Кое е съхранило самобитния дух на българите

"Български етнокалендар" със съставителка Яна Борисова представя пълен и подробен календар на всички християнски празници. Кое е съхранило самобитния дух на българина през годините? Кои празници почитат българите? За всички, които искат да открият красотата на традиционните народни практики и вярвания, има много сведения в това ново издание на "Милениум". То разказва за различните календарни празници и свързаните с тях обичаи, ритуали и обреди. В трудни моменти от националното ни минало именно те са скрепявали хората и с тяхна помощ народът ни е оцелявал през вековете, припомня съставителката. Затова и новото издание е събрало и систематизирало част от това богатство - за да го съхраним за идните поколения. Публикуваме откъс от книгата - той разказва за един от най-обичаните и тачени празници, който празнуваме утре - Цветница (Връбница).

Върбовото клонче на Цветница лекува болести

С върбовото клонче от Цветница предците ни прекаждали болните, за да си иде болестта. Използвали го и за баене против уроки. Върбовите венчета пък се слагали на главата и кръста при главоболие и дископатия. С тях прогонвали градоносни облаци, като изричали тайнствени заклинания. Някои носели светената върба на гробищата, запалвали я и прекаждали гробовете, за да предпазят душите на умрелите от тъмните зли сили.
По стар обичай още рано сутринта на Цветница християните, облечени в празнични одежди, отивали в храма за тържествена служба и водосвет. След църковния обред те носели в домовете си осветени върбови клонки. От тях свивали малки венчета, които оставяли на иконата на Света Богородица, закичвали рогата на кравите и воловете или захранвали всички домашни животни, за да са плодовити и силни през годината. Пазели осветената върба до следващата Връбница, защото вярвали, че е благословена от Господ и има необикновена сила. На семейната трапеза се слагали ястия от риба. В някои селища се приготвял "тавалък" - риба с ориз.
В някои краища на страната на Връбница се изпълнявал последният ритуал от лазарските обичаи, т.нар. кумичене. Рано сутринта девойките, облечени в еднакви носии, се събирали на групи. Всяка носела осветено върбово венче с белег - най-често цветен конец и обреден хляб във формата на кукла. Цялата група отивала на река или друг водоизточник, където момите се нареждали една до друга и едновременно хвърляли във водата своите венчета и парче от обредния колак. Следели коя китка или хляб ще излезе най-напред - тяхната собственичка обявявали за кумица и тя ставала най-главната сред тях. Лазарките изразявали своята почит към нея, като я носели на ръце и не й минавали път. Пазели пълно мълчание пред нея чак до третия ден на Великден, когато отивали в дома й, за да си вземат прошка. Обредът на Цветница показвал и кога ще се омъжат момите. Ако пуснатите във водата венчета и залък хляб вървели бързо по водата, това било знак за скорошно задомяване. Ако някъде се заплетели или пък стояли на едно място, скоро нямало да има сватба.