ИМАME СВОЕТО МЯСТО В ПРАВОСЛАВНИЯ СВЯТ

Вероятно твърде малко хора в България знаят, че Черна гора е традиционно православна държава, а още по-малко, че до 1920 г. е съществувала автокефална Цетинска архиепископия начело с митрополит. Първите сведения за самостоятелността на Черногорската православна църква (ЧПЦ) датират още от 1855 г., когато в Каталога на Цариградската партиаршия за първи път се споменава официално и съществуването на Черногорската православна църква. Митрополитите в Цетине (столицата на тогавашна Черна гора) са се назначавали от черногорския княз. Ако се върнем още по-назад във времето след премахването на Печката патриаршия през 1766 г. черногорецът Сава Петрович се провъзгласява за Черногорски митрополит и автокефалността на ЧПЦ се признава последователно от Московската патриаршия и Руската православна църква (РПЦ), а впоследствие и от Цариградската патриаршия. През 1904 г. е издаден и първият Устав на Светия синод на ЧПЦ. По това време в Черна гора управлява княз Никола т Петрович - тъст на бъдещия български цар Борис тт и дядо на Симеон II Сакскобургготски...
И така до 31.10.1993 г., когато отново на Цетине пред двореца на крал Никола е свикан Църковно-народен събор, на който ЧПЦ е обновена и за митрополит е избран Антоний Абрамович - свещенослужител от РПЦ в Торонто, а след смъртта му през 1997 г. на поста го наследява Мираш Дедеич или вече по-известен като митрополит Михайло. Съществува много интересна връзка между митрополит Михайло и България. В епископски сан го ръкополага на 15.03.1998 г. в църквата "Св. Параскева" ръководителят на т.нар. Алтернативен синод на Българската православна църква Пимен в присъствието на митрополитите Инокентий и Генадий с титлата "Архиепископ Церногорско-Приморски".  Самият митрополит Михайло е роден през 1938 г. в с. Рамово ждрело, Черна гора. Завъшил е Богословсия факултет в Белград през 1969 г., а през 1973 г. завършва специализация в Папския ориенталистки институт в Рим. Продължава своето образование в Руската духовна академия "Св. Сергий". Ръкоположен е за монах във Виена през 1988 г. с решение на Цариградския патриарх Димитрий т. По-късно получава духовен сан архимандрит. Владее италиански, руски, английски и гръцки език. Михайло твърди, че никога не е бил свещеник от СПЦ. Временната му резиденция се намира в Цетине.
----------------
-    Ваше Блаженство, Как ЧПЦ оцелява във финансов и материален аспект и колко регистрирани вярващи имате?
-    И преди, когато се създаваха новите държави върху руините на Бивша Югославия, и понастоящем църквата ни се намира в трудно положение. Държа да отбележа, че ЧПЦ е и един от основните фактори за създаването на независимата Черногорска държава. А че ЧПЦ е съществувала като независима и автокефална е добре известно и на РПЦ, и на алтернативната БПЦ, и на Вселенската патриаршия...Премиерът Джуканович винаги е заявявал и заявява, че Черногорската църква е самостоятелна и автокефална и въпросът с нейното възстановяване и статут трябва да се реши. В момента тече процес на формиране на комисия в парламента, която трябва да внесе предложение във връзка с църковните имоти в Черна гора. Тук всичките църковни имоти са собственост на държавата. След като цялото имущество се върне на държавата ще дойде на дневен ред въпросът кой и как ще го управлява и кому ще бъде предадено за стопанисване. Към момента 95% от църквите и манастирите са буквално окупирани от Сръбската православна църква (СПЦ), но което тя няма нито моралното, нито икономическото, нито гражданското право. Реално СПЦ окупира имотите още през 1920 г., когато Черна гора престава да съществува като независима държава и по този начин престава да съществува и ЧПЦ.
ЧПЦ е с ранг на автокефална митрополия, каквато е и била в миналото, и няма ранг на патриаршия. Гръцката църква например е с ранг на автокефална архиепископия. Не може една автокефална православна църква да отнема автокефалността на друга такава. Всяка православна църква има в името си означението на държавата, в която съществува и се развива - Гръцка, Румънска, Руска и т.н. Защо Черна гора да няма своята църква?
Но да се върна към въпроса ви. Например в Аржентина и главно в Буенос Айрес има около 35 - 40 000 вярващи с корени от Черна гора и техни потомци. Тези хора са емигрирали след 1920 г. В самата Черна гора имаме регистрирани около 100 000 - 120 000 вярващи (при общо православно население на Черна гора от около 450 000 души. Останалите до около 600 000, колкото е цялото население на страната, са мюсюлмани, албанци, католици и пр. - (бел. авт.). Също така сме успели да си възвърнем около 40 - 50 от малките селски и гробищни църкви. Но в градовете нямаме нито една църква. Също така нямаме нито един манастир. Всичко се държи здраво от СПЦ. От Черногорската държава получаваме по 5 000 евро месечно, колкото получават и останалите регистрирани верски общности, вкл. и СПЦ, въпреки че отговорно мога да заявя, че приходите й само от манастира "Св. Василий Острожки" годишно възлизат на поне 50 млн. евро.
-    А какви са Вашите отношения със СПЦ?
-    Нямам такива. Анатемосан съм от сръбския патриарх, а заради натиска от страна на СПЦ съм анатемосан и от Вселенския патриарх. Трябва да отбележа, че ЧПЦ никога не е била под юрисдикцията на Цариградската патриаршия. Никога, за разлика, да речем, от БПЦ. Но какво от това? ЧПЦ продължава да функционира, аз, слава Богу, продължавам да я водя и да изпълнявам своите религиозни и административни задължения като неин глава. Аз съм предал живота си в Божите ръце. Нека Той решава. Без вяра не може да се живее.
-    Какви са Вашите връзки с БПЦ?
-    Аз имам безкрайно топли чувства към България. Ръкоположен съм в храма "Св. Петка" в София през март 1998 г. в присъствието на 7 епископи начело с покойния Пимен. Първата си епископска мантия съм получил в България и е ушита от българи. Имам състуденти от Руската духовна академия "Св. Сергий Загорски" от България, които мисля, че и до момента са действащи епископи. От Белград изпращаха телеграми и емисари до Пимен да не ме ръкоположи, но той не отстъпи. Какъв ли не ме описаха... Само за хомосексуалист не ме обявиха... Тогава считам, че ме защити Джуканович, иначе режимът на Милошевич със сигурност щеше да ме ликвидира.