Истанбул по-различен отвсякога

Досега не бях ходила в Истанбул, само съм слушала и чела за неговата история и колорит, за безкрайните чаршии и впечатляващи джамии. Забележителност, характерна не само за големия мегаполис, но и за цяла Турция.  
Още със самото пристигане рано сутринта ни посреща първата за деня молитва, която събужда града и може да се чуе от всеки ъгъл. Последната - петата, прозвучава, преди залез слънце. Най-вярващите се кланят на Аллах по пет пъти на ден, като петъчната молитва (Джумуа) е най-важна. Тя се изпълнява групово и е задължителна за мъжете.

Уникалната църква "Света София" и дворецът "Долмабахче" посрещат туристи от цял свят

На път за пристанището с туристическите корабчета, които са една от атракциите за чужденци, забелязваме огромни широколистни палми, нетипични за климата тук. Те са пренесени от топлите страни и присадени пред знакови обществено-исторически сгради заради пищната им красота. Трудно намираме място да паркираме, въпреки ранния час. Около дузина автобуса са спрели на бреговата ивица, близо до Египетския пазар и още толкова леки автомобили. От множеството туристи разпознаваме азиатци, американци и руснаци. Те ускоряват крачка към акостиралите параходи. За щастие, работят няколко каси и придвижването става бързо. Идва и нашият ред за незабравимия круиз по Босфора, който свързва Мраморно и Черно море и разделя европейската част от азиатската. Бреговете на протока са гъсто населени, от двете му страни е разположен космополитният град, който непрекъснато се разраства и с днешна дата населението му наброява над 15 милиона жители.
Пейзажът разкрива пред нас приятно аранжирани сгради по цвят и архитектура, богата природа и, разбира се, извисяващите се остриета на минаретата. Хващат окото и интересни старинни къщи, част от които са реставрирани, а на други им предстои ремонт. Някои от тях в момента се продават. Неочаквано се разминаваме с голям лайнер, който подсказва, че сезонът на почивките още не е приключил тук. Докато минаваме под един от мостовете, свързващи двата континента, и  завиваме обратно, на отсрещния бряг група ентусиасти още ловят риба. Впрочем риболовът е доста застъпен и местните на воля предлагат пресни морски деликатеси, приготвени по различен начин. Недалеч е и големият рибен пазар.             
Не стихват потоците от екскурзианти, които с часове чакат и пред двореца "Долмабахче" (Запълнена градина), за да го разгледат. Той е първият в османската столица, изграден в европейски стил. От построяването му между 1843 и 1856 г. с известно прекъсване служи за главна резиденция на султана. Тук е живял и починал и Мустафа Кемал Ататюрк, основателят на светска Турция. Общата площ на двореца е 250 хил. кв.м. Има 285 стаи, 48 зали, 8 тоалетни, 68 бани. Забележителни са кристалното стълбище, огромните кристални полилеи, както и свещниците. Мебелите, камините, копринените килими и завеси, библиотеката, сервизите и вещите също са непокътнати от времето. Стените са украсени с картини на едни от най-известните художници от XIX в. В централната зала може да се види и най-големият полилей в света със 750 крушки, тежи 4,5 тона. Той е закупен по времето на кралица Виктория от Англия. Днес дворецът е музей, който се пази със специална охрана.
По-старият Топкапъ сарай ("Дворецът на портите топове") е известен със седалището на администрацията на Османската империя от 1465 до 1853 г. После султан Абдул Меджид премества резиденцията си в новопостроения Долмабахче. Тук, в Топкапъ, се откроява най-добре османската архитектура и орнаментика. Съхранена е голямата колекция от порцелани, одежди, оръжия, щитове, брони, ислямски калиграфски ръкописи. Всичко това запазва и възвръща атмосферата на султанското величие, в която можеш да се потопиш за миг.           
Нашата разходка продължава към уникалната църква "Света София", която девет века е била християнска катедрала и най-голямата във Византийската империя. След завладяването на града от турците през 1453 г. е превърната в джамия. Издигнати са четири минарета и са заличени иконописите й, в продължение на пет века е джамия. От 1 февруари 1935 г. е обявена за музей - символ на различни религии, съществуващи по различно време на едно и също място.
Историята разказва, че точно срещу църквата най-младият султан на Османската империя Ахмед I заповядва да се издигне по-внушителен и по-красив храм от "Света София". По този начин искал да покаже, че турската империя е по-могъща от Византийската. Така се появява Султан Ахмед джамия, наричана още Синята джамия, заради синьо-зеления цвят, който преобладава във вътрешността й. Това е първата джамия в Османската империя, която има 6 минарета и е най-голямата в Истанбул. Заедно с околните постройки джамията образува ислямски комплекс, включващ библиотека, медресе (училище), султански бани... Непосредствено до него се намира и площадът "Хиподрума", египенският обелиск, Змиевидната колона, Колоната на Константин и фонтанът на Вилхелм II. Наблизо е и водохранилището Йеребетан сарнъджъ - най-голямото и добре запазено от древността. Назовават го още "Потъналият палат".
Човек, без да иска, се възхищава на тези и ред други забележителности, събрали историята на няколко империи. Не по-малко грабва вниманието и ориенталската шарения, която извира отвсякъде - било то закрит базар за дрехи или улична чаршия за дрънкулки, фенерчета и шалчета.
Въпреки огромните размери, непрекъснатото движение по булевардите и многолюдните тесни улички и баири, приютили магазини, заведения и какво ли още не, чужденец трудно би могъл да се изгуби. На всеки площад и квартал, особено в централните части има туристически информационни пунктове, които работят поне до полунощ. Там може спокойно да попиташ, ако не знаеш как да стигнеш до определено място. Консултантите ще те поздравят с усмивка и ще те насочат любезно. Освен това има и карти на града, разположени почти на всяка спирка.
Турците знаят как да посрещат и да изпращат гостите си, така че те да останат доволни и отново да се върнат. Още от вратата на хотела или ресторанта домакините се държат приветливо със свои и чужди клиенти и бързат да предложат услугите си. В сладкарница например учтиво ще те поканят да опиташ от сладкия им специалитет, преди да си решил изобщо дали искаш това. И продавачите няма да те изгледат накриво, ако нищо не купиш. Така е и в баничарницата, и в локумджийницата... на улицата, изненадваща с всякакви лакомства.                               
За мегаполиса може още много да се пише. Това е място, което наистина си заслужава да се посети поне веднъж годишно, както казват баш пътешествениците. Всеки път има какво ново да се види и още нещо да се научи. А и София е само на девет часа път до Истанбул.     
Снимки Авторката