Калоян Паргов: Банковият съюз има нужда от спешна реформа

Банковият съюз има нужда от спешна реформа. Това коментира лидерът на БСП – София Калоян Паргов по повод предстоящото официално внасяне на документите за кандидатстване на България за чакалнята на еврозоната, т.нар. механизъм ERM II. Определената за това дата е 12-и юли.
По принцип, присъединяването на България към еврото е важно, коментира Калоян Паргов. - В момента полагаме сизифовски усилия да влезем в еврозоната, а в същото време там има сериозни проблеми. Не са ясни перспективите на еврозоната и единната валута. Безспорно е, че пътят на България е през ERM II към валутния съюз, но трябва да влезем едва тогава, когато положението вътре се успокои, подчерта Паргов.
Лидерът на столичните социалисти даде за пример Италия, която иска радикални промени и заплашва, че ще се откаже от еврото, ако те не бъдат направени. За държави като Италия участието в Еврозоната отнема два ключови механизма – определяне на основния лихвен процент и обменния курс на валутата.
Според Паргов еврото все още не успява да постигне основната си цел – да обедини държавите в съюза. То беше създадено за обединяване на икономиките в ЕС и повишаване на просперитета. Реално обаче разделението между страните в ЕС продължава да е голямо, особено между кредиторите и кредитополучателите. Този факт се отразява и върху решаването на другите проблеми в общонстта – миграцията и защитата на границите, които са кризисни за Гърция и Италия, коментира Калоян Паргов.
Той припомни, че един от основните проблеми, признат от всички, е свързан с Банковия съюз, който категорично се нуждае от реформа. Тя обаче се бави по най-различни причини. Една от тях е противопоставянето на Германия на тези ключови реформи, които могат да спрат изтичането на капитала от слабите икономики, коментира Паргов. И добави, че от такава реформа нямат интерес именно силните икономики в Европа.
Една от основните критики към Валутния съюз е невъзможността да бъдат коригирани валутните курсове, а тежестта поемат членовете-длъжници, които вече страдат от забавен икономически растеж и свити доходи, добави социалистът.
Паргов цитира нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, който твърди, че има риск отделни страни да поискат да излязат от еврозоната, ако не бъдат направени нужните стъпки за подобряването й. Стиглиц казва, че Германия или трябва да поведе реформите, или сама да го напусне. Ако това не се случи, ще трябва другите да го напуснат. Според Стиглиц, концепцията за еврото изначално е сбъркана, тъй като не предложи нищо повече от строг контрол на дефицитите и дълговете. А това е допълнителна пречка за икономическото възстановяване. Резултатът от нея е забавено икономическо развитие на зоната, особено сериозно за по-слабите икономики.
Лидерът на БСП София е категоричен, че диспропорциите и дисбалансите в Европейския съюз, които не намаляват, водят след себе си много големи проблеми. Въпреки общия растеж и кохезионните напъни, разликата и дистанцията между богатите и бедните страни-членки не се стопява - по отношение на БВП, на доходите, на стандарта на живот, на профила на икономиките, коментира Калоян Паргов.  Поради тази причина, изтичането на огромни потоци от квалифицирана работна сила към богатия Запад поставя под въпрос възможността на съответните страни за изпреварващи темпове на развитие и за скъсяване на дистанцията. Формира се ситуация, при която след като изчерпиха гояма част от възможните за себе си ползи от разширяването, богатите страни поставят под въпрос самата необходимост от кохезионните фондове, т.е. и от общата политика на сближаване. Времето на нетните донори като че ли изтича, предупреди още социалистът.
По думите му ярко потвърждение за това е и не особено големият ентусиазъм, с който беше посрещната идеята за разширяване на ЕС със страните от Западните Балкани. Лидерът на столичните социалисти добави, че в Европейския съюз се оформят два центъра с две или даже повече крила. Единият е Франко-Германският, около който гравитират старите страни-членки Белгия, Холандия, Дания, Люксембург, по отделни теми Испания и Португалия, донякъде Швеция и Финландия, както и Прибалтийските страни.  Другият е Вишеградската четворка, до която все по-близо стои Австрия. Вече забелязваме как на базата на общи интереси постепенно се оформя и друга специфична конфигурация - тази на Южноевропейските държави, в която попадат Италия, Гърция, Кипър и Испания. Това са обективни процеси, породени от различията и интересите. Добре е на всички да ни е ясно, че няма изгледи в обозримо бъдеще тези различия да бъдат преодолени. Точно обратното - те ще се задълбочават, смята Калоян Паргов.