Китай - суперсила и в образованието

Доброто образование е отражение на икономическото развитие на страните. Бързата смяна на технологиите, новите квалификационни потребности на глобалния пазар и изострянето на конкуренцията на световния пазар на образователни услуги са факторите, определящи новите тенденции в развитието на висшето образование в света. Ако преди образованието се е базирало на просветителска картина на света и се е приемало като абсолютна и безкрайна ценност, то днес се акцентира върху придобиването на полезно знание, т. е. знание, носещо някаква икономическа изгода.

Смяна на лидерите

В епохата след Първата и Втората световна война университетите в САЩ, Западна Европа, Япония и Русия доминираха. Сега обаче тенденцията се променя значително -  страните от Азия и Персийския залив се превръщат в големите играчи. Според класация на лондонското списание Times Higher Education (THE) на 100-те най-добри университети, създадени преди по-малко от 50 години, само 9 се намират в САЩ, а 20 във Великобритания. Водещ в класацията е Техническият университет в Южна Корея. Наблюдава се нарастващо присъствие в топ 100 на страни като Китай, Япония, Сингапур и Южна Корея. "Класацията показва, че светът наистина се променя. Много страни са готови да инвестират във висше образование," коментира Фил Бати, редактор в THE, цитиран от Forbes. Азиатските страни определено дават заявка да станат новите суперсили в образованието.

На сцената излиза Китай

До края на това десетилетие, четири от всеки 10 млади специалисти в света ще идват само от две страни - Китай и Индия. Това стана ясно неотдавна от доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), цитиран от BBC. Прогнозите сочат, че през 2020 г. завършващите млади специалисти в Китай ще се увеличават с бързи темпове, така че страната ще притежава 29 % от всички висшисти между 25 с 34 години в света.

ОИСР отбелязва, че до 2020 г., младите възпитаници на университети от населението на Китай ще бъдат почти същия брой като тези от населението на САЩ на възраст между 25 и 64 години. Индия ще има вторият най-голям дял на завършилите висше образование в света до 2020 г., казва ОИСР. Този тласък за повече висшисти има ясна икономическа цел, казва анализът на ОИСР - прехвърляне от професиите на масовото производство към професиите на икономика на знанието. Това означава подобрени нива на заетост и доходи. ОИСР заключава, че има значителни икономически ползи от инвестирането в областта на висшето образование - създаване на нови работни места за по-добре образовани хора.

Целенасочена образователна политика

През 1998 г. в Китай стартира мащабна образователна реформа, чиято цел беше да направи вузовете в страната конкурентоспособни на световния пазар. Само за първите пет години от реформата, държавното финансиране на вузовете се удвои, достигайки $10,4 млрд. годишно. Част от средствата бяха използвани за привличане на китайски учени с успешна кариера в чужбина, като им се предлагаха заплати, по-високи от тези, които са получавали в САЩ, както и западни условия на труд.

И резултатите не закъсняват. Само за 10 години шест китайски вуза намират място сред най-добрите университети в света - Пекинският университет заема 14-то място и е най-добрият извън пределите на Северна Америка и Европа, изпреварвайки престижни учебни заведения от Австралия, Япония и Сингапур. Вследствие на образователната реформа започва да нараства и броят на чужденците, желаещи да учат в Китай. От 2000 г. чуждестранните студенти са се увеличили с над 20% годишно, така че през 2005 г. от импортна страна за дипломирани студенти Китай се превръща в експортна. Разликата между броя на чуждестранните студенти в Китай и китайците, обучаващи се в чужбина, превишава 20 000 души. Правителството планира към 2020 г. в страната да се обучават 300 000 чуждестранни студенти, като се предвижда годишно нарастване с 8%.

Половината от студентите, пристигащи в Китай, са от развитите страни. Показателно е, че през 2002-а министърът на образованието на Великобритания Бил Рамел призовава британските студенти да се насочат към Китай, защото в противен случай "страната ще изпусне шанса, създаден от икономическия ръст на Китай". Делът на студентите от САЩ, например, от 2003 до 2005 г. е нараснал наполовина спрямо общия брой на чуждестранните студенти. За привличане на европейци и американци са създадени специални курсове, в които част от предметите се преподават на английски език.

Качество на разумни цени

Китайските вузове привличат чужденците не само с качеството на предлаганото обучение, но и с ниските разходи за следване и живот. Това е една от причините повече от половината от студентите да се издържат сами, а не от семействата си. Възможностите за работа са разнообразни - едни дават уроци по английски, други се снимат във филми, а трети съпровождат бизнесмени от чужбина и им помагат при воденето на преговори. Все повече се търсят специалисти с китайски, а стереотипът "евтино и некачествено образование" отдавна не е актуален в Китай.

Таксата за обучение за една година в един от най-престижните китайски университети "Фудан" в Шанхай, в зависимост от факултета, е между $2870 и $3250 (без разходите за живот). В повечето шанхайски вузове таксата не надхвърля $2000 на година. Още по-евтино е да се учи в провинциите. Година обучение в Яншанския университет, разположен на 250 км от Пекин на брега на Жълто море, е само $1800. Към тази сума трябва да се добавят още $2-$3 на ден за общежитие, но е възможно да се намери и по-евтина квартира извън кампуса.

Ценовото лидерство на Китай в сравнение с традиционните образователни центрове е очевидно. По данни на информационния център Admission Global, година обучение в британски университет струва на чужденците между $24 000 и $28 000, а в по-малко престижните американски колежи и университети - от $6000 до $19 000 на година (в престижните - до $30 000). И това са само таксите за обучение, без да се вземат предвид разходите за живот, които в Щатите се колебаят между $700 и $1000 на месец.

Най-големият "производител" на научни знания

Проучване на "Томсън Ройтерс" сочи, че Китай е регистрирал изключително силен ръст на научните изследвания през последните три десетилетия и не възнамерява да забавя този темп. Според директора за оценка на изследователската работа в агенцията Джонатан Адамс по брой публикувани оригинални статии в научни списания Китай вече е на второ място след САЩ и ако продължи да се развива по същия начин, до 2020 г. ще бъде най-големият "производител" на научни знания в света. За последните 30 години Китай далеч е изпреварил всички останали, като за периода е увеличил 64 пъти броя на статиите и разработките, дело на китайци, публикувани в специализирани научни издания. Далекоизточната държава е особено силна в химията и материалните науки.

"Китай е далеч напред пред останалите и се движи напълно самостоятелно", казва Джеймс Уилсън, директор по научната политика към Кралското общество в Лондон. Според него три фактора движат китайските изследвания. Първият са огромните държавни инвестиции, като финансирането далеч надхвърля нивото на инфлацията, на всички нива на системата - от основните училища до докторантските програми. Вторият е огромният поток знания от базовата наука към тази с търговско приложение. Третият е ефикасният и гъвкав начин, по който Китай използва потенциала и опита на огромната си научна диаспора в Северна Америка и Европа, като същевременно започва да изкушава учени на среден етап от кариерата си да работят част от годината в родината си.

Общество, инвестиращо в бъдещето си

Китай има образователна система, която изпреварва много западни страни. Това показват и резултатите на страната от международни тестове за образование, които никога не са били публикувани. А те са "забележителни", както ги определя Андреас Шлайхер, който отговаря за високовлиятелните изследвания в Pisa - Програма за международно оценяване на учениците. Тези тестове, които се провеждат на всеки три години от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, измерват уменията на учениците по четене, смятане и природни науки. Изследванията на Pisa са се превърнали във водещ международен стандарт, пише BBC. Тестове в Pisa от 2009 г. показват, че Шанхай е на върха на световната ранглиста по образование. Дори и в селските и бедните райони имат забележителни резултати. В Китай идеята, че образованието е ключът към мобилност и успех, е дълбоко вкоренена. Шлайхер казва, че резултатите разкриват картина на общество, което индивидуално и колективно инвестира в образованието. На неотдавнашно пътуване до бедна провинция в Китай, той казва, че е видял училища, които често са най-внушителните сгради в селището. "На Запад е по-вероятно тези сгради да са търговски центрове", казва той. "Виждаме картина на едно общество, което инвестира в бъдещето си, а не в текущото потребление."

Изследването също открива големи културни различия, когато тийнейджърите оттговарят на въпроса защо хората успяват в училище. "В Северна Америка ще ви кажат, обикновено: Всичко е късмет. Роден съм с усет към математиката, така че аз ще уча нещо друго. В Европа, това е всичко опира до социалното наследство: Баща ми беше водопроводчик, така че и аз ще да бъде водопроводчик. В Китай, повече от девет от 10 деца ще ви кажат: Това зависи от усилията, мога да успея, ако уча усилено."

"Те поемат отговорност. Те могат да преодолеят пречките и да кажат: Аз съм собственик на собствения си успех ", вместо да обвиняват в системата", допълва Шлайхер.