Лирическа

Владимир Висоцки

Тук с лапи увиснали зъзне елшак

тук птица тревожно свирука.

Живееш сред лес омагьосан и как,

и как ще избягаш оттука?

И да вее череша бельо на студа,

и люляк в порой да се срине -

аз пак ще те грабна и сам отведа

в дворец, озвънен с окарини.

Твоят свят е магьосан за много лета,

а за мен и лъчите - дамгосан.

А ти мислиш, че няма по-чудни неща

от този твой лес омагьосан.

Нека дойде без росни листа утринта,

смръщен месец да спори с небето.

Все едно ще те грабна и сам отведа

в светъл трем със балкон към морето.

В кой ден от неделята, в колко часа

ти ще тръгнеш със зоркост прикрита,

на ръце да те взема и там отнеса,

дето няма да бъдеш открита?

Ще те грабна, щом кражбата в тебе пламти.

Колко сили прахосах по тебе?

И на рай във колиба пожертвай се ти,

ако някой двореца обсеби.

Превод Иван Теофилов