернатива. Както често може да се чуе по белградските улици и кафенета: "Може да не са най-добрите, но с по-добри не разполагаме понастоящем".
Последните изследвания на общественото мнение в Сърбия показват, че СНС убедително води пред останалите политически сили в страната. Резултатите, които дават от социологическата агенция "Фактор плюс", са следните:
- СНС убедително води с почти 51% от гласовете на анкетираните
- На второ място са сръбските социалисти с лидер Ивица Дачич (понастоящем коалиционен партньор на Вучич в управлението и министър на външните работи на Сърбия) с 9 на сто
- На трето е Демократическата партия с лидер председателят на правителството на Автономна област Войводина Боян Пайтич със 7 процента
- Следва го Сръбската радикална партия на Воислав Шешел с 5,8 процента
- И на последно място с реални шансове за влизане в Скупщината (парламента) на Сърбия поради специфичността на тамошната избирателна система има т.нар. малцинствени партии - Съюз на унгарците във Войводина с лидер Ищван Пастор, Партията на демократичното действие (бошняшкото малцинство) с председател Сюлейман Углянин, албанските партии от Прешевската долина, които общо могат да съберат около 4% (при избирателен цензус за малцинствена партия от 1% за влизане в парламента).
Останалите политически партии в Сърбия като че ли нямат самостоятелно дори и теоретични шансове да изпратят депутати. Но пък им остава опцията да се "продадат", колкото се може по-скъпо, и да влязат в "брак по сметка" с по-големите политически субекти. Пример в това отношение е председателят на Социалдемократическата партия Расим Ляич, който вече побърза да обяви, че "би искал да продължи сътрудничеството си със СНС".
Също така съвсем реална изглежда възможността СНС да спечели доста над 51% от гласовете и да си осигури достатъчно мнозинство в следващия сръбски парламент и по този начин да се освободи от коалиционната примка. За времето от 2012 г., откакто влязоха във властта, досега "напредняците" изградиха много сериозна партийна инфраструктура и създадоха доста кадри - къде чрез вътрешнопартийно издигане, къде от "долетели" и присъединили се кадри от други партии. Вучич доказа категорично, че може да управлява Сърбия с твърда ръка и да поема отговорност за реализирането на непопулярни мерки, особено в социалната област, която е особено чувствителна. В момента той няма конкуренция за мястото на министър-председател на западната ни съседка, нито партията, водена от него, има определен сериозен съперник между останалите политически сили на сръбската сцена. Директно може да се каже, че политически СНС изживява подем и никак няма да е чудно Вучич да използва момента и за втори път и самостоятелно да заеме креслото на най-силния човек в Сърбия.