Какво очакват в Румъния от 2015 г.

Изтеклата година завърши с положителни резултати в икономиката. Отбелязан бе икономически растеж от 2,6%, един от добрите показатели в Европа. Националната комисия за прогнозиране очаква подобен резултат и през тази година. Предвижда се увеличение на заплатите. Минималната ще нарасне от 900 леи на 975 леи. Работните места трябва да нараснат с 50 000 за годината. Общият брой на заетите в страната ще възлезе на 4,36 милиона души. По официални данни до 2018 г. близо 300 000 нови работни места ще се открият в цялата икономика.
Въпреки тези положителни резултати предвижданията за тази година съдържат песимизъм сред широките слоеве на населението. По данни на Министерството на труда 1 от 5 румънци, т.е. 5 млн. души, влизат в категорията на бедност. Според сондаж в началото на 2015 г. над 40% от населението имат неплатени задължения, а повече от половината признават, че тази година ще бъдат принудени да преживеят с финансови жертви. Министерството на труда публикува проект за Национална стратегия за периода 2014-2020 г., според която правителството ще трябва да намали броя на бедните с 400 000 души. В тази категория са включени деца в затруднено положение, лица с увреждания и роми. Само броят на ромите възлиза на 3 млн. души. Особено тежко е положението сред селското население, където на 2 деца едното живее в бедност, за разлика от положението в градовете. Около 1,2 млн. възрастни на 65 и повече години са самотници (2/3 от тях са жени).
Сред най-застрашени от бедните се считат ромите, които са най-сериозният проблем. Рискът при тях да изпаднат в бедност, независимо от възрастта, е 10 пъти по-голям от другите етнически общности.
Румънските вестници отбелязват данни на "Галъп интернешънъл", според които румънците, българите, сърбите, гърците са сред най-големите песимисти в света.

Политическите предизвикателства

За развитието на страната през настоящата година от значение ще бъде дейността на новия президент Клаус Йоханис. Едно от обещанията му преди изборите бе промяна в политическата област.
Приоритетно място заемат отношенията му с премиера. Засега не се забелязват сериозни различия между тях. По-голямата част от състава на правителството и парламента са членове на Социалдемократическата партия. Ръководството на Националлибералната партия обаче възнамерява да внесе в парламента предложение за предсрочни избори, които да променят съотношението на силите. Инициативата обаче не е лишена от риск. Социалдемократите разполагат с 377 депутати при необходимите за успех на искането от 287. Липсва и единно мнение сред привържениците на партията. Някои смятат да разколебаят част от социалистическите депутати и представители на другите партии. Но други считат, че е рисковано. Остава надеждата да се изчакат редовните парламентарни избори през 2016 г.
Стратегията на опозицията страда и от други усложнения. Очакваното обединение на двете либерални партии - Националлибералната и Демократическолибералната - остава нереализирано. В процес на преговори между двете партии остават въпроси на обединение на ръководствата, на низовите организации, координация на парламентарните групи. Приключването им се очаква в края на януари. Лидерът на демократлибералите Василе Блага преценява, че "2015 г. е решителна за създаването и укрепването на новата Либерална партия". Съпредседателят на националлибералите Алина Горгиу е по-амбициозна: "Неестествено и непочтено е, счита тя, да оставяме повече да ни управляват тези от Социалдемократическата партия".
На десния фланг има още неясноти. Все още не е известно поведението на бившия президент Траян Бъсеску, който заяви, че ще се включи след изтичане на мандата му в политическия живот. Смяташе да се включи в партията "Народно движение", но досега нищо не е обявил. Разпространени бяха и съобщения, че възнамерява да създава нова партия, тъй като "Народно движение" се представи зле на президентските избори. Нова партия смята да основе и евродепутатката Моника Маковей, известна със своята амбициозна борба с корупцията. "Румъния, заяви тя, не може да върви по-нататък с политически партии, потънали в корупция и уморени от демокрацията. Ето защо в началото на 2016 г. ще се обединим в нова структура и ще започнем преобразяването на Румъния!"
Обстановката в Социалдемократическата партия се усложни след президентските избори. През март трябва да се състои конгрес на партията, на който ще се решават кадрови и организационни въпроси. Засилиха се вътрешните разногласия. Остри критики се отправят към ръководителя на партията Виктор Понта. Влиянието на партията спадна.
Една от причините е очаквано разцепление. Един от нейните депутати - Себастиян Гица, обяви за създаването на нова лява партия, която да се конкурира със социалдемократите. Създадена е инициативна група, начело с бившия председател и бивш външен министър Мирча Джоана и председателя на партиен комитет на един от районите на Букурещ - Мариан Евангелие, за създаване на нова партия. Осъществяват се на практика амбициите на европейската десница и Вашингтон да се внесе разцепление в социалдемократическите партии и да отслабят влиянието им.

Външнополитически намерения

В средата на януари новият румънски президент Клаус Йоханис направи своето първо посещение в Брюксел, където се срещна с първите ръководни личности на Европейския съюз и на НАТО. Букурещкият печат прояви любопитство какво търси той в Брюксел и какво ще намери. В. "Адевърул" публикува статия под заглавие: "Кризата в еврозоната и геополитическият проект на "Нова Европа". Предмет на разговорите в белгийската столица са били въпроси, засягащи и други страни от Средна и Югоизточна Европа. А там бедността и безработицата са източник на масовата емиграция на Запад. Румъния разчита на еврофондовете, от които само за автомагистралата "Слънце" - на 300 000 евро. Румънският президент не е пропуснал проблема за влизането на страната в системата Шенген. Той настоял за "пълно интегриране в ЕС като желан и уважаван член".
В Брюксел Йоханис се срещна и с генералния секретар на НАТО Столтенберг, след което дадоха пресконференция. След като похвали Румъния за участието в мисиите на НАТО в чужбина, Столтенберг обяви: "НАТО и Румъния са ангажирани да поддържат стабилитета на съседите, включително Молдова и Украйна". Той е поздравил Йоханис за увеличението на военните разходи на 2%. От своя страна румънският президент е подчертал: "Статутът на Румъния като член на НАТО и ЕС и като стратегически партньор на САЩ представлява фундамент на нашата външна политика и сигурност." Той е поканил натовския ръководител на посещение в Румъния.
По същото време в Букурещ бе на посещение заместник държавният секретар на САЩ по европейските и евроазиатски въпроси Виктория Нюланд. У нас е пристигнал тогава държавният секретар на САЩ Джон Кери. Въпросите, които са обсъждали в Букурещ, са същите, с някои изключения, които се обсъждаха в София. Нюланд дълбоко е подчертала съществуващото "стратегическо партньорство" между двете страни. Според нея за сътрудничеството в областта на икономиката и търговията е нужна "успешна борба с корупцията". В това отношение претенциите на Нюланд не се различават от тези на Кери към нашите управляващи. Но докато в Румъния правосъдието е безпощадно към представители на висшите кръгове, включително министри, у нас то още не е дозряло дотам.
Особено внимание представителката на САЩ е обърнала на регионалната сигурност. Не е била пропусната чувствителността на Вашингтон по политиката на Букурещ на сътрудничество с Пекин.
През 2015 г. нашата северна съседка е изправена пред някои предизвикателства. Едно от тях е преодоляване на различията между президент и премиер. Неизвестни стоят и по отношение на борбата на политическите сили за властови позиции. Предстоящата година не предвещава спокойствие и политическа стабилност.

Едно от основните предизвикателства в Румъния през 2015 г. е преодоляването на сериозните различия между президента и премиера по отношение на борбата на политическите сили за властови позиции, която не предвещава спокойствие и политическа стабилност в страната