Кой ще поведе хорото в Далечния изток?

Поради географска близост вниманието ни привличат предимно събитията в Европа и Близкия изток. Но не бива да се пренебрегва "работилницата на света" - Далечният изток. Зад периодичните закачки между Пхенян и Вашингтон се крие сложен възел на геостратегически и геополитически изменения в този регион, а и не само там. Но тук настъпиха и други събития, между които заслужава внимание 26-ата среща на върха на АТИС (Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество). Тази международна среща поставя дълбок отпечатък на събитията в Далечния изток и върху промяната на съотношението на силите в света. Членуващите в АТИС 21 държави представляват 40% от световното население и дават 53% от световния БВП. Оценките за срещата са различни, някои и противоположни. За в. The Wall street journal Китай е обявил своя "план Маршал", насочен към създаването на зона за свободна търговия в Азия и Пасифика с по-широк обхват от предлаганото от САЩ Споразумение за транстихоокеанско партньорство (ТРР). В своя отзив китайският в. "Женмин жибао" писа, че приоритетите на Зоната за свободно развитие в Азия и Пасифика са тясно свързани с тези на Китай.
Но везните между двете големи икономически сили сериозно се накланят в една посока - Китай вече измести САЩ от мястото на първа икономика в света. Ричард Роузкранс, ръководител на Центъра за изследване на отношенията между САЩ и Китай в Харвард, бие сериозна тревога: "Ако САЩ и ЕС не се обединят в една общност за изследователска дейност, развитие на потреблението и на финансите, и двете ще загубят позиции. Тогава държавите от Изтока, водени от Китай и Индия, ще задминат Запада." Надеждите на автора са в "последната гара на Запада на изток - Япония".
За тази цел Вашингтон започна отдавна кампания за сключване на договори за Партньорство за свободна търговия с отделни регионални организации в света. Те дават изключителни пълномощия на многонационалните компании срещу отделните държави. Такова споразумение още е на масата на преговорите с ЕС. Същият тип договор бе предложен и на срещата на АТИС в Пекин, но Китай не е поканен. Пекин от своя страна предложи свой проект за Свободна търговска зона за Азия и Пасифика. Страните от АТИС приеха плана на Китай, който "да добие реални очертания".
Известно е, че равновесието на силите в Далечния изток зависи главно от три страни - Китай, Индия и Япония. Но към това равновесие отдавна искат да дадат своя "принос" и САЩ. През 2011 г. бившият американски държавен секретар Хилари Клинтън публикува статия в сп. Foreign Policy под заглавие "Тихоокеанският век на Америка". Тя смени предишната хипотеза на журналисти и научни дейци за създаване на Г-2 (САЩ-Китай), които да съдействат за намиране на изход от глобалната криза. Лансирана бе и идеята за Г-3 (плюс ЕС). Китай отхвърли тези идеи, тъй като 2-3 страни не може да решават световните проблеми.
Каква е сега политиката на САЩ към Китай? До неотдавна наблюдателите интерпретираха отношенията между двете страни като "нито приятел, нито враг". Техните концепции за световния ред са съвсем различни. Пекин гледа към многополярен свят. Вашингтон се стреми да запази и разпространи неолибералния капиталистически строй. Създадените обаче "преплетени" финансово-икономически взаимозависимости ги принуждават да не прибягват към остри и невъздържани действия.
Светът се променя бързо. Икономическият възход на Китай и продължителната криза на Запада промениха съотношението на силите. Вашингтон и Пекин започнаха да гледат различно един на друг. Старите рани започнаха да кървят. Поетият от САЩ стратегически курс "Връщане в Азия" е на засилване на американското военно присъствие около Китай, намеса в споровете около островите Дяоюйдао (Сенкаку), засилване на психопропагандната кампания против Китай. Взаимоотношенията приеха характер на противопоставяне. На преден план Вашингтон извади проблема за модернизацията на китайската армия. На състояла се дискусия между представители на двете страни Пекин бе обвинен, че засилва въоръженията, без някой съсед да го заплашва. На което китайски представител отвърнал - да не би Мексико или Канада да заплашват САЩ, та поддържат най-големия военен бюджет в света и изпращат войски по цял свят.
За последните три десетилетия, писа сп. Foreign Affairs, политиката на САЩ към Китай се опира на две предпоставки - едната е либерализмът, а другата - реализмът. Първата означава Пекин да приеме установения от САЩ световен ред, а втората - Вашингтон трябва да поддържа съюзите и военна сила, за да се противопостави на китайски действия, които може да подкопаят този ред. На този ултиматум Пекин отговаря, че либералната риторика на Вашингтон маскира твърдоглавата решимост да увековечи американското господство. За целта той е подписал споразумения за сигурност с Япония, Южна Корея, Австралия.
На 14 декември м.г. в Япония се състояха парламентарни избори, на които Либералдемократическата партия на Абе спечели за трети път. Вече няколко години страната е под ударите на дефлация - икономическият ръст през 2014 г. бележи 1,8%, след 1,7% през 2013 г. Под платформата на "Абеномика" (съчетание на името на премиера и икономика) Абе обещава структурни реформи и финансови стимули, за да се излезе от кризата. Обещанията бяха придружени от патриотични мотиви. По време на предишния мандат той преименува наложената след последната световна война "Отбранителна агенция" в Министерство на отбраната с връщане на предишни функции. В края на 2013 г. Абе посети светилището "Ясокуни", построено в памет на загиналите през войната японски войници. Това предизвика протести в Китай и Южна Корея и влошаване на отношенията. Наблюдателите го окачествиха като националистическа самоувереност. В. Financial Times го нарече "много остра форма на национализъм".
Управляващите среди на Япония са днес раздвоени. Една част са проамериканско настроени консерватори. Те не могат да се примирят, че страната е изместена от Китай от второто място в света по икономическа мощ. Другата част държи на съюза със САЩ, но не желае решенията за Япония да се вземат във Вашингтон. Възходът на Китай раздели ръководния елит на нова основа - националистически и проазиатски. Обобщавайки насоките на японската външна политика, сп. Foreign Affairs писа: "Японският националистически курс ще направи мирния компромис в Азия по-труден, тъй като Китай и Южна Корея ще бъдат по-малко склонни да преговарят по териториалните спорове."
По уверения на американски политически наблюдатели през следващия период САЩ ще свързват своите стратегически интереси по-тясно с Индия, отколкото с другите сили в Азия. "Администрацията на президента Обама, смята бившият зам. държавен секретар на САЩ Николас Бърнс, ще трябва да поправи досегашното подценяване на отношенията с Делхи." Вашингтон изрази по време на световната криза недоволство от наложените от Индия ограничителни мерки за чуждестранните инвестиции и протекционизъм към вноса. През последните две години търговските спорове влошиха двустранните отношения.
Вашингтон сега залага на новия премиер Моди, ръководител на партията "Бхаратия Джаната", който обяви своя приоритет да възстанови индийската икономика. Очаква се през тази година да бъдат възстановени преговорите по двустранния инвестиционен договор, които се проточиха повече от десетилетие. Обама ще съдейства Индия да бъде включена в АТИС.
За администрацията на Обама е от особено значение установяването и развитието на политическата и военната координация с азиатските страни. "САЩ, изтъква Бърнс, ще приветстват индийско-японско военно споразумение, тъй като то отговаря на целта на САЩ да укрепят своята мрежа за регионална сигурност на азиатската демокрация, когато Китай разширява своите силови бази." Вашингтон проектира тристранна среща по този въпрос с Индия и Япония. Предвиждат се преговори по международни проблеми като отношенията с Афганистан и Иран, но най-деликатни са индийско-пакистанските спорове.
Но има и затруднения. На първо място са разногласията по търговията. САЩ трябва да се съобразяват, че имат работа с най-многолюдната страна в света. "Индия, писа Бърнс, е твърде голяма и твърде горда, за да бъде формален съюзник по договор със САЩ, както са Германия и Япония, Индия ще държи да запази своите военни връзки с Русия и търговски с Иран." Тук ще добавим: На 11 декември 2014 г. руският президент Владимир Путин бе на кратко посещение в Делхи, където се срещна и разговаря с премиера Нарендра Моди. Подписани бяха 20 споразумения за сътрудничество в различни области. И много съществено допълнение: двете страни се споразумяха част от взаимния стокооборот да се изплаща с националните валути, а не с долари. В края на декември м.г. Китай постави в действие валутен суап между юана и рублата. Поставено е началото на алтернативни валути на долара в световната търговия и финанси.
Ще успеят ли САЩ да удържат на напрежението на три фронта - в Европа срещу Русия, в Азия срещу Китай и в Близкия и Среден изток? Американският икономист Пол Крейг Робъртс писа тези дни, че "2015 г. може да стане решаваща за баланса на силите на глобалната арена". Робъртс малко избързва. Но е прав, че наближава краят на мечтата на САЩ за хилядолетно господство. От историческия опит е известно, че периодите на хегемонизъм завършват с крах на хегемона.


Китай вече измести САЩ от първото място на световна икономическа сила

Управляващите среди в Япония са проамерикански настроени

Според американски политически наблюдатели САЩ ще свързват своите стратегически интереси по-тясно с Индия